Списък на финалистите за годишната награда „Диаграма» са обявени.
Британското списание «Bookseller» е обявило годишната награда „Диаграма», която се присъжда от 1978 г. насам за книга с най-глупавото име.
Списък на финалистите този сезон включва шест издания, всички те са научни трудове.
Хенри Еберле, Ханс-Йоахим Нойман. „Не беше ли Хитлер болен?“;
Дейвид Райс. „Как да си подостря моливите?“;
Джери Герни, „Таванските помещения в Северна Америка“;
Лоуни Прайор, „Как чехлите за начинаещи са променили света“;
Рейджиналд Бейклия, „Как да защитим курниците си в къщи“;
Том Хикман. „Божията кука. Живот и приключения на пениса“.
Всички тези книги имат доста сериозно съдържание. Имената,, които им са дадени, са с цел да привлекат вниманието на непроявяващите интерес читатели.

Апаратът на НАСА „Касин“ за първи път е забелязал слънчевите частици, които се движат с невероятна скорост около Сатурн. Тези наблюдения дават възможност на учените да изследват по-отблизо рядко явление, което се случва около планета с необичайна магнитна система.
Първите слънчеви частици около Сатурн са наблюдавани още през 2007 г., но сега апарата се справя с безпрецедентни подробности. Последните наблюдения показват, че Сатурн създава нещо като ударна вълна, която ускорява частици, придавайки им значителен енергетичен заряд.
Подобни ударни вълни са значително по-големи, когато се формира нова звезда в галактиката. Тогава частиците се ускоряват до скорост близка до тази на светлината.
Около планетата за първи път се наблюдава такова поле. Изследователите предполагат, че тези ударни вълни са източник на космическите лъчи.
От НАСА твърдят, че ударната вълна в магнитното поле на Сатурн съответства на вълна близо до свръхнова и на тази база могат да се изследват звездите.

Това растение се намира в стъклена колба, радва очите със зелените си листа, но през последните 40 години не е поливано нито веднъж.
През 1972 г. жител на графство Ланкашър за последен път е напоил растението след,  което е запушил съда с коркова тапа.
На Великден 1960 г. Дайвид Латимер седял в гостната си и се любувал на растението, което е отгледал в бутилка. Изведнъж му дошла идея. Какво ще стане ако запуши съда.
През 60-те години химическата промишленост започва да произвежда пластмасови съдове, така че на пазара все повече се продавали стъклени бутилки. Латимер купил такъв стъклен съд за да отгледа мини градинка. А след това решил да види как растението ще се държи без вода и липса на кислород.
За целата взел десет литрова стъклена бутилка, в която преди това е съхранявана сярна киселина. Сложил в нея компост и внимателно поставил растението вътре с помощта на парче тел.
До 1972 г. поливал по-малко растението, а след това затворил съда с коркова тапа.
Растението в бутилката създало своя собствена миниатюрна екосистема. Независимо, че било откъснато от външния свят растението, както и преди поглъщало слънчева светлина, която използвало за фотосинтеза. Опадалите листа гниели на дъното на бутилката и образуват необходимия въглероден двуокис за дадения процес.
По време на фотосинтезата се отделя кислород. Увеличава се влагата във въздуха, която се стича по стените на съда към корените на растението.
Латимер понякога само обръща бутилката, за да се огряват всички части на растението вътре.
От НАСА са се заинтересували от експеримента във връзка с отглеждане на растения в космоса. Но има и хора, които мърморят: „На кого е нужно такова растение? То нито може да се яде, нито да се помирише“.

Белият и пухкав Харви е роден без кости в предните лапи. Тази аномалия се нарича радиална агенезия. Това заболяване в продължение на 30 години е забелязано само при четири котета, родили се в Шотландия.
Може да си мислите, че то живее дискомфортно, но изглежда животинчето не страда много от това. То се е научило да ходи на „лакти“ и дори на задните си крака.
Когато бившата собственичка на котето разбрала, че то е сериозно болно, постъпила много подло, обявила го за продажба в Интернет, без да съобщава за недъга му.
Добри хора се смилили над Харви и го купили. Шефство над котето взело благотворителното дружество за защита на котките в Глазгоу.
Първоначално новите му собственици помислили, че котето се е родило с изкривени крайници и за това го завели при ветеринарен лекар.
Рентгенът показал, че котето има радиална агенезия, което означава, че липсват костите в предните крака още от раждането, те не са се развили на време.
Харви можел да се поправи чрез имплантиране на метални щифтове в края на лапите до раменната става, но тази операция се извършва само при котки на възраст от шест месеца инагоре, когато костите им стават по-силни и могат да издържат теглото на щифтовете.
Събрани са 3000 фунта за бъдещата операция, която ще осигури нормален живот на котето в бъдеще.
До операцията котето ще изчака два месеца. До тогава то ще живее при новата си благодетелка 50-годишната Лиз Макалок.
Тя много му се радва. Котето много бързо бяга, макар че е в такова състояние и си играе с котките и кучетата, които живеят в този дом.

Наблюдението на същества създадени от Господа са извор на познание., от който можем да черпим без прекъсване.

От мравките научаваме да трупаме запаси за трудни моменти, от пчелите как се постига ред, от змиите невъзможността да се движим по известни следи. Мисля, че като премахнем особеностите на всеки вид има нещо, което ги обединява и това е инстинкта за самосъхранение.

У всеки у нас има нещо, което ни подтиква да живеем, което ни зове, да не даваме да бъдем отнесени от деморализацията, което ни учи, че след буря идва спокойствие.

На благословения дар вложен в нас от Създателя се дължи това, че неприятности ни нападат, но не ни унищожават. Загубата на един човек не ни обезоръжава напълно. Дори импулсът да се борим срещу смъртта на едно любимо същество не ни завлича в гроба.

Знам, че съществуват и изключения. Не малко са и тези, които не могат да устоят на жестоките превратности на съдбата.

Но нещо вътре в нас ни казва да устоим, да се вкопчим в живота със нокти и зъби, да продължим да се борим, защото още не е даден сигналът, борбата още не е свършила. Звучат последните акорди на песента, но театралното представление още не е приключило.

Само със смъртта свършват мислите, проектите, плановете, които са били в човешкото сърце, но дори и тогава, ако човек е познал Създателя си, това не е нещастие, а стъпка към едно по-добро място.

А докато дойде този преход, трябва да продължим да живеем и да го направим по най-достойния начин.

Човеците са като виното. Злите страдат и боледуват и болката и мъката превръщат в оцет една душа, която би могла да бъде приятна и сладка. Добрите също преминават през трудности и имат същия горчив опит, но също като качествените вина не се вгорчават, а с течение на годините стават все по добри.