Горанов бе професор в Университета. Лекциите му бяха интересни и бъдещите специалисти с охота ги посещаваха. Професорът си имаше свой подход, с който искаше студентите му да се изградят като творчески личности. Той често чуваше от учащите се в университета да се оплакват от въпросите на изпита:

– Това го няма в записките ми!

– Този въпрос го няма в учебника!

– Може и така де е, – казваше Горанов на студентите, – но аз искам да размишлявате върху въпроси, които не са изяснени дума по дума в учебника. Целта ми е да усвоите материала толкова добре, че сами да можете да го прилагате на практика.

Но студентите не бяха съгласни с него и роптаеха:

– Нали на изпита идваме, за да покажем как сме усвоили знанията от учебника? За каква практика става дума тук?

– Всъщност, – продължи да ги убеждава Горанов в правотата си, – ако прочетете материала, потърсите помощта ми и участвате в обсъжданията по време на лекциите, със сигурност бихте се справили със всяка задача, която ви поставят.

Един ден, когато пак имаше мърморене след изпита, Димитър взе страната на професора:

– Когато се сблъскаме с трудни житейски въпроси, като объркан социален проблем или някоя морална дилема, какво ще правим? Знаем само да се оплакваме. Трябва да се научим да мислим и разсъждаваме, а не като папагали, да заучаваме точните отговори на определени въпроси.

– Прав е, – съгласи се с него Дамян. – Ако утре се сблъскаме със ситуация, която не е описана в учебника и изисква от нас размисъл, какво ще правим тогава?

– Вярно казвате, – присъедини се към тях и Христо. – Не е достатъчно само да наизустяваме нещата, трябва да се научим и да мислим.

Все още се намираха недоволни и мрънкащи, но болшинството осъзна метода на работа на преподавателя си и се съгласиха с неговия начин на действие.

Страната има нужда от мислещи хора, а не от роботи отговарящи на въпросите: „Ако….. то….“

Човек е същество надарено с разум и той не трябва да забравя, че той му е даден, за да го използва.

По пътя към модерната технология, която ние използваме всеки ден, изобретателите са изминали множество пътища, завършващи в безизходно положение.

На практика всеки инженер вижда в бъдещето си проект, но суровата действителност слага край и на най-амбициозните идеи.

Тази странно извисяваща се лодка е измислена през 1670 г. от свещеника Франческо Лана де Терзи.

Според неговата идея, скоростта на невижданият до тогава самолет, трябвало да се предава от обикновено гребло.

В Белгия компанията Newfusion, работеща в областта на дигиталния маркетинг, е имплантирала под кожата на своите служители електронни чипове.

Устройствата дават възможност на персонала да отворя вратата на офиса и да използва офис оборудването, включително и компютрите.

По този начин, чипът ще замени знака на компанията, който се поставя върху облеклото на служителите.

Той представлява микропроцесор с размерите на оризово зърно. Цената на чипа е 100 евро.

Тази практика в Белгия се използва за първи път.

Един от книжниците искрено искал да разбере коя е най-важната заповед. Те били много и понякога противоречали на практика.

Исус му казал, че цялата същност на закона е в любовта, любовта към Бога и към ближния.

На книжника допаднали думите на Исус.

Оставало само на практика не просто да изпълнява религиозни ритуали, но да се пребори със себе си, за да обича Бога и ближния.

С пробива на научно-техническия прогрес и изобретяването на пералнята, на практика в целия свят жените са престанали да смятат прането за неприятна и тежка работа.

Въпреки това, прогресът не е достигнал до всички краища на света.

Например, в Индия поради високата цена на битовата техника, пералня рядко може да се срещне в дома на обикновените граждани.

Освен това, ако човек може да си позволи да си  купи този вид оборудване, той едва ли ще го използва. За това винаги се наема домакиня, която се занимава с изпирането на мръсните дрехи.

Всички останали перат своите неща по обичайния ръчен начин.