Виктор все от нещо бе недоволен. Постоянно му не достигаше желаното.

Той бе щастливо женен. Имаше две красиви деца. Разполагаше с двуетажен дом, едноетажна вила и кола, която не гореше много, и бе елегантна на вид.

И все пак той се оплакваше от финансовото си състояние.

Животът му бе пълен с любов и смях. Основните му нужди и удобства бяха осигурени. За такива неща много хора само си мечтаеха, но ….

– Искам да бъда богат, – мърмореше си Виктор в колата.

Недоволно оглеждаше всичко наоколо и продължаваше в същия дух:

– Имам жена и деца, приличен дом и вила, красива кола, но …. би било хубаво ако имах неограничен брой пари като Делян. Той изглежда толкова щастлив.

Виктор осъзнаваше, че понякога животът ставаше труден особено, когато се появят неочаквани сметки, за които човек няма пари.

богатство

– Не искам много, – казваше си сам на себе си. – Просто ми е нужно несметно богатство. Нима прекалено много искам?

Виктор бе чувал, че мъже продават душите си за такова нещо.

Ако имаше несметно богатство, дали това щеше да го удовлетвори?

Едва ли!

Празнотата в душата на човека не може да се запълни с пари. Това може да направи единствено Бог.

Никола и Петър разсъждаваха върху безсмислието на живота.

– Удоволствието е безразсъдно и суетно, – твърдеше Петър.

– Защо мислиш така? – попита Никола.

– То не постига нищо. Търсенето на удоволствие може да ти причини само големи разходи на време и пари, – обясни Петър.

– Е, да, – съгласи се Никола, – има разточителство в това.

– Освен това удоволствието е гонене на вятъра. Опитваш се да уловиш нещо, което не може да бъде уловено, – продължи настойчиво Петър.

– Не винаги е така ….

– В този свят удоволствията са мимолетни. Колкото повече очакваш да получиш от него, толкова по-неудовлетворен оставаш, – настояваше на своето си Петър.

– Ако човек търси само удоволствие в живота си, – присви очи Никола, – възможно е да не се чувства напълно удовлетворен.

– Какви удоволствия търсиш, за да се освежиш и обновиш? – настървено попита Петър.

– Зависи от случая, – нерешително отговори Никола.

– Мисля, че от присъствието на Бога в Неговото Слово, човек се чувства напълно задоволен, – затвърди позицията си Петър. – Не различните и разнообразни промени в света ще изпълнят със смисъл живота ни. Истинската радост и удовлетворение можем да намерим единствено в Исус Христос, нашия Господ.

Любо имаше дванадесет местна кола, с която превозваше пътници.

По време на ограниченията около епидемия, която бе плъзнала по целия свят, доходите му секнаха.

Когато всичко свърши и той отново можеше да кара хора, си каза:

– Сега ще си наваксам.

Този ден той забеляза Тони, който седеше на пейката и бе много притеснен.

– Всяка минута е от значение, – каза си Любо, – колкото повече пътници, толкова повече пари.

Нещо го зачовърка отвътре.

– Човекът има нужда от помощ. Мога ли да го подмина? Ами ако аз изпадна в подобно положение …

Любо слезе от колата, отиде до Тони и изслуша болката му.

Успокои го и дори му помогна с пари. Бяха последните му, но Тони бе в голяма нужда.

В същия ден, Любо имаше много пътници. Изкара доста пари. Това, което даде на Тони, не само му се върна, но се утрои.

– Верен е Бог, – усмихна се Любо. – Моите нужди са Негова грижа. Само трябва да го следвам.

Станислав категорично заяви:

– Не искам повече да ходя на църква.

– Защо? – изненадано го попита приятелят му Петко.

– Всички там са лицемери, – сбърчи нос Станислав. – не искам изобщо да ги виждам.

– Невъзможно, – възрази приятелят му. – Чак пък всички?! Нали са християни.

– Всички там говорят как правилно трябва да живеят, колко много е нужно да обичат другите и да бъдат мили към тях, а излизат от църква и правят точно обратното, – махна възмутено с ръка Станислав.

– Ти наистина не разбираш, – опита се да го вразуми Петко. – Всеки от нас греши в едно или друго нещо. За това ходим на църква. Имаме нужда от Христос.

Станислав не искаше изобщо да слуша.

Петко само въздъхна и си каза:

– Трябва да се моля за него. Надявам се рано или късно да разбере как стоят нещата.

Станислав бе глух за всякакво опровержение, но продължаваше да се оплаква от хората в църквата:

– Те са алчни и жадни за пари.

А в същото време той кроеше планове как да се измъкне, за да не плаща толкова големи данъци.

Това бе Тони, излезеха ли нещата извън контрол, той винаги обвиняваше някой или нещо.

Днес бе поредното му мърморене:

– Ако не бях беден, щях да се справя с живота. Всичките ми проблеми щяха да се решат, ако имах много пари.

Баща му се усмихна и каза:

– Тези, които обичат парите, никога няма да имат достатъчно.

А сестра му Катя размаха ръце и изрази несъгласие с думите на брат си:

– Глупаво е да се мисли, че богатството носи истинско щастие.

– Нека имам много пари, – сбърчи нос Тони и погледна предизвикателно сестра си. – Тогава по друг начин ще говориш.

Катя веднага откликна на предизвикателството:

– Колкото повече пари имаш, толкова повече хора ще идват при теб, да ти помагат, да ги похарчиш.

Тони ѝ се закани, а тя закачливо продължи:

– Каква полза ще имаш от богатството, освен да гледаш, как изтича между пръстите ти?!

А баща му добави:

– Хората, които работят усилено, спят добре, независимо дали ядат малко или много, а богатите рядко получават добър сън. Богатството не решава проблемите, нито може да те направи щастлив.

– Дай ми пари, пък тогава гледай, – потри длани Тони.

– Богатите са също толкова безсилни в живота си, колкото и бедните, – изказа нов аргумент Катя. – Те дори повече страдат от различни зависимости.

Баща му го изгледа тъжно и поклати глава:

– Не е нужно да чакаш, докато получиш много пари, за да се справиш с проблемите си. По-добре спри да обвиняваш някой или обстоятелствата около теб и признай истински своето безсилие. Това може да ти помогне много повече. Няма значение дали имаш много или малко, никога няма да ти е „достатъчно“.

– Оф, – изпъшка Тони, – с вас човек не може да се разбере.

И той демонстративно напусна стаята.