Забелязали ли сте колко бързо хляба остарява и се разваля?

Току що сте го донесли от магазина, датата е днешна, но на следващия ден той е покрит с плесен.

Най-наблюдателните купувачи знаят много добре в какво се състои работата. Оказва се, че недобросъвестните производители хитруват с датата на производство.

Избирайки хляб от един супермаркет забелязах, че за датата на производството е  посочен утрешния ден.

Попитах:

– Как е възможно това?

Увериха ме веднага:

– Това ни се случва за първи път и датата е объркана случайно.

Грешки наистина се случват и в това може да се повярва, ако такива случаи ставаха по-рядко.

За съжаление хляб, мляко, напитки и даже консерви „от бъдещето“ се срещат много често и практически са станали неразделна част от нашата маса.

Ако продуктът е с „дата от бъдещето“, това е нарушение на закона. Така купувачът умишлено се подвежда относно свежестта и качеството на стоката.

Мистислав Ростропович се ангажирал да дирижира Петата симфония на Прокофиев. На репетицията той не можел дълго време да получи необходимата звучност от оркестъра и казал на музикантите:

– Представете си комунална кухня. Има осем маси, осем примуса. Всеки бърбори и никой никого не слуша, получил се голям шум. И изведнъж някой извикал отдолу: „Сьомга дават!“. Тогава всички захвърлили нещата и хукнали към магазина ….

След като се посмели, музикантите отново се върнали към репетицията. И когато засвирили отново, и дошли до нужното място, Ростропович извикал в паузата:

– Сьомга!

И музикантите „се хвърлиха“ към откъса необичайно ефектно.

Веднъж Рубен Николаевич Симонов, режисьор в театъра и киното, решил да проведе възпитателна работа сред актьорите в театъра.

Преди репетиция, той събрал актьорите и започнал своя монолог:

– В последно време ви наблюдавам, наблюдавам …. И ето какво искам да ви кажа: Вие нищо не разбирате от живота! Ни-щич-ко! Вие трябва да пътувате в метрото, в тролейбусите, да ходите по улиците и да се запознавате с хората. Вие абсолютно не познавате живота! А трябва да го познавате! ….

Някой от актьорите ехидно прекъснал режисьора:

– Рубен Николаевич, извинете! Колко струва пътуването във метрото?

Цената на билета в метрото тогава била пет копейки.

– Как колко? – възмутил се Симонов – Рубла!

В метрото нямаше навалица, все още не беше настъпил някой от натоварените часове. Хората влизаха във някой от вагоните и вратите се затваряха.

Но на тази спирка една от тях не се затвори. Машинистът както обикновенно в такива случаи каза:

– Не задържайте вратата.

Всички във вагона виждаха отворената врата, но не знаеха какво да правят. До вратата не стоеше никой, който да я задържа.

Тогава Димитър Славов, млад човек, в спортен екип стана, подритна леко вратата и тя се затвори.

Това се повтаряше на всяка следваща спирка. Когато това стана за четвърти пореден път, машинистът не издържа и попита по микрофона:

– Кой умник на всяка спирка, задържа вратата?

Личеше, че е много раздразнен, макар да се опитваше да не избухне.

Димитър, който обслужваше злополучната врата през всичкото това време, съвсем спокойно отговори:

– Никой не задържа вратата, но тя се затваря едва след като я подритна лекичко.

Машинистът явно се смути, защото замълча за известно време. Малко след това вече с по-спокоен тон, той се обърна към Димитър:

– На коя спирка ще слезете?

– На крайната, – отговори спокойно Димитър, като леко се усмихна.

Чу се лека въздишка. Всички обърнаха поглед към микрофона, който бе вграден отстрани в стената на вагона.

– Извинете, сбърках, – чу  се примиреният тон на машиниста. – Добре, продължаваме пътуването.

След известно време машинистът отново се обади:

– Господине, не ви познавам, но ви изказвам благодарност от името на метрото….

Във вагона всички се засмяха.

Много християни не искат да приемат Бога в цялата Негова пълнота. Охотно цитираме Йоан 3:16, но лесно забравяме следното: „… невярващият вече е осъден“.

Да, Бог е милостив и състрадателен към нас. Но Той също е абсолютно свят и чист от мръсотия. И един ден ще съди света и ще излее гнева Си върху непокаялите се грешници.

Често физическата болка ни плаши повече от морална нечистота. Кръстът показва, че святостта е непоклатимото качество на истинското битие и всичко нечисто умира. Затова Бог не можеше да прочисти нашата вина, докато не се извърши изкуплението. А това беше постигнато на Кръста.

Не мислете за греха лекомислено. Не бъдете снисходителни към него. Не казвайте: „Бог така или иначе ще ми прости“.

Грехът оскърбява всемогъщия Бог. Той прощава на всеки покаял се грешник. Бог е Съдия и „всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме“.