Трудно може да бъде изненадан съвремения човек с нещо. Това е особено вярно за творческите аспекти на живота.

Да измислим нещо ново и уникално е достатъчно сложно.

Архитектите трябва да прибягват до най-изтънчени фантазии, за да впечатлят потребителите и да изградят оригинално и безопасно съоръжение.

С най-удивителните творения в архитектурата, като вид изкуство, днес може да се похвали Китай. Тази страна се развива бързо и въплъщава в живота най-невероятните проекти.

С оригинална архитектура може да се похвали шанхайски хотел, построен на мястото на изоставена кариера с вода.

Хотел Shimao Wonderland Intercontinental чудесно се вписва между противоположните скални стени.

Това многоетажно здание включва повече от 300 стаи част, от които са разположени под водата.

Това е невероятно зрелище.

Властта притежава наркотичен ефект. Тя развращава нейните носители в права пропорционална зависимост от степента на своята неограниченост.

Абсолютната власт развращава абсолютно. За това властта трябва да бъде разделена на три клона – законодателна, изпълнителна и съдебна, за да се изключи възможността за злоупотреба с власт от страна на имащите власт, които са несъвършени хора.

Властта при това неизбежно отслабва, но това се компенсира чрез ясно разграничаване на правомощията на различните клонове на властта.

Четвъртата власт – медиите, изпълнява ролята на обществен санитар. Тя се вглежда и осветява всичките тъмни ъгли, където могат да се завъдят тоталитарни чудовища.

Всичко това е възможно при уважение на закона, т.е. при относително високо ниво на развитие на общественото съзнание.

Ограничаването на властта е нужно за благото на народа, така че когато властта не е безконтролна, представителите на властта в голяма степен чувстват своята отговорност и правят не това, което си наумят, а това, което ще послужи за доброто на масите.

Необходимо е да добавим, че разделението на властите трябва да бъде реално, а не фиктивно, а медиите е необходимо да бъдат независими и да не се влияят от определени лица или групи.

Службата в църквата вървеше в пълен ход. Две малки момиченца, които скоро щяха да навършат три години бурно се радваха. Не капризничеха, не  бяха много палави. Те само се смееха, пееха и танцуваха.

Майката им притеснена поради неудачните опити да ги вразуми, се червеше под осъдителните погледи на молещите се около нея.

Такива майки не веднъж са изпитвали „праведния“ гняв на дошлите в църквата.

Една баба направи забележка:

– Укротете ги, пречат ни да слушаме. Изведете ги навън, тяхното място не е тук.

Майката на малките момиченца се огорчи.  Тя едва се въздържа да попита възрастната жена: „Колко от децата ви сега са в църквата? Какво каза Христос за децата?  Нима Той не каза: „Оставете дечицата да дойдат при Мене, и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство“.

Малко по-нататък, се чу мърморене:

– Защо трябва да търпим чуждите деца? Отнемат ни мира и не можем да се потопим в Божието присъствие.

Гневните коментари подтикнаха майката да потърси ъгъл, където децата няма да се чуват. Но тъй като не намери такъв, хвана двете момиченца и излезе навън, а денят бе мразовит.

И всичко това само, за да се установи „благочестива тишина“.

След като жената с двете деца напусна църквата се намеси мъж на средна възраст:

– А нима не трябва да носим един на друг теготите си?

– Блажени са нашите деца, – обади се тихо възрастен побелял мъж, – те ще ни освободят от фарисейския квас и ще поправят възпитанието ни в садукейския дух.

– Малките деца шумят, защото зле се молим – подкрепи го един от дяконите на църквата, който чу само част от разговора на тази групичка. – Когато искрено започнем да се молим, а не по задължение или защото така трябва, децата ни няма да нарушават реда и дисциплината, защото те ще бъдат укротени от Божия Дух, който въздейства и на всеки от нас.

Времето е промеждутък от продължителност, в което се случват различни събития. То е творение на Бога. Идва от вечността и пак се връща  в нея.

Всеки миг от деня е Божий дар и с него трябва внимателно да се отнасяме. Времето е живот, даден ни за работа. Стойността на живота не се определя от броя на годините, а от това колко пълноценно и добре сме го проживели.

Господ ни е дал светлината на живота и ни е възложил известни отговорности. Стараем ли се да използваме тази светлина и изпълняваме ли добросъвестно и честно задълженията си? Или напразно си губим времето?

Внимавайте, свещта на нашия живот скоро може да изгасне, а друга нямаме и тогава с незавършените си дела ще трябва да се явим пред Бога. Ще Му даваме отчет за всяка минута.

Ще правим добро, докато има време. Всяка загуба на земята може да бъде възстановена, ако не нацяло, то поне частично или да се замени с нещо друго, но ако загубиш време, то няма да намериш друго.

Ако загубиш злато, вместо него можеш да намериш друго, но ако загубиш време, пропилявайки го в безделие и мързел, тази загуба с нищо не ще можеш да я компенсираш.

Арабите още от древността използвали боеви камили, на които се качвали стрелците и преследващите с дълго копие.

Истината е, че камилите не били ефективни при настъпление  срещу врага, тъй като не могли да стоят под оръжие и мачкали хората, но тяхното присъствие плашело конете в кавалерията на врага.

Подобна история се е случила при съвсем друг климат и в различна епоха.

По време на Северната война при едно от сраженията близо до Псков, войската яздеща на камили и то двугърби, обърнала в бяг шведската конница.