Йоркширски териер на име Сади много обичал да прекарва времето си в басейн, но в един момент той преценил, че няма нужда да се напряга и да плава сам.
Сади имал приятел Райли, куче с по-големи размери, който също обожавал водните процедури.
В един момент четирикракият хитрец приспособил приятеля си за плавателно средство.
Сади скочил ловко на гърба на приятеля си Райли и се насладил на разходката по вода, без да намокри лапите си.
Води се дело в съда. Един човек след лов хванал жена си с мъж в леглото.
Съдията попитал:
– Казахте, че има неписан закон, който би ви оправдал за убийството на любовника. А защо насочихте оръжието си срещу, но не стреляхте?
– Господин съдия, когато насочих оръжието си към него, той ми каза:“Колко изкаш за оръжието?“Мога ли да убия човек, когато той ми говори за бизнес?
Често хората използват дадена дума неуместно. Това става, когато не знаят истинското ѝ значение или я бъркат с подобна на нея.
Например, думата автобиография.
„Запълнете анкетата и напишете своята автобиография“. – Често слушаме подобни фрази, без да се замислим, че тук грешката е от категория „маслено масло“.
Автобиографията представлява описание на своя живот.
Аutos — „сам“, bios — „живот“ и grapho — „пиша“.
Не можеш да напишеш чужда биография, така че използването на притежателното местоимение „своя“ в дадения случай е излишно.
Тридесетте години на миналия век. Васил Петров бе от репресираните и го изпратиха далеч от дома. В едно отдалечено селище, го караха да работи в гората.
Там ги хранеха с некачествени продукти. Много от интернираните умираха. Едни от хронично недохранване, а други от болести.
Заболя и Васил. Дизентерията го измъчваше жестоко. Лекарства за тази болест там не се доставяха.
Васил отпадна на цяло, не можеше да ходи на работа. А тези, които не ходеха на работа ги хранеха още по-лошо.
Болестта прогресираше и се стигна до там, че Васил не можеше да става вече.
Чувствайки, че земния му път отива към края си, той мислено се прощаваше със жена си , децата си и членовете на църквата.
А след това помоли Господа:
– Боже, приеми ме в Своята небесна обител.
Изведнъж вратата на стаята се отвори. Влезе човек в цивилни дрехи. Той мина край охраната и тръгна между леглата на интернираните.
Тръгна към болния, постоя малко и му каза:
– Василе, болен ли си?
– Да, гражданино началник, толкова съм болен, че едва ли ще доживея до сутринта.
Мъжът поседя още малко край болния, а после каза:
– Василе, ти няма да умреш. Аз ще те изцеря. Утре ще отидеш на работа в гората и скоро ще видиш децата си.
Болният с недоверие прие тези думи и поклати глава.
Мъжът го погледна и кротко му каза:
– Василе, повярвай ми и на мен в Гетсиманската градина и на Голготския кръст не ми беше лесно.
И изведнъж мъжът се разтопи във въздуха и изчезна.
След това видение, Васил заспа, а на сутринта стана и отиде на работа, заедно с другите.
Сърцето му бе изпълнено с радост и благодарност към Господа за изцелението, което получи.
Нали сам Исус Христос дойде при него не само да го изцели, но и да го утеши.
За да постигнем мъдрост ни е необходимо:
Трябва да имаме готовност да приемаме Божиите заповеди и мъдрите наставления на по-възрастните.
Необходимо е, да предразположим сърцето и ума си към размишления.
Нужно е горещо желание да се придобие мъдрост като истинско съкровище.
Златотърсачите прилагат огромни усилия, за да получат злато и сребро, които толкова много се ценят в света.
Никой в света не може да придобие мъдрост с човешки усилия.
Когато угаждаме на Бога, Той ни дава мъдрост. С нея идват знанието и умението. Тогава нашият път става път на правдата, където Бог ни защитава.
Струва си, със всички сили да искаме такава мъдрост.
Ние живеем в един безбожен свят, където Божията мъдрост не се цени. Но нека помолим Бог да ни даде Неговата мъдрост като най-голямото съкровище, което можем да имаме.