Евангелският епископ Ралф Майстер е открил първата в Германия „Алегорична градина“.
Според организаторите тя „напомня за проповедите на лютеранските пастири през XVI в., внесли нова евангелска доктрина“.
Традицията свързана със символиката на растенията в пасторските проповеди е била широко разпространена в Северна и Централна Германия.
В „Алегоричната градина“ могат да се видят растенията, споменати в Библията. Тук е представена символиката на различни билки, горски и градински растения.
Така „розата, незабравката и живовлякът илюстрират вярата“, а „червените венчелишчета на розата се асоциират с кръвта на Христос“.
– Тази градина внася в нашият живот, спомен за Рая – е отбелязал Ралф Майстер на церемонията при откриването на градината.
„Алегоричната градина“ разполага с повече от сто растения, цветя и храсти „с богословско значение“.

В иранските градове набират популярност партитата по случай развод. Според статистиката, повече бракове в страната завършват с развод преждевременно.
Тези събирания не са лишени от естравагантност: букети от черни рози, огромни торти, специални покани….
Властите и духовенството са обезпокоени от разрастващата се мода на това явление. Един от най- известния консервативен проповедници аятола Макарем – Ширази е изразил неодобрението си от тези събирания.
Броят на разводите в Иран, в сравнение на миналата година, се е увеличил с 4.6 %, а регистрираните бракове са били 4,4% по-малко. Около 20% от браковете завършват с развод. Плачевна статистика.

Не става въпрос за чадър, дъждобран и какво да е подобно средство за предпазване от силните струи вода.
Помислете си само, знаете, че вали, вие вървите под дъжда и въпреки това оставате съвсем сухи.
Това не е фантастика или някаква изключителна технология.
Нещо много по-просто, което може да се случи само на едно място на земята.
Например, в пустинята също има дъждове, но те не могат да се разпознаят като такива.
Защо ли?
Просто капките не достигат до земята, защото се изпаряват под въздействието на горещия въздух.

Лопатата, брадвата, куките, сандъкът с пясък и невероятния вид на кофата, напомнящо железен калпак са части от традиционното снаряжение на пожарникарите.
Тази кофа никъде другаде не се използва. Не може да се постави на пода, затова и не трябва да се оцветява.
Въпреки това тя има голямо значение за пожарникарите.
Смята се, че конусообразни кофите по-лесно загребват пясъка. С едната ръка се държи ръба на кофата, а с другата върха на конуса ѝ, което дава възможност за по-бързо запълване на една кофа с пясък. През зимата в пожарният варел водата може да е замръзнала, так с върха на конуса на кофата той можел да се разбие.
Тази форма е удобна за вадене на вода. Леко се пуска кофата и след това се вдига пълна, без да се губи време за загребване. Друго нейно предимство е, че може да се поставя върху неравна повърхност, забучвайки я в земята, не се разплисква вода от нея.
Някои се шегуват, че фермерите имат такава кофа, за да не им я откраднат. На кого ще му дойде на ум, да вземе такава „неудобна“ кофа?
Този вид кофа е измислена още при Петър I.
Тя съществува от създаването на пожарната охрана през 1722 г.

Миризливката се чувстваше нещастна. От време на време дори ѝ викаха вонещица, а това я озлобяваше. През есента добиваше по-тъмен бронзово кафяв цвят, но през лятото и пролетта беше ярко зелена. Антенките ѝ с по пет членчета проблясваха в червено. Когато се раздразнеше или беше застрашена, отделяше течност със специфична неприятна миризма.
Веднъж се оплака на майка си:
– Където и да се появя хората плюят по мен.
Майка ѝ се усмихна:
– Това е заради твоята красота и миризмата, която издаваш, – каза бавно и спокойно майката. – Те ти завиждат.