Какво ви тревожи и не ви дава спокойствие? Навярно ще кажете: „Нищо“.
Но всеки от нас има нещо, което го тревожи, не му дава мира. Обикновено това са мислите за настоящето и най-вече за миналото, в което се осъждаме и не можем да си простим.
Единственото, от което трябва да се боим е Бог. Нужно е да осъзнаем Неговото присъствие.
Майката винаги присъства в съзнанието на детето си, дори и когато то не мисли специално за нея. Така трябва и ние да живеем, да се движим и да съществуваме в Бога.
Ако Бог е винаги с нас навсякъде, в нас не може да проникне нищо, нито безпокойство, нито мъка, нито вълнения…. Осъзнавайки това разбираме, защо Нащият Баща толкова сериозно говори за греха на безпокойството и опасенията.
Как може да не Му се доверяваме, когато Той ни е оградил отвсякъде? Ако Бог е навсякъде с нас, ние имаме надеждна броня срещу всички атаки на врага.
В скръб, в недоразумение, при клевета, във всяко подобно нещо, ако нашият живот е скрит с Христос в Бога, Той ще ни пази. Ние сами се лишаваме от това чудно откровение, а трябва непрестанно да общуваме с Бога.
„Бог е нам прибежище“  и нищо не може да проникне през тези стени, ако ние сами не позволим това.

Исландия е място, където всяко кътче сякаш е нарисувано от талантлив художник, който не се е скъпил за цветовете. Пейзажите в тази страна вдъхновяват и там се чувстваш като в приказка.
Но има едно място, сред цялата невероятна красота, което ежегодно привлича невероятно количество туристи.
Шейсет метров водопад, който сякаш е създаден от необикновен архитект, който цени прекрасното.
Камените склонове на водопада Селяланфос са покрити с растителност, а водата е кристално чиста. Струята на потока се движи с такава голяма скорост, че водата не успява да достигне земята, а се разбива на хиляди блестящи пръски. Водопадът, през годините, е образувал плитък пролом в подножието на планината.
Под водопада минава малка пътека, по която туристите могат да преминат, да направят невероятни снимки и да усетят силата на водата.
Местните жители препоръват водопада да се посещава при залез слънце. Залезът оцветява падащата вода в разлини нюанси на червеното.

При всеки цикъл на зареждане и разреждане йонно литиевите батерии се повреждат. Поради това намалява капацитетът на батериите и те се разреждат все по-бързо и бързо.
Група учени от няколко американски университети решили да разберат как се появява тази деградация.
Проуването е направно с електронен микроскоп. Изяснило се, че разграждането на батерията се проявява приблизително по същия сценарий, както се образува ръждата върху метал, т.е. започва в определени точки и след това се разпространява по цялата повърхност.
Чрез изработване на точна карта на ерозията върху метала, могат да се разработят нови методи за подобряване на ситуациите и да се повишава производителността.
Изследователите са установили, че батериите бързо се разрушават, ако работят при високо напрежение, по-специално, при напрежение от 4,7 V разграждане е много по-бързо, отколкото при 4,3 V.
Учените планират да проучат по-нататък химични реакции, които протичат в батериите.

Те са намерени там, където не трябва да има никакъв живот, в стерилните помещения на НАСА.
Там се създават условия на пълна изолация, за да се предотврати замърсяване на космическото пространство от земните форми на живот, които се подготвят за полет в космоса.
Един и същи вид е намерен в подобни помещения, намиращи се на разстояние 2,5 хиляди мили едно от друго във Флорида и във Френска Гвиана. Това са микробите Tersicoccus phoenicis.
Те са намерени там, където не трябва да има никакъв живот, в стерилните помещения на НАСА.
Там се създават условия на пълна изолация, за да се предотврати замърсяване на космическото пространство от земните форми на живот, които се подготвят за полет в космоса.
Един и същи вид е намерен в подобни помещения, намиращи се на разстояние 2,5 хиляди мили едно от друго във Флорида и във Френска Гвиана.

При фермера дошла една крава и казала:
– Скъпи, спопанино! Навярно си забелязал, че пасищата са далече от селото. Пътя е каменист, а аз съвсем не съм млада. Докато отида на пазбището, всичките копита ме болят. Като се върна вечер в плевнята пак ме болят. Сутрин като си помисля за предстоящия път, даже не ми се става.
– Ти не искаш да ходиш на пасбището?
– Искам, разбира се. Виж, ти имаш камион и трактор с ремарке. Ще бъдеш ли така любезен да ме извозиш до пасището.
„Какво нахалство!“ – помислил си собственикът и избухнал:
– Ти какво, животно такова?! Полудяла ли си? Аз те храня и поя, не за да се радваш на безмисления си живот, а за да те доя. Да я закарам до пасището, утре и телевизор ще ми поискаш. Запечатай си го в съзнанието, ако краката ти престанат да те носат, ще престана и да те храня. Не се опитвай отново да дойде при мен с такива искания. Върви на пасището, а вечер се връщай с пълно виме. Ако една крава не дава достатъчно мляко, се изпраща в кланицата!
Кравата си тръгнала, но от този ден тя не искала повече да живее. Тя си мислела, че стопанина се грижи за нея, защото я обича. Винаги се е радвала вечер, когато се е връщала с пълно виме, защото е виждала, че стопанинът ѝ се радва. Сега, когато усещала, че вимето ѝ се пълни с мляко, изгубвала желание да пасе. От ден на ден тя все повече и повече отслабвала, давала по-малко мляко и всичко свършило така, както ѝ предсказал хазайна.
Протестът на кравата не останал без последствие за собственика ѝ. Той станал по-хитър. Когато при него дошла крава с подобна молба, той ѝ казал:
– Мила краво, ти навярно знаеш, че ще продам твоето мляко на пазара, за да купя храна за теб през зимата? Ако те возя до пасището, ще се увеличат моите разходи. Млякото ти ще стане по-скъпо, а другите ще продават млякото си на по-низки цени. Твоето мляко никой няма да купи и аз няма да мога да ти купя храна за зимата. Навярно не искаш да стане това?
– А на теб нужни ли са ти скъпата кола и тази голяма къща? – попитала кравта.
– Това трудно можеш да разбереш, но без него не може. Другите фермери имат още повече коли и къщи. Аз се сравнявам с тях. Не живея в плевня и не не се прехранвам чрез извозване на боклук. Можем да икономисваме, но не това, което засяга моя престиж. Ако дойдат по-добри времена, аз ще похарча и повече за теб. Ето на плевнята трябва скоро да ѝ правя нов покрив.
И тази крава си тръгнала без нищо от него, но не изгубила волята си да живее. Пасяла трева със същия апетит, както и преди.