Силната графика винаги вдъхновява за творчески експерименти и желанието за подобряване на нейното собствено ниво.
Запознайте се с творчеството на една от многото талантливите и оригинали китайски илюстраