Според православната традиция, в навечерието на Рождество е прието да се отказва храна до края на поста.
Самата традиция е да се пости „до първата звезда“ е свързана с преданието за появата на Витлеемската звезда, която възвестява раждането на Христос, но това не е записано в устава на църквата.

След поста е прието да се започва с накиснати зърна на пшеница в мед и плодове.

При католиците традиционен строг пост в навечерието на Рождество не е задължителен.

Прието е вечер семейството да се събере на тържествена трапеза с постни ястия. Преди да започнат храненето се чете откъс от Евангелието за раждането на Исус Христос.

В източноевропейските страни съществува обичай да се разчупват на тази трапеза рождествени хлябове.

След свършването на семейната трапеза вярващите  отиват в църквата на вечерно богослужение посветено на празника на Рождество Христово.

Паяк си избрал за нова жертва една муха, но тя не била съвсем глупава и не искала да попадне в мрежата му.

Къде ли не разпъвал паякът мрежата си, не ставало и не ставало.

Накрая той казал:

– До тук, мухо! Няма да мога да те хвана ….Явно ти си особена муха. Тогава нека да ти служа. Качи се на мрежата ми и заповядай всичко което искаш!

Поласкана мухата седнала на края на мрежата …Дори паякът се объркал от такава лесна победа.

Ето колко силни са понякога ласкателството и гордостта!

Това е последното идване на училище, за се дразни всеки закъснял с прозвището „сънливия Томас“.

Празника на св. Тома се чества в Холандия на 21 декември, това е най-краткия и най-тъмния ден на годината. Този ден е последния в училище преди Рождественската ваканция.

През този ден в училищата се практикува много интересна традиция. На 21 декември всички ученици се стараят да дойдат, колкото може по-рано на училище. Всеки, който пристигне си пише името на дъската.
А този, чието име е последно в списъка, цял ден ще го дразнят, като го наричат „сънливия Томас“. В този ден е срамно да се спи много.

Даже учителят се страхува да закъснее този ден. Причината не е, че ще бъдат мъмрени от началството си за това за това, а защото ще бъдат провъзгласени от своите ученици за „сънливия Томас“.

Обикновено на този ден да се сложи край на всяка основна подготовката за Рождество. Според народните вярвания се твърди, че Рождество идва заедно с Тома.

Нощта на 21 срещу 22 декември е най-дългата в годината и се нарича „нощта на двата хляба“. В тази нощ успяват да направят две печения подред.

Интересно е да се отбележи, че в тази нощ излиза известния черен рождественски хляб във вид на звезда.

Ууд е пионер на фотографията с инфрачервените и ултравиолетовите лъчи.

Способността му да конструира сложни физически устройства с попаднали му под ръката предмети може да даде представа краткия откъс от статията в Месечни обявленията за фотографиране на Луната с ултравиолетови лъчи:

„Предварителните експерименти бяха извършени от мен в лятна лаборатория в Източен Хамптън, Лонг Айлънд, Ню Йорк, с помощта на набързо импровизирано устройство.

Фотографският телескоп е направен от три-инчови кварцови лещи, покрити със сребро, с фокусно разстояние шест фута, монтирани в края на тръба от поцинкована стомана и адаптер за пластинките от другия край.

Всичко това е било закрепено в пет футов телескоп, който служел за следване на Луната в рамките на три минутната експозиция. Заедно те били закрепени по екватора на стара велосипедна рамка разположена на циментова плоча, така че оста на предната вилка е насочена към Полярната звезда“.

Ето така е работил Робърт Ууд, геният на физическия експеримент.

В един град много години наред хората нямаха желание да търсят Бога. Местната църква бе почти празна по време на богослуженията. Младите хора изобщо не искаха да търсят Бога. За тях Той бе станал нещо незначително и ненужно.

Безразличие и апатия се бе наслоила във всички сфери на духовния живот.

В покрайнините на града живееше един стар ковач. Той заекваше. Хората не можеха да го слушат, без да изпитват вътрешна болка.

Веднъж в края на седмицата, когато ковачът работеше в работилницата си, неговото сърце и душа се изпълнили с тревога.

– Църквата ни се изпразни, – въздъхна ковача. – Хиляди непокаяли се хора загиват в греховете си.

Безпокойството му стана толкова силно, че той остави работата си, затвори вратата на работилницата и остатъка от деня прекара в молитва.

Ковачът получи отговор на молитвата си. След това отиде в неделя при пастора и го помоли:

– Моля ви свикайте „съвещателно събрание“. Имаме нужда да обсъдим и разискваме за състоянието на душите си. Пасторе, людете погиват!

След като пастирът помисли малко, се съгласи, но каза:

– Съмнявам се, че хората ще откликнат на тази покана.

Събранието бе назначено вечерта в голям частен дом.

Когато настъпи вечерта, хората започнаха да идват. Те бяха толкова много, че не можеха да се съберат в помещението. Първоначално всички влизаха мълчаливо, но дойде човек с насълзени очи и поиска от присъстващите:

– Мола ви, помолете се за мен.

Изведнъж бентът се отприщи и много други го последваха.

Макар и от различни краища на града хората изведнъж почнаха да осъзнават своята греховност.

Интересно бе тяхното свидетелство

– Това чувство за грях, ме обхвана в края на работната седмица, – сподели младо още голобрадо момче.

Другите също потвърдиха, че са били изобличени за греховете си по това време.

Какво толкова се бе случило тогава, че предизвика такава голяма вълна на покаяние?

По това време един възрастен ковач бе паднал на колене и се молеше усърдно за погиващите в този град.

Този ковач бе поличил отговор на молитвата си.

След това в града последва голямо съживление.