Млада жена отива до аптеката. Дълга опашка, горещина и пълна тишина.

Най-накрая идва и нейния ред.

– Какво желаете? – попита аптекарят.

– Тест за бременност, – отговори жената.

– А какъв?

– Отрицателен, ако може.

Опашката едва не падна от смях. Изведнъж хората се по разведриха …..

Пред входа на една болница стои интелигентен мъж с протегната напред ръка. На гърдите му е окачена табелка: „Помогнете за операция“.

Една жена го приближи и му каза:

– Как не ви е срам! В тази болница всички операции са безплатни.

Мъжът въздъхна дълбоко:

– Зная това. Аз съм хирург.

Изследователи от Университета Джордж Мейсън са открили 48 антимикробни пептиди в кръвната плазма на най-големият гущер в света  – комодския варан.

Този вид се среща само на индонезийския остров Комодо и три съседни острови. Дължината на тялото му може да достигне три метра, а теглото му надвишава 80 кг.

Слюнката на тези животни съдържа до петдесет вида бактерии (включително Enterobacteriaceae, Staphylococcus sciuri, Enterococcus faecalis), за това варана не се нуждае от мощна имунна защита.

Един от механизмите на имунната система са антимикробни пептиди в кръвта на животните – малки белтъчни молекули от 12-50 аминокиселини, които имат антибактериална активност.

Учените изследвали по-рано антимикробните пептиди в кръвта на крокодилите, решили да ги извлекат от кръвта на комодския варан.

Те използвали отрицателно заредени частици на хидрогела, за да уловят тези пептиди, които носят положителен заряд. След това, съставът на пептидите се определя чрез мас-спектроскопия.

Осем открити пептиди се изследват за активност срещу две опасни бактерии: Pseudomonas Aeruginosa и стафилококус ауреус (Staphylococcus Aureus).

Седем вещества са показали антимикробна активност срещу бактерии, а един пептид – само срещу Pseudomonas Aeruginosa.

Учените считат, че по-нататъшното изследване на пептиди в кръвта на комодските гущери може да помогне в създаването на нови методи на лечение, включително и срещу бактерии, които са устойчиви спрямо съществуващите антибиотици.

Когато Анета беше малка се страхуваше да стои в къщи, защото майка ѝ бе алкохоличка. Тя я биеше, дърпаше за косите и крещеше:

– Ти си моето наказание……Заради теб си съсипах живота……Къде е онзи красавец сега да види, какво копие е сътворил…

А след това плачеше, прегръщаше малкото телце на Анета и мълвеше:

– Прости ми, дете, аз съм пропаднала жена……. алкохоличка.

Анета бягаше от прегръдките на майка си и се криеше в градината сред люляковите храсти. Там се чувстваше по-сигурна.

Гъстите им листа се извиваха нагоре, а духнеше ли вятър свеждаха клони към земята. Така се образуваше пространство, където можеше да се скрие.

Там бе тъмно, но през люляковите клончета виждаше слънцето.

– Тук никой не ме вижда, – шепнеше малкото момиченце.

Чувстваше се сигурна скрита в люляковите храсти.

Анета е вече голяма. Майка ѝ отдавна почина и я остави съвсем сама. Сега светът за младото момиче също изглеждаше плашещо място, както порутения ѝ дом едно време.

И как няма да е? Новините са изпълнени със съобщения за земетресения, наводнения, пожари, епидемии, терористични атаки, жестоки убийства, финансова криза.

Но сега тя не се нуждаеше от конкретно място, където да се скрие от ужасите в този свят. Чрез Исус Христос бе благословена с „Божия мир, който никой ум не може да схване“.

Сега Анета имаше сигурно свое прибежище, което никой не можеше да ѝ отнеме. Да, Бог бе нейната закрила и защита.

Завидяла една от ядливите гъби на другите по-големи от нея и се натъжила:

– Никой не ме забелязва. На никого не съм нужна…..

И ето какво измислила:

– Аз съм малка и невзрачна, но ще порасна голяма и тогава те ще видят.

И тя започнала да пие много дъждовна вода. Пила, пила щяла да се задави вече, но това, което искала, станало. Била по висока от белите гъби.

След това си намазала шапчицата с ръжда от една консервена кутия, която я направила червена, дори много повече от манатарките.

Сложила си и бели петна за украса.

Дошли в гората гъбари. Изведнъж някой от групата  извикал, след като видял наконтената гъба:

– Погледнете, каква интересна мухоморка! Ще я стъпча, да не би новаците да я сметнат за ядлива и да я откъснат.

И я смачкал, независимо, че нашата познайница станала голяма и красива.

В края на краищата не е важно как изглеждаш отвън, а какъв си отвътре ….