Светът е красив, но същевременно и много опасен. Във времето на новите технологии и социалните медии, сме се лишили от лично пространство.

Вярно е, че сега е много по-лесно да се свържеш с някого, независимо къде е той. Хората са погълнати от телефоните и компютрите си. Те изпращат съобщения, споделят снимки, …. И въпреки това, хората се чувстват самотни и изолирани. Можем да общуваме с много хора, но се доверяваме на единици.

Но Божият Син Исус Христос е винаги с нас, по време на изпитание или радост.

Ние не се нуждаем от телефон или интернет, за да общуваме с Бога. Това не струва пари. Ние винаги можем да отидем при Него, без да се притесняваме.

Той ни очаква, изслушва ни и ни помага. Бог е толкова близо до нас само на една молитва разстояние.

Гъсениците на много пеперуди, живеещи в северните ширини, нямат време да се превърнат в какавиди за едно лято, поради което остават в режим на хибернация до следващото лято.

Срещащата се в Гренландия и Канада Gynaephora groenlandica в това отношение е рекордьор.

Жизненият цикъл на гъсеницата може да продължи до 14 години.

Друга уникална способност на тези гъсеници е, че по време на презимуване си могат да издържат на температура до -70 ° С.

В края на 1930 г. Александър Волков, който по образование бил математик и преподавал тази наука в един от институтите на Москва, започна да учи английски.

За се упражни решил да преведи приказката „Вълшебникът от Оз“ на американският автор Франк Баум., за да я разказва на своите деца.

На тях приказката много им се харесала и те поискали да има продължение. И Волков покрай превода започнал да измисля нещо от себе си.

Така било положено началото на литературният му път, в резултат на което се появил „Вълшебникът от Изумрудения град“ и много други приказки за Вълшебната страна.

А книгата „Вълшебникът от Оз“ в обикновен превод на руски се издала чак през 1991 г.

Бурлаците, вървейки по брега покрай река или канал, теглели срещу течението с помощта на въжета речен съд по някоя от големите руски реки.

Съществували са речни платноходи, където бурлаците са вървели по палубата, дърпайки въжетата на кораба, които по-рано са били завързани нагоре по течението с котва.

Да се пусне котва било много сложно, за това бурлаците предпочитали традиционния ход.

През 19 век бурлатското корабоплаване било утеснено от конно, когато на палубата се движели и вършели същата работа коне.

А Иван Кулибин измислил и тествал водоход, при който котвата се издърпвала от въртящи се от течението на реката колела, но поради високата си цена този проект не получил широко разпространение.

По различно време полската азбука с малки изменения се е използвала за записване на литовски, западноруски, украински и белоруски.

Почти всички взаимствания от чешкия език са се появили в древнополския период до XIV век.

Най-голям брой заемки в полския език са от италианския в периода от XIV до XVII век. Те са били от областта на музиката, изкуството, науката, модата и банковото дело.

В българския език те имат същото значение, както и в Полша: аleja (алея), ария (ария), блуза (блуза), билет (билет), bagaż (багаж), biuletyn (бюлетин), кариера (кариера).