Автомобилист от провинция Анхой, Китай, забелязал как сътрудник от пътната полиция, изпълнявал своите задължение, а през това време валял много силен дъжд.

Шофьорът си казал:

– Този млад човек е може би връстник на сина ми.

И той си представил собственото си момче, как стои на дъжда и няма възможност да се скрие някъде.

Мъжът минавайки край подгизналия полицай, леко забавил колата си и изхвърлил през прозорчето на автомобила си чадър.

Полицаят вдигнал подаръкът и навярно се е възползвал от щедростта на шофьора.

Великият руски учен Дмитрий Иванович Менделеев участвал активно в публикуването на различни справочници и енциклопедии.

На заглавната страница на „Енциклопедичен речник“, издаден от Ф. Брокхауз и И. Ефрон, Менделеев бил в списъка  на редакторите и авторите.

Своите статии той отбелязвал с гръцката буква делта.

Ако поразлистите този многотомен речник, ще видите колко много труд е вложил Менделеев в това интересно справочно издание.

Интересно е, че знакът делта не се намира под статии по химия и техника, а на такива със заглавия като „Конфитюр“, „Пирожки“, „Компот“….

Достатъчно е да погледнем културата и медиите, за да видим тяхното постоянно отделяне от реалността. Формата на подаване на материала става самоцел. Тя служи като гланц за следващия лозунг на деня.

Отчасти за това, че майсторът на словото сам нищо не прави, защото всяка сериозна медия има публицистичен характер. Издателска дейност се свежда до популяризирането на краткосрочни мнения на кръгове от влиятелни хора в социално и икономическо отношение.

Причините за това са много. Но за мен е очевидно, че има съзнателно представяне на преувеличена информация, която  трябва да предизвика по-голяма емоция.

Това желание на всяка цена да се привлече вниманието, може да се види във всяко вестникарско заглавие. Именно това може да се приеме като доказателство за плурализъм и демокрацията в обществото, в което всеки има абсолютна ценност.

Но ако всеки има право на независимо възприемане на явленията и нагласи към тях, на какво се основават тогава законността и обществото? Какво, в дългосрочен план, е справедливо?

Справедливото може да бъде нещо общо, в което всеки може да намери и реализира себе си.
Ние всички идваме от абсолютизираните си светове и растейки, се разплащаме за това.

Освен това милионите хора, които идват на този свят за живот, но не за Битието. Има малцина, които искат да намерят точно това, което е истинско. Те чувстват нуждата от лично израстване, самореализация, самоизграждане в най-висшия смисъл на думата.

При много растения – треви, храсти, дървете се появява периодически вещество, което по консистенция наподобява на желе.

Съгласно писмени източници това е наблюдавано още през 14 век, когато желето още не е съществувало, а хората го описвали като странен лепкав прозрачен материал.

Трудно обяснимо е, как това вещество след време напълно се изпарява.

От къде произхожда това „растително желе“, за сега обяснение няма.

Тази порода кучета имат син език. За това съществува древна китайска легенда, в която когато Бог творил небето, любопитното чау-чау лизнало края му. От тогава насам езикът на такива кучета станал син на цвят.

Тези, които развъждат кучета предполагат, че по-рано този вид е имал сив или черен цвят.

Чау-чау са кучета пазачи. Те продължително време са служели в манастир в Тибет.

Чау-чау се смята за една от най-чистите породи. Те не обичат да ходят по тревата, когато има роса по нея.

Новородените кученца се раждат с розов език и с времето езикът им придобива синьо-черен оттенък.

Сред известните собственици на тази порода са Зигмунд Фройд, Уолт Дисни, Елвис Пресли и Кларк Гейбъл.