Новата атракция в цирка била „Говорещ кон“.
На арената излиза ездач с кон. Залата е пълна. Барабанът бие. Ездачът казва на коня:
– Говори!
Конят само поклаща глава.
– Заповядвам ти: Говори!
Конят отново само маха с глава. Зрителите започват да свиркат. Конникът настоятелно казва:
– Говори, ще загубим всичките пари. Ще издъхнеш от глад.
Конят продължава само да маха с глава. Зрителите започват да хвърлят домати. Конникът умолява животното:
– Ще те облека в злато. Ще ти купя всичко каквото искаш. Ще станеш известен, ще обиколим света. Моля те, говори!
Конят неохотно обръща глава към конника и казва:
– Защо са ми пари и слава, щом не знам най-главното. Защо изобщо живея?
Конникът въздъхна, потупа коня по врата и каза:
– Е, най-сетне това тъпо животно проговори!

Самуел Берг бил известен лекар, уважавали го и го почитали.
В своя дневник той е записал: „Ако в очите на хора се оказвам толкова голям, Господ чрез Неговата благодат ми дава да видя, че без Него аз нищо не мога и Той ми помага, но всъщност съм съвсем малък. Той ме използва, но аз съм много доволен от това, защото не върша сам работата. Брадвата не може да се похвали с дърветата, които е отсякла. Без дърварят тя може ли да свърши нещо? Той я е направил, наточил и я използва. В момента, в който дърварят хвърли брадвата, тя се превръща в незначително желязо. Това никога не трябва да забравям!“.
Известен със истинското си благочестие, той понякога попадал под унищожителна критика. Вместо да се противопостави или да прибегне към оправдание, той отговарял:
– Благодаря ви от сърце за вашето порицание. Мисля, че си го заслужавах. Ще се помолите ли за мен?
Сурови и остри нападки предизвиквал и неговия духовен живот. Неговият отговор бил:
– Благодаря ви за критиката. Тя ме накара да се самоанализирам, да изпитам сърцето си и  ме накара да се моля. Тази молитва ме насочва към благочестие, в пълна зависимост от Исус Христос и ми дава желание да общувам с Него.
Готов да признае възможните грешни разсъждения, подчинявайки се на присъдата на другите,  християнина влияе на околните. Представата за непогрешимост свършва със загуба на доверие.
Истинското смирение, не забелязва заслугите си, не изтъква своите изключителни духовни качества.
Облечен в смирение, Бог се яви на човека, а хората облечени в смирение се приемат за богоподобни.

Има такива хора, които са били бедни и бездомни, но в крайна сметка животът и се е променил и се е превърнал в източник на вдъхновение.
Ела Фиджерал е била бездомна, преди да стане „Кралица на джаза“. Тя пя за президента на САЩ Роналд Рейгън през 1981 г., след което стана световно известна.
Фиджералд страдала като дете,  била малтретирана от втория си баща и когато майка починала, тя се присъединила към местна банда, но полицията я хванала и я изпратила в училище за девойки. Но Ела избягала и била бездомна, докато не дебютирала в театъра през 1934 г.
Нейният глас бързо ѝ донесъл слава. През цялата си кариера тя е спечелила 13 награди „Грами“ и е получила златни медали от президента Роналд Рейгън и Джордж Буш-старши.
Тя почина през 1996 г., но лицето ѝ се появи на пощенска марка в САЩ през 2007 г.

Устройството може да изглежда твърде просто, но си струва, защото медицинско оборудване обикновено се троши там през първите шест месеца.
То е започнало като бойлер, окачен над покрити с фолио параболичен рефлектор. След това по тръба се придвижва парата в стерилизан съд, който се намира на разстояние по-малко от метър.
В Никарагуа, било установено, че в такава схема всички компоненти са уязвими. Фолиото се поврежда и трудно да се възстанови, тръби получават течове и парата бързо се губи .
Трябвало да премахнат тръбите и да оставят автоклава окачен над рефлектора. Той се състои от множество малки джобни огледала. Ако някое от тях излезе от строя, то лесно може да се замени.
Този самоделен хелиоавтойлав достига температурата и налягането на стандартните стерилизиращи устройства.
Когато небето е ясно, на системата са необходими 40-60 минути, за да се нагрее автоклава до 121°C и 20 минути, за да завърши стерилизацията.
Още по-популярна тази технология може да бъде в Африка, където ситуацията със здравеопазването, както и с електроенергията са зле.

Когато човек страда, той остава сам, вслушва се в тишината. Страданието разсейва угризенията, хвърля го в обятията на разкаянието. Но разкаянието не може да освободи човека, защото ще се появи ново безрасъдство, което ще прогони разкаянието и ще предизвика гняв.

Но аз съм роб на Господа. Чрез своите заповеди, своята благодат Той подлага живота ми на опасност. Но вярата ми в Него, изгонва ужаса, който изпитвам.

С Него живея извън пределите на този свят, подпомогнат от вярата.

Вярата започва там, където свършва разума.