Фантастично е, нали? А всичко е толкова просто.

Достатъчно е да летиш до Чикаго по залез слънце. Самолетът се накланя и в просветлението между облаците, виждаш как очертанията на града се отразяват в езерото Мичиган.

Взимаш iPhone и правиш любителска снимка, която ще изненада всеки.

Така се е случило и с Марк Херш. Не вярвате ли? Намерете в центъра на кадъра друг мъничък самолет, летящ  към същото международно летище в О’Хара.

Градът от XVII по XVIII век е бил един от центровете на търговията с роби в региона.

Трябва да се отбележи, че от средата на XIX век, търговията с роби е била обявена извън закона и градът започнал да запада.

Тогава султанът преместил столицата си от Маската в Занзибар.

Минималната температура в града никога не е падала под 11 ° C.

Последната отвъдморска територия на султаната на Мускат и Оман е град Гуадар, разположен на брега на Белуджистан.

През 1958 г. султан Саид бен Таймур е продал този имот на правителството на Пакистан за 3 милиона риала, около 8 милиона долара.

С население от 1,660,714 души от преброяването през 2007 г, Манила е вторият по големина град след Кесон.

Разположен е на площ от 38,55 квадратни километра, Манила е най-гъсто населен град на планетата.

Столицата на Филипините е четвърта по брой на хора на нашата планета.

Агломерацията му е 1580 кв. км., а гъстота на населението е 15,300 души на 1 кв. километър.

Оказва се, че в столицата на Филипините, можете да намерите паметника на A.С. Пушкин. Паметникът е монтиран през 2010 година.

В големият град съседите дори не се познават. Понякога само се разминават и вяло, поради стар запазен навик се поздравяват.

Людмила скоро се нанесе в двустайния апартамент на един не многолюден блок, не че в него нямаше хора, а поради простата причина, че те само се разминаваха, дори без да се поздравяват. Не се интересуваха един от друг. Дори някой да умреше от тях, другите нямаше да разберат, докато не се разнесе зловонната миризма от апартамента му.

Людмила имаше три деца и ежедневието ѝ бе запълнено до секунда, но тя обичаше да общува с хората и се стараеше да им помогне с каквото може.

До нея живееше възрастна жена. За нея казваха:

– Те е много ексцентричен човек. Живее сама, не общува с другите от блока и в дома си не пуска никого.

Людмила си помисли: „Тази жена навярно има нужда от помощ, но не знае към кого да се обърне“.

Тя няколко пъти се опита да заговори възрастната жена:

– Здравейте! Ако имате нужда от помощ бих могла да ви помогна.

Но старицата се свиваше и отказваше всякакъв контакт.

Людмила не се отказваше лесно особено, когато нещата не вървяха. Тя чувстваше, че тази жена се нуждае от помощ, а тук никой не ѝ обръща внимание. Людмила продължи да я поздравява и да ѝ предлага помощта си.

Най-накрая възрастната жена ѝ се довери, дори ѝ отвори вратата на апартамента си.

Когато младата жена влезе в него, разбра защо тази старица се държи така странно. Това, което видя се оказа много по-лошо от това, което очакваше.

Подът бе покрит със доста голям слой мръсотия. Дрехите бяха стари, а мебелите напукани. В кухнята почти нямаше храна.

И Людмила се хвана за работа. За няколко дена почисти апартамента. Изхвърли старите мебели и ги замени с запазени, които ѝ отстъпиха приятели и познати, когато им разказа историята на баба Мина. Превърна жилището в място, подходящо за живеене.

Изведнъж всичко се промени за старата жена, не само леглото, мебелите и всичко останало в апартамента. Тя вече имаше нови приятели, които често я посещаваха, готвеха ѝ и се грижена за нея.

Не е вярно, че хората в града, не се обичат и не желаят да общуват един със друг, просто им трябва повод, за да покажат добротата си.