Германофобията е страх от всичко германско, а също така и негативно отношение към хора с немски произход. Причина за появата на този страх е агресивната политика на Германската империя в началото на века и Третия райх за периода 1930 1940 г.

Явлението германофобия във Великобритания се е наблюдавало след френско-пруската война  1870-1871 г. Във Великобритания германците били евтина работна ръка. В съзнанието на англичаните германците обикновено били фризьори, часовникари, пекари, музиканти, улични хулигани и крадци.

През 1914 г. германофобията е обхванала поти всички сектори на руското общество.

Нека не започваме с безмисленото преименуване на Петербург в Петроград или това, че голяма част от украинските и руските германци били изпратени в Сибир.

Писателят Л. Пантелеев си спомнял за „отпечатаните в типографията плакати, които висели на всяка площадка на парадното стълбище на пуришевската къща на Улица Фонтанка 54. Те гласели:

„Да се говори на немски е забранено“.

Крокодила на Корней Чуковский също изказва подобни забрани:

„Как смееш тук да ходиш.

И по немски да говориш?“

През 2010 г. на 110 километровото китайско шосе, което имало голямо национално значение било отбелязано най-голямото автомобилно задръстване на планетата.

Шофьорите съобщили, че преодолявали 100 километровия участък за 5 дни. А самото задръстването траяло от 14 до 25 август.

Причината за задръстването било рязкото увеличаване на количеството камиони, които превозвали въглища от вътрешната част на Монголия до китайската столица.

Вие няма да умрете от самия смях, а от влиянието на необуздания смях върху другите органи на тялото ви, например на сърцето. Друга причина за смърт след смях е получилото се задушаване.

Ето ви и няколко примера за смърт след смях.

На 24 март 1975 г. Алекс Митчел, 50 годишен зидар от град Кингс Лин, Великобритания, умрял от смях, докато гледал епизод от телевизионния сериал „The Goodies“. След 45 минути непрекъснат смях Митчел починал от инфаркт на миокарда. Съпругата му изразила благодарност на авторите на сериала, тъй като направили последните минути от живота на мъжа ѝ толкова приятни.

През 1989 г. датския лекар Оле Бентсен умрял , докато гледал кинокомедията „“Риба наречена Уанда“. Смята се, че пулса на датчанинът е стигнал 500 удара в минута, а след това Оле е починал от сърдечен удар.

В столицата на Тайланд през 2003 г. разносвача на сладолед умрял смеейки се на сън. Той се смял в продължение на две минути, след което жена му се опитала да го събуди. Аутопсията на трупа показала, че човекът е получил инфаркт, който е довел до смъртта му.

Паяците от вида Theridion grallator, обитаващи само на Хаваите, имат невероятна окраска на тялото, наподобяваща усмихнато човешко лице.

Освен това, всяко оцветяване за различните индивиди е уникален.

Учените дълго са спорила, защо на тези паяци им е необходима такава окраска.

Според най-разпространената версия, „усмивката“ помага на Theridion grallator да обърка и изплаши хищници, например като птиците.

Поради малкия размер и живот под падналите листа, птици и други хищници едва ли биха забелязали тази рисунка върху коремчето на паяците. За това загадката с „усмивката“ все още не е решена.

Усмихнатият паяк е символ на дивата природа в Хаваите, но за съжаления този вид е застрашен от изчезване. Причина за това е човешката намеса в дивата природа на тези острови.

Внасянето на нови животни и растения по тези места е основната причина за изчезване на усмихнатия паяк.

Поставете растението на по-светъл перваз на прозореца. Осигурете му прохлада. Температурата трябва да е 10-15° C.

Поливането трябва да бъде умерено. Най-добре е да се слага вода в чинийката под саксията.

Ако луковицата не е прекалено вдлъбната, почвата се овлажнява по краищата на саксията. Използвайте лейка с тънък накрайник.

В никакъв случай не заливайте луковицата отгоре, тъй като тя може да изгние, което е често срещана причина за смъртта на цикламата.

Ако си купите циклама през зимата, когато тя цъфти, осигурете ѝ достатъчно осветление, така че да има 10-12 часов ден.

Преди да си купите циклама, обърнете внимание на големината на луковицата. Колкото тя е по-голяма, толкова по-вероятно е да се запази растението.