Репеят е популярен със своите закривени кукички, които лесно се залепват към дрехите. Латинското наименование на репея Lappa означава „да се хвана“. През 17 век Кулпепер установява, че билката е традиционно лечебно средство при подагра, камъни в бъбреците и треска.
Репеят е бил харесван и от Шекспир, който го споменава няколко пъти в пиесите си. Местните американци използвали растението за храна, дори приготвяли бонбони от него. Като лекарство репеят е бил използван от чероките за лечение на ревматизъм.
Репеят съдържа инулин, протеини, полизахариди, органични киселини, горчиви, слузни, смолисти и дъбилни вещества, фитостерин, танини, мазнини, гликозиди, соли на калций и магнезий, флавоноиди, сапонини, голямо количество желязо, витамин С. Семената на репей съдържат основни мастни киселини, витамини А и В2. Коренът съдържа химикали, наречени полиацетилени, които имат противовъзпалителни и антигъбични свойства.
Листата обикновено не са толкова ефективни, колкото корена, но и двете могат да се използват по идентичен начин. Листата от репей са особено ефективни за стомашни проблеми и лошо храносмилане, освен това стимулират апетита. Коренът се използва и като зеленчук в Япония, но същевременно се смята за най-важната част от билката.
Използва се като средство за изчистване, за отделяне на отровите от организма, при кожни проблеми, артритни болки. В Китай семената от репей се използват за лечение на плеврит и настинка, която протича със суха кашлица и възпалено гърло. В Индия и Русия билката е популярно средство за лечение на рак.
Най-общо репеят стимулира обмяната на веществата; има диуретично и потогонно действие; регулира кръвното налягане и захарта; унищожава токсините в кръвта; помага при хемороиди, акне, косопад, подути лимфни възли, разширени вени, чернодробни заболявания; стимулира секрецията на жлъчка; премахва пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур; използва се при лечение на дерматити, екземи, себорея; помага при чернодробни заболявания. Смята се, че репеят има противотурморно действие при чернодробни заболявания.
Маслото от репей е отлично средство за подхранване на миглите и ноктите. Освен това е незаменимо средство и в грижите за косата. То усилва капилярното кръвообращение и възстановява обмяната на веществата в кожата на главата, като същевременно укрепва и подхранва корените на косата. Използвайте масло от репей при цъфтеж на косата; за подхранване на изтощената коса; при наличие на косопад и пърхот; за възстановяване на блясъка на косата.
За да си направите запарка са ви необходими сушени корени от репей. 2 чаени лъжички смлени изсушени корени се заливат с 400 мл вряла вода, варят се около 5-6 минути и се оставят да престоят 6 часа, след което се прецеждат. Пие се по 100 мл от запарката, 3 пъти дневно преди хранене.
Извлек от семена на репей се прави като 1 чаена чаша леко счукани семена се заливат с 400 мл студена вода и се оставят да престоят така една нощ. На сутринта извлекът се прецежда и се пие по 100 мл, 3 пъти дневно преди хранене.
Репеят не бива да се употребява от кърмачки и бременни жени. Не се препоръчва при диария. При допир до кожата може да причини раздразнение и зачервяване. Препоръчва се да се прилага под лекарски надзор.

Лопенът вирее в песъчливи и тревисти места, край ниви, ливади и храсталаци.
Счита се, че латинското наименование на лопен произхожда от думата „брада“, вероятно заради мъхестите му листа. Високите стъбла на растението някога са били изгаряни подобно на свещи в погребалните шествия.
Още индианците правели сироп от листата на лопена за облекчаване на кашлицата. Чаят от лопен се използвал и за облекчаване на болки, най-вече при артрит. Чероките лекували подути лимфни възли чрез налагане на попарени листа от лопен.
В състава на лопен влизат слузни вещества, сапонини, кумарин, каротиноиди, инозит, жълтото багрило кроцетин, минерални соли, етерично масло, флавоновия гликозид хесперидин, витамин С, органични киселини, пектин, алкалоиди като вербасин и вербаскин, инозит и други вещества.
Растението има високо съдържание на слузно вещество, което покрива и в същото време успокоява възпалените и раздразнени лигавици. Това го прави особено ценно средство срещу възпалено гърло.
Билката има омекчаващо, отхрачващо, хипотензивно, противовъзпалително действие. Благотворните действия се дължат на сърдечните гликозиди, слузестите вещества и алкалоидите. Някои проучвания доказват и силно понижаващо кръвното налягане действие.
Лопенът се прилага при диария, заболявания на дихателната система, жлъчни и чернодробни заболявания. Клинични изследвания потвърждават полезното действие на лопена при бронхит, астма, хронична обструктивна белодробна болест, ушни инфекции и кашлица.
