Разговаряха вече час. Тя беше мила жена с посребрени коси и разбираща усмивка. Той се опираше на бастуна си и от време на време пристъпваше леко в страни.

Жената работеше в училище с необикновена група от деца. Всяко от тях беше загубило родителите си твърде рано.

– Мисля, – казваше мъжът, – че работата ви с тези деца е много важна. Аз също загубих един от родителите си, когато бях много малък.

Мъжът намести очилата си, прехапа устни, по носа му потекоха издайнически сълзи и със задавен глас продължи:

–  Изгубих майка си, когато бях много малък. ….. Това беше голям удар за мен. Искаше ми се и аз да бъда в такава групичка като вашата, където да мога да споделя мъката си …..Щях да се запиша непременно в групата ви, защото …. – гласът му секна, – защото се чувствах толкова самотен.

– Но майка ви е починала преди шейсет години, – жената го погледна изненадано. – Нима още страдате за това?

– И още как, –  мъжът направи нещо подобно на усмивка и наведе глава.

През следващата година в живота на Тони настъпи благодат. Той беше останал само с брат си и баща си, майка му беше починала преди 9 години.

В дома им дойде Ева, албанска емигрантка, малко грозновата с къдрава, тъмна коса и енергия за двама. Тя излъчваше топлина, която разсейваше мрачната атмосфера, която беше създал баща му.

Говореше, когато баща му мълчеше, а вечер на двамата с брат му пееше песни. Тони чувстваше утеха от разливащия се мелодичен глас.

Ева имаше силен характер.

Когато Тони с брат си лягаше вечер , тя идваше завиваше и ги целуваше. Всяко от децата очакваше с нетърпение тази целувка, като кутре млякото си.

Мащеха ли? Не! Тони отново беше намерил своята майка.

Той знаел добре английски език. Един библейски урок на английски език силно засегнал сърцето му и той решил да го преведе на родния си език.

Ежедневно седял на архаичната си пишеща машина и пишел на нея по три – четири часа.

Той страдал от проказа. Ръцете му били силно увредени от заболяването. Седенето на едно място, в продължение на много часове, му причинявало силни болки.

Независимо от това, той продължил да пише и писал до тогава, докато превел материала на родния си език

Изумителното оформление на фасадата привлича вниманието и говори  за това, което се намира вътре.
През следвоенните години сградата е изоставена. През този период временно музейната колекция се е съхранявала в Кралската консерватория. Музеят бил от ремонтиран и експонатите били върнати през 2000 г.
Всеки от петте етажа, освен последният, на който е разположен ресторант и площадка, от която се разкрива прекрасен изглед към столицата на Белгия, е посветен на определена тема: струнни, клавишни, за оркестър и етнически антики. В сутерена са разположени музикални автомати и кутии. Представени са практически всички епохи от всички части на света.
Звукът на всеки един от експонатите може да се чуе с помощта на безжични слушалки с аудио гид. Екскурзовод не е необходим, ако използвате помощта на аудио гид включена в цената на билета. Изложението позволява да се запознаете с вътрешната структура на всеки инструмент.
В магазина на музея има богат избор на музикална литература на различни европейски езици, класически и модерни записи и, разбира се, много сувенири.
След посещението си в Брюксел, много туристи казват, че музея на музикални инструменти е едно от най-интересните места в града. Тук с удоволствие прекарват не само ценители и любители на музиката, но и хора далеч от нея. Експонатите са показани така, че за децата не са по-малко интересни, отколкото за възрастните.

Напълно нелогично, но този мост е включен в списъка на най-големите тунели в света.
Той съединява две скандинавски страни Дания и Норвегия.
Тук няма никаква грешка. От 12 километровата му дължина 4050 метра е под земята.
До такова необикновено решение са стигнали архитектите на Йоресундския мост поради следната причина. На това място минава глисада на самолети, излитащи за летище Копенхаген и тя не бива да се прегражда.
Корабите, преминаващи през пролива Йоресунд, също се нуждаят от пространство за успешна навигация.