Една малка капка течност или една песъчинка не привлича вниманието ни. Но от водните капки се образуват океаните, моретата и езерата, а от отделните песъчинки земята. Препълнени могат да потопят голям кораб.

Малките снежинки по отделно са леки като перца, но събрани в голямо количество пленяват уморения пътник и го лишават от живот. Снежните лавини разрушават и засипват цели селища.

Малка котва одържа кораба, а неголямото кормило го управлява.

Съществуват малки грехове, които събрани заедно отнемат живота на човека.

Ако съгреши някой веднъж на час, за една година той ще направи осем хиляди шестстотин и четиридесет грехове, а за някои хора цели дни са изпълнени с грехове.

Грехът не остава сам. Когато някой съгреши, първата му мисъл е как да скрие от другите това. А когато греха се разкрие, следващата мисъл е, как да се оправдае. Търсейки извинение за греха човек използва лъжа, измама, изопачаване на факти, тълкуване на думи, обстоятелства, объркване. По този начин, зад грях неизменно следват цяла плеада от други грехове и беззакония, защото грехът има свойството да се плоди и размножава.

Грехът е мрачен лабиринт, от който трудно се излиза. Това е товар, който може да се отстрани само от Бога.

Много от нас възприемат християнството като съвкупност от идеи, но това не е така.
Ако апостолите бяха останали в същото състояние, в което са били между Възнесението и Педесятница, светът никога нямаше да чуе Благата вест. Те нямаше  да гонят бесове, да изцеряват болни, да освобождават…, ако не са били в единство със Святия Дух.
Днес вярата ни е отслабнала, слабо свидетелстваме, защото ръцете ни и краката ни са вързани от греховете ни. Така в нас не остава почти никаква християнска радост.
Четейки Деянията на апостолите усещаме, че животът ни не е като техния. Защо е така? Защото живеем без Святия Дух. Ние сме плахи и съмняващи се като апостолите преди Педесятница.
Но погледнете, край нас има хора, които светят с вътрешната си светлина. Те радостно преодоляват всички жизнени трудности. Не остават дълго опечалени. Защо?
Защото имат жива динамична връзка със Святия Божий Дух.
Ако животът ни не е изпълнен със Святия Дух, той е безцелен.

Веднъж при един равин дошъл търговец. Той искал равина да го благослови, защото работите му не вървели, както трябва.

– Няма беда без грях, – казал равинът. – Откажи се от греховете си и Всевишния ще се смили над теб.

– И какво излиза накрая? – попитал търговецът.

И той разказал какво му се е случило.

– Веднъж ходих при друг човек, който също почиташе Бога. Признах му, че съм закупил изгодно крадена стока и когато дойдоха полицаите в района аз се изплаших. Тогава той ми каза: „Не бой се. Те няма да търсят у теб.“ И действително полицаите отминаха дома ми. Мисля сега и разбирам по какво се отличаваш от него. Той знаеше, че съм съгрешил, но не ме укори за греховете ми, а ти не знаеш, че съм съгрешил, а каза: „Откажи се от греховете си!“

Равинът се опитал да обясни на госта си, че към Бога можем да се приближим не само като изучаваме словото му, но и като го практикуваме, за да постъпваме правилно.

Древна пословица гласи: „Всички пътища водят към Рим“. В древността е възможно да е било така, но днес леко ще се заблудиш на кое да е кръстовище. Пътят, по които вървиш, може лесно да те отведе в противоположна посока. Най-добрият начин да стигнеш до целта е да се обърнеш към надеждна пътна карта или да попиташ някой, който знае верния път.

Не всички пътища водят към Бога, както някои мислят. Съществуват пътни заграждения, които не дават на човек да достигне до Бога. Такава преграда е греха. Но Бог ни е дал пътна карта, това е Библията. Той ни е дал и Този, който знае пътя и може да ни го открие – Исус Христос.

Исус не е казал: „Аз съм един от пътищта към Бога“, а „Аз съм пътят….“. Това не е  високомерие, ограниченост и недостатък, това е  истина. Защото Христос слезе от небесата, за да плати нашият грях. Следвайте Христос и никога няма да се заблудите.

Умрял един богат човек, за греховете, на който знаел целия свят. Погребали го тържествено, с епископи и много свещеници.
По това време отшелник бил нападнат и разкъсан от хиена.
Един монах, който видял тържественото изпращане на грешника и кървавите останки на праведника извикал към Господа:
– Господи, защо стана така? Защо даде на грешника добра смърт, а на праведния горчива?
Явил му се ангел от Господа и му обяснил:
– Този богат човек в живота си е направил едно добро дело, а пустинника е извършил само един грях. Тържественото погребение на богатия Бог е допуснал, заради едната му добрина и да покаже, че няма какво повече да чака на този свят. Чрез ужасната смърт на отшелникът Бог е искал да изличи единствения му грях, за да го възнагради горе на небето.
Внимавай в това, когато разсъждаваш за Божието съдилище и възложи всичките си надежди на своя Създател.
Не ревнувай злодея и не завиждай на вършещите беззаконие!