Ние сме като безкрили птици, а нашите отговорности и работа, възложени ни от Бога, са крилата, които ще ни възнесат към небето.

Когато разглеждаме и броим нашите бремена и товари, това ни довежда страх в сърцата. Но когато ги вземем върху раменете си, те се превръщат в криле, а на тях ние се възнасяме към Бога, по-близо до небето.

Всяко бреме, което приемем в добро настроение и любов, се превръща в благословение за нас. Бог желае предназначения за нас труд да ни помага.

Не желаейки да огънем гърба си за да повдигнем тежест, означава, че се отказваме от нова възможност, за да израснем в благодатта.
Благословеното бреме, няма да ни се струва тягостно, ако е възложено на раменете ни от ръката на Самия Бог.

Каква полза от това, че се безпокоите? В края на краищата, вие сте на борда на кораба, който не можете да контролирате. Дори и капитана да ви предостави руля, вие няма да можете да „вземете рифовете“.

И въпреки всичко се вълнувате, сякаш сте капитан. Успокойте се, Бог е Господ.

Смятате ли, че всичко това суетене и непрестанен шум наоколо означава, че Бог е оставил Своя трон?

Грешите! Неговите коне се придвижват мощно, бурята е колесницата Му. Той им е сложил юзди и ги управлява по волята Си. Бог е все още Господар на положението. Повярвайте Му. Ще имате мир. Не бойте се.

Моля ви, не се обезсърчавайте! Това е опасно изкушение, то е коварно и не се забелязва, но идва като враг към вас.

Унинието стяга сърцето и го изсушава. Прави го неспособно да възприеме благодатта. То преувеличава всичко. Придава на всичко лъжлива окраска и така прави бремето ви непоносимо.

Божиите намерения за вас и подкрепата, която ви дава,  се изпълняват от Неговата безгранична мъдрост.

Бог беше предвидил, че светът ще тръгне по пътя на злото. За да бъде спасено падналото човечество Божият Син трябваше да премине през страдание и смърт. И Той се съгласи да приеме този Кръст.

Не можеше ли да стане по друг начин спасението? Не беше ли по-лесно да заповяда на ангелите да хванат ……. и да ги поразят?

Нямаше друго решение, освен Христос да приеме човешка природа и да бъде разпънат на кръст?

Само Исус не бе порочен и не бе склонен към зло, за разлика от всички останали хора след грехопадението. Когато Христос прие човешки образ, върху него падна тежкото бреме, което  ние носим, бремето на смъртта.

И стана чудо. Там, където човек се оказа в задънена улица, когато свършваше земния му път, Христос проправи нов път, път към Небето!

В Библията четем „възложете на Него всичките си грижи“, буквално на френски това звучи така „Натоварете всичкия си товар на Бога“.

Виждали ли сте как самосвал изтърсва товара си?

Просто шофьорът натиска бутон или превключва лоста и тежкия товар  се разтоварва на желаното място.

Самосвалът ще бъде напълно безполезен ако постоянно носи своя товар.

Ние не бива да се смачкваме под товара на грижите си.

Нужно е само да натиснем бутона на вярата или да превключим лоста на доверието и тежестта ни ще се разтовари върху плещите на Този, Който е обещал да я носи вместо нас. Възложи товара си върху Него, защото Той се грижи за теб.

Бог те е обикнал толкова много, че е взел върху себе си бремето на твоите грехове, за това ти можеш да Му повериш и много по-тежки товари.

Стоях пред огромния прозорец на стаята и гледах към града. Беше нощ и между облаците се показваха звезди.

От душата ми се смъкна бреме. Сякаш изведнъж намерих изгубената някъде в тъмнината нишка на живота си, сплетена от надежда и радост.

Градът вече не ми изглеждаше чужд, а обиталище на страдащи хора.

Вече не се озлобявах срещу никой. Започнах да се моля за хората в този град като над тежко болен.

Това е Твоя земя и Твоите хора в нея, Господи! Спаси ги!