В Германия листата на лопена се накисват в зехтин, от което се получава нелетливо масло, използвано за лечение на ушни инфекции и хемороиди.
При ушни инфекции някои лекари прилагат маслен екстракт директно в ухото. Ако обаче тъпанчето е разкъсано, абсолютно нищо не бива да се поставя директно в ухото.
В българската народна медицина лопен се употребява за лечение на бронхит, чернодробни проблеми, задух и кашлица, при болести на далака, при дрезгав глас, за регулиране на оскъдната менструация и като леко слабително средство.
Външното налагане на билката се препоръчва при хемороиди, изгаряния, гнойни възпаления, за гаргара при зъбобол, за бани при наранявания, екземи и лишеи. Счуканите листа и свинска мас в съотношение 2:10 се използват за мазана при рани и възпаления.
За вътрешно приложение две супени лъжици от цвета се заливат с 500 мл вряща вода. Оставят се да киснат 1 час, след което се пие по една винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно. Отварата може да се подслади с мед.
Силни настойки от листата се използват за хронична кашлица, възпалено гърло и тъй като те стимулират изпотяването, са полезни и при треска.

Трънката цъфти преди разлистването през март и април. Тя вирее из храсталаци, по слогове и край пътища в зоната на дъбовите гори в низините и планините на цялата страна. Храстът се отглежда и като декоративен.
В действителност, трънката служи като растителна храна за гъсениците на много различни видове пеперуди. Храстът е също добър източник на храна за пчелите. Тъй като трънката расте свободно, създава отлични места за гнездене за различни птици, особено на славеят.
Цветовете на трънката съдържат флавоноиди, главно кемпферол и кверцитин, малко цианогенни гликозиди, захари и други.
Плодовете съдържат захари – глюкоза и захароза, пектинови и дъбилни вещества, антоцианови багрила, витамин С, органични киселини и други.
За лечение се употребяват плодовете, листата и цветовете на трънката. Цветовете се берат по време на цъфтежа от април до май. Сушенето на билките се осъществява в сушилни, проветриви сухи помещения или под навеси, като се разстилат на тънки пластове. Най-добри резултати се забелязват при сушене в сушилня при температура до 45 градуса. Изсушените цветове са бели или кремави, със слаба характерна миризма и слабо горчив вкус.
Плодовете се берат наесен през октомври и ноември. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 70 градуса. Изсушените плодове са тъмносини, без мирис и с кисело стипчив вкус.
При правилно сушене в билката се запазват действащите вещества, като тя не почернява и не ферментира. Освен това сушенето трябва да е съобразено и с характера на действащите съставки. Сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация. Бавното сушене води до загниване на растенията, а бързото сушене без вентилация – до разпадане на съдържащите се в тях действащи вещества и до загуба на лечебния им ефект.
Почти всички части на трънката са полезни и могат да се използват за лечение. Листата, цветовете, плодовете и дори кората на този дървесен храст имат очистителни, затягащи, пречистващи, потогонни, слабителни, дезинфектиращи и диуретични свойства и са много полезни за стомаха. А чай, приготвен от цветовете на трънката е безопасно и сигурно очистително средство полезно за стомаха, а в същото време увеличава апетитът.
Знахари и практикуващи лекари предписват чай от трънка за лечение на дребни проблеми на жлъчния мехур, кожни оплаквания, катар, каменни образувания и спазми в стомаха. Той е изключително ефективен при лечението на диария сред децата, а също и за лечение на бъбречни проблеми.
Плодовете на трънката обикновено са по-приятни за ядене, когато се събират в замръзнало състояние. Сокът, извлечени от плодовете, а също и самите плодове на трънката са полезни при лечението на подуване и дразнене в устата, венците и гърлото. От друга страна, отвара, приготвена от кората на този храст, помага за понижаване на висока температура.
Цветовете на трънковият храст притежават голяма терапевтична и лечебна стойност. Билкари и специалисти приписват множество лечебни свойства, като отхрачващо, диуретично, нежно слабително и потогонно на трънковите цветове.
Трънката включва амигдалин, горчив цианогенен глюкозид, извличан обикновенно от кайсиeви и сливови костилки и пруназин, кристалният цианогенен глюкозид намиран в различни растения от рода Prunus, съставни вещества, които се разпадат във водата, за да образуват циановодородна киселина, наричана също цианид. Това е едно изключително отровно вещество, но когато се приема в малки дози, химически подобрява дишането, подобрява храносмилането, а също и предизвиква усещане за здраве и щастие.
Кората на трънката е също използваема за различни лечебни цели. Така например, тя не е само отличен ресурс за природен танин, но се използва широко в приготвянето на мастило. Когато кората на трънката се вари в алкална среда се получава жълт оцветител. Дори сокът, извлечен от неузрелите плодове на трънката, е използвано за маркират дрехите, тъй като е труден за изтриване.
Месеста част или каша от узрелите плодове се използват за козметични цели, като например приготвяне на стягащи лицеви маски. От друга страна, зелените листа на храста служат за приготвяне на зелен оцветител, докато плодът може да се използва за получаване на оцветител, който варира в нюанс от дълбоко сиво до зелено.
Стъблата на храстите на трънката са толкова здрави, че обикновено са използват в производството на стругарски материали, градински приспособления, зъби на гребла или мотики и други подобни елементи. Правите клони на трънката се използват за производство на бастуни и са изключително ценени за тази си употреба поради техните преплетени и атрактивни форми.
Запарката от цветовете на трънка действа слабително и пикочогонно. Употребява се при запек, стомашни и чревни болки, невралгия, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, албумин, хемороиди, левкорея и други.
Ето и някои рецепти за използване на трънката.
Две супени лъжици от цветовете се накисват 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене. Две супени лъжици от плодовете се варят 10 мин в 500 мл вода. Отварата се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Плодовете на трънката се консумират като затягащо средство при диария, а също при стомашна язва, лошо храносмилане, задух.
Внимание!
Циановодородната киселина, наричана също цианид или циановодород, образувана от някои химикали, намиращи се в трънката, е много мощна отрова и лекарства, приготвени от храста, не трябва винаги да се приемат вътрешно.
Дори разтвор, който е полезен за стимулиране на дишането, може да съдържа цианид. За това трябва да бъдете особено предпазливи, когато употребявате лекарства, приготвени от трънка или нейни части. Това винаги трябва да става под надзора на квалифициран медицински специалист.

Акацията съдържа етерично масло. В кората се съдържа отровният албумин-робин, алкалоид, багрило, а във вътрешната кора, през август, още амигдалин, глобулин, фитостерин, стигмастерин и ензим разлагащ урината.
Акацията е популярна основно като ароматно, декоративно растение. Освен това тя е дърво, което добре укрепва почвата, а народната медицина го препоръчва за лечебни цели. С цветовете и листата на бялата акация се лекува упорита кашлица. Те оказват още болкоуспокояващо и кръвоспиращо действие. Имат изразено действие при повишената киселинност на стомаха. Народната медицина препоръчва билката при стомашно – чревни проблеми – оригвания, киселини, гадене, болки, повръщане.
Заедно с предписаните от лекаря медикаменти акацията може да се приложи като допълнителен елемент в терапията на гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника. С нея се церят още болки в гърлото и главата, повишено кръвно налягане, нередовна менструация, ревматизъм. В повечето случаи това билково лечение е спомагателно, а не основно.
Акацията е ценен медоносен вид. От нея през месеците май – юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на акацията достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар.
Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време – до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната. При всички случаи акациевият мед укрепва целия организъм и предпазва от заболявания на дихателните пътища и храносмилателната система. Прилагат се при повишена киселинност в стомаха, гастрит, кисели и други оригвания, стомашни кръвоизливи.
Акациевата дървесина може успешно да се използва в мебелното производство, макар че употребата ѝ у нас в тази област е ограничена. Голямото съпротивление на дървесината на изтриване я прави подходяща за подови настилки. Поради високата си трайност акациевата дървесина е превъзходен строителен материал.
Употребява се за обшивки на плавателни съдове, за стълбове, слепени строителни конструкции, траверси, минни подпори, амбалаж, дръжки за инструменти и др. Широко се прилага в бъчварството, както и за направа на съдове за химическата промишленост. Произведеният фурнир е с красива текстура, но при фурнироване често се получават петна по повърхностите – този недостатък се отстранява с последващо шлифоване. В някои страни акациевата дървесина е широко използван материал за производство на плочи от дървесни влакна и целулоза.
Българската народна медицина препоръчва запарката от цветовете на бялата акация при кашлица, язва в стомаха, главоболие, невралгия на лицевия нерв, ревматизъм, тифус, грип, стомашни кръвоизливи. Външно за жабурене при зъбобол.
Една супена лъжица от билката се кисне 2 часа в 300 мл вряла вода. От прецедената запарка се пие по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Листата и кората на акацията са отровни. Лечението с билката трябва да се назначи и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.

Болното гърло означава, че в нашата носоглътка са се навъдили вредни бактерии. Можем да ги изкараме с редовно изплакване и  промиване на гърлото.
За да се избавим от патогенните микроорганизми, на помощ ни идва ябълковият оцет.
За целта в една чаша топла вода се разтваря една чаена лъжичка оцет.
С готовият разтвор гърлото се промива 3-6 пъти на ден.