След завършване на Наполеоновите войни, шотландците решили да издигнат паметник в центъра на Единбург в чест на загиналите войници под гръмкото име „Natinal Monument of Scotland“.

През 1822 г. бил утвърден проектът на паметника. Той наподобявал атинския Партенон.

За случая бил основан специален фонд, в който шотландците щели да внасят даренията си.

След четири години във фонда била събрана само една трета от необходимите 42 милиона долара, но въпреки всичко решили да строят.

Три години по-късно строежът бил спрян поради липса на средства.

От тогава са предлагали няколко проекта за реконструкция на паметника. Например, да стане паметник на кралица Виктория или здание на шотландския парламент, но нито един от тях не е срещнал подкрепата на местното население.

Според писателят Александър Мориц Фрей, който е служил в Първата световна война в същия полк с Хитлер, бъдещият фюрер първоначално е носел доста дебели и дълги мустаци, като на германския император Вилхелм II.

Въпреки това той трябвало да ги намали по заповед на началника си и да остави характерната „четка за зъби“, поради факта, че такива мустаци пречели правилно да си слага противогаза.

Обикновено италиански семейство. Александро сега е на 60 години. Миналата година с жена са отбелязали 40 години от сватбата си.
След пет години съвместен живот, жената на Александро му родила две деца. Но тя тежко се разболяла и останала прикована на леглото. Преди това семейството емигрирало на север.
Александро останал сам с две малки деца, болна жена. Изграждал дом, който скоро бил започнал. Но трябвало и да работи, за да оцелее семейството му в тази ситуация. Ако бяха останали в родния си град, щели да им помогнат близките им, но сега те са на хиляди километри. Някои от роднините им идвали да им помогнат за кратко време, но всеки от тях си имал свой живот и множество проблеми.
Така постепенно Александро се научил да прави всичко в дома си. Готвел, перял, чистел и помагал на децата си в подготовката на уроците. Но главно се грижел за болната си жена. Поставял и инжекции. Давал и капки и нужните лекарства. Сменял памперсите ѝ… Правел всичко, което било необходимо за болен на легло.
В такива ситуации мъжете псуват и нагрубяват, а Александро не загубил дори чувството си за хумор.
Когато тя все още можела да седи и гледа, Александро от името на жена си поканвал приятели и те заедно се разхождали в природата. Съпругът подкрепял жена си, забавлявал я, а тя му отговаряла както може.
Жена му губела все повече сили и се опитала да се самоубие, за да не тежи на семейството си. Тогава Александро ѝ казал:
– Не ме оставяй сега, когато децата са вече пораснали и всеки си има свое семейство. Забрави ли, че сме дали обет пред Бога да бъдем заедно и в мъка и в радост. Мъката премина, остана радостта….
Много лекари и специалисти Александро посетил заедно с жена си. Дори пътували зад границата.
Един от лекарите, когато разбрал, че жената живее с тази болест вече 36 години казал:
– Този случай може да се отбележи като световен рекорд. Човек с такова заболяване не оцелява повече от 25 години.
Причина за всичко това бил грижливият съпруг.
Попитали го веднъж:
– Какво ви държа през всичките тези години?
Той навел глава, очите му се просълзили и едва добавил::
– Едва ли ще разберете, не любов….това е много повече.
Сега той живее с жена си, която почти нищо не чувства и семействата на порасналите си деца, които му помагат и живеят с него в дома, който сам е построил.

Тя  има твърде много недостатъци.

Например, прекъснати обеди и вечери, тревожни нощи и дълги, изтощителни часове на работа. Но тя си има и преимущества, защото животът на лекаря рядко бива скучен.

В сравнение с този на чиновника или на банковия служител той е пълен с разнообразни преживявания и е свързан с честа смяна на обстановката. Да не говорим за значението на работата от професионална гледна точка.

Освен това всеки момент може да се случи така, че служебните задължения да въвлекат лекаря в центъра на някоя драма или трагедия или в непосредствена близост с някое престъпление.

Римската богиня Юнона имала титла Монета. В превод от латински език това означава „предупреждаваща“ или „съветница“.

Близо до храма на Юнона на Капитолия се намирала работилница, в която сечели метални пари. За това днес ние ги наричаме монети.

В английския език от тази титла произлязло и общото наименование на парите „money“.

Между другото, първоначалното значение на думата „монета“ използваме, когато я подхвърляме, търсейки съвет.