Един китайски император оглавил войската си и тръгнал да усмирява въстание в една от своите провинции. Той се заклел да унищожи всички свои врагове. Когато стъпил на границата на метежната провинция, населението го срещнало добродушно и с почести.
Сановниците очаквали незабавна заповед за избиване на подбудителите на бунта, но много се изненадали, когато видели как меко се отнесъл той с тях. Един от министрите попитал императорът:
– Защо не посякохте виновните, както се клехте, а ги помилвахте?
– Дадох клетва да унищожа враговете си, – казал императорът, – а това и направих, аз нямам повече врагове. Даже тези, които трябваше да посеча, вече не са врагове, а мои приятели, а приятелите си трябва да помилвам.
Не постъпва ли така и Бог? Въпреки, че грешниците са против Бога, Той не им е враг. Той иска да спаси грешниците, а не да ги погуби, да ги помилва, а не да ги унищожи.
„Представете си една искра, – казал Йоан Златоуст – паднала в морето: може ли тя да остане цяла или от тук отново да се появи? Както е искрата спрямо морето, така е и порока спрямо чевоколюбивия Бог, и то не по-същия начин, а много по-малко. Морето  е голямо, но има граници, а Божието човеколюбие няма граници.“

Живял някога един човек, който много се страхувал от старостта. Колкото по-възрастен ставал толкова по-често с ужас си мислел: „Нима моето тяло ще стане хилаво и слабо с времето, няма да мога да мисля нормално и живота повече няма да ми доставя удоволствие?!“
Човекът внимателно следял всичко относно тялото си, правилно се хранел, правел редовно гимнастика, но страхът от старостта не го напускал.
Веднъж чул, че съществува град на мъдреците. Там хората били винаги млади, силни и умни. От тогава той за нищо друго не мислел, освен да открие този град. Много път изминал и всеки разпитвал за заветния град, но никой не бил чул за такова чудо.
И веднъж, когато бил съвсем отчаян, срещнал пътник, който му показал пътя.
– Не е трудно да намериш града на мъдреците, – казал му пътникът, – но е трудно да попаднеш в него. Стражата, стояща на вратата, не пуска вътре стари хора.
– Аз още не съм стар, – казал човекът и тръгнал по оказания му път.
След няколко дни той стигнал до града. Пред високите градски порти стражата разговаряла със стар побелял човек, а после го пуснали.
– Ако пускат такива старци, то и и мен ще пуснат, – зарадвал се човекът и ускорил крачка.
– Какво ти е нужно от нашия град? – попитал един от стражите нашия познайник, като заградил пътя към вратата.
– Казаха ми, че при вас може да се намери средство, чрез което всеки остава млад и се наслаждава на живота, – казал човекът.
– Махай се от тук с добро. На нас не ни е разрешено да пускаме старци, – отговорил пазачът.
– Какъв старец съм аз! – възмутил се човекът. – Преди мен пуснахте много по-стар човек от мен.
– На вид може да изглежда старец, – казал пазачът, – но ума и душата му са млади, а духа светъл. Този старец пише велика книга. В нашия град възрастта не се измерва с годините, а с младостта в душата и ума.
– Да, но той е два пъти по-стар от мен! Как може умът му да е млад?
– Ако човек се изгражда духовно, колкото повече остарява, толкова ума му става по-ясен, а душата млада. Иди си с мир, – казал пазачът и затворил вратата.

В последните години се появиха много устройства за готвене, които използват слънчева енергия и всички те работят на един и същи принцип, концентрация на светлините лъчи. Също така, широко се използват вакумни тръби за топла вода, работещи на принципа на термоса, ефективно събиране и задържане на топлината.
Създателите на GoSun са обединили тези две технологии и са получили устройство за готвене във вакумна тръба, задържаща около 90% от събраната топлинна енергия, което позволява тръбата за няколко минути да се загрява до 280 ° С.  Само за 20 минути на GoSun можете да приготвите различна храна, без да използвате някакво допълнително гориво.
GoSun е лесна за инсталиране. Две сгъваеми повърхност от анодизиран алуминий събират светлина от всички ъгли, лъчите се концентрират върху стъклена вакумна тръба, където се абсорбира слънчевата енергия и се използва за готвене. За разлика от други слънчеви пещи, GoSun не изисква точно позициониране спрямо слънцето и може ефективно да събира светлина още в първите часове след инсталацията.
Самата вакумна тръба е направена от стъкло, в нея има зона на понижено налягане, изпълняващо функциите на термос. Вътрешния слой за събиране и поглъщане на светлината е направен от алуминий. Неръждаема стомана се използва за топлопредаването и за улавяне на инфрачервеното излъчване.
Това, че устройството може бързо да се нагрява, значително разширява възможностите му. В него може да се пече хляб, сладкиши, месо, да се задушат зеленчуци, да се свари кафе и да се кипне вода без достъп до електрическата мрежа, както през лятото, така и през зимата. Загряването на вакумната тръба до температури над 250 ° C запазва храната топла за часове, дори и след залез слънце.

Сталин поканил Максим Горки при себе си в Кремъл и му казал:
– Много ми хареса вашият роман „Майка“. Прекрасна книга. Не ви ли е идвало наум да напишете роман „Баща“? Съгласен съм да бъда прототип на главния герой.
– Не знам, Йосиф Васарионович, мога ли да изпълня такава отговорна задача, – казал Горки. – Болен съм, а и на възраст вече. Освен това работата ми по „Клим Самгин“ е в застой.
– А вие все пак опитайте, не се отказвайте толкова лесно, – насърчил го Сталин. – Да опитваш, не е изтезание, нали другарю Берия.

Един стара професор по астрономия застанал зад катедрата и казал:
– Скъпи студенти, днес няма да ви чета лекции. Дойдох да се сбогувам с вас. В моята обсерватория, спря часовникът, който вървеше безотказно почти триста години. Аз съм уверен, че идва края на света!
Студентите започнали да се подсмиват и бурно зашумели. Някои от тях предложили:
– Купете си „Ролекс“!
Втори се обадил:
– Сменете предавка!
А трети едва сдържайки смеха си казал:
– Поставете нова батерия!
Когато шумът утихнал, професорът заговорил отново:
– Това, което сега ще ви кажа, няма да ви се стори толкова смешно! Часовникът в обсерваторията, който е спрял, е слънчев.