До премиерата на операта на Бизе „Перлата“ оставали само две седмици, а либрето съвсем не било завършено. Не бил измислен подходящ финал.
Директорът на театъра ядосано казал:
– Нека всичко да изгори в син пламък!
Така възникнала идеята за пожара във финала, за който Бизе написал прекрасна музика.
Сюжетът на операта следва традициите на лиричната опера. В произведението се появява любовен триъгълник на екзотично място – остров Цейлон. Интересното е, че и двамата либретисти по-късно изразили съжаление, че когато са създавали текста, не са имали представа за таланта на композитора, но ако знаели тогава щели да се опитат да му дадат много по-добър текст.
Въпреки, че операта рядко се поставя на сцената, тя е записвана достатъчно често, особено известната тенорова ария „Je crois entendre encore“ и дует за тенор и баритон „Au fond du temple saint“.

Джонатан Картър е един от водещите защитници на околната среда в щата.
Като студент през 70-те години на миналия век Картър нарочно нанасял удари с брадва по здрави дървет, за да изследва болестите, причинени от загниването им.
В друго свое изследване той инжектирал смъртоносен вирус на холандски бряст в хиляди фиданки, после пускал през тях електриески ток и наблюдавал как се разпространява заразата.
Двадесет и пет години по-късно Картър „изплаща греховете си“.
Той се превърнал в страстен поклоник на горите и неуморен защитник на дивата природа.
Неговата кампания през 1996 г. срещу изсичането на горите на север, разтърси из основи дървообработващата промишленост в Мейн.

Рано тази сутрин Тошката потегли от дома си, за да закара жена си в родилното отделение на болницата.
Горкият той си мислеше, че знае къде е болницата, но когато измина много по-дълъг път, отколкото се очакваше, започна да се съмнява в убедеността си.
Беше подминал болницата и спря пред добре уредено фоайе на един блок. Когато придружи жена си до там, разбра грешката си, но беше вече късно да се връща назад.
Жена му роди дъщеря във фоайето на блока. По-късно линейка откара майката и детето в намиращата се наблизо болница.
И двете били в добро състояние, това съобщиха  след час на объркания баща.

Няма политика там, където отсъства познание за миналото, липсва приемственост, анализ на грешките или разбиране на настоящето. Текущите събития замъгляват всичко. Новините изместват чувството за приемственост, блокират паметта, а това води до непрекъснато фалшифициране на предишни събития, когато отново изплуват в потока от новини.
Повечето новинарски истории пречупват всекидневния реален свят в свободно плаващи частици със съмнителна стойност. Събитията на едни и същи политиески и икономически сили, често се разглеждат като независими.
Вместо да се вижда един полярен свят, придържащ се към ясни, исторически, икономически и политически тенденции, на обществото се показва хаотичен свят, движен от привидно произволни и тайнствени сили.
Мнозина читатели смятат, че да бъдеш добре информиран е равносилно на това да бъдеш образован. Прекаленото надценяване значението на информацията, замъглява жизненоважното разграничаване между простото натрупване на данни и разбирането, способността да свържеш фактите по смислен начин.
Да се наблюдават политическите водачи и техните действия по телевизията е вълнуващо, но това е само фасада, видима последица или проявление на по-дълбоки и важни проблеми.

Митко се погледна отново в огледалото.Той стигна до някаква яснота в мислите си. Разбираше, че не може да бъде друг и оцеляваше, благодарение на тези, които му бяха оказали доверие.
В този момент през прозореза влезе врабче. Врабче като всяко друго доверчиво и гладно. Паникьосано то започна да търси изход стремглаво със всичките си сили.
Тъй като вземаше стъклата на двукрилите прозорци за изход, удари главата си няколко пъти в тях. Полетя към тавана сторил му се като бял облак и го окървави от раните придобити от предишните сблъсъци.
Димитър беше хладнокръвен във всичко, което вършеше. Скочи да помогне на врабчето, но разбра, че това е безнадежна работа.
Птичето разбираше, че се блъска в илюзиите си, но това не му помагаше да намери естествения изход.
То се уплаши още повече и само случайният му безумен опит се овенча с успех.
Окървавено, с писък опианено от щастие, врабчето отлетя към свободата си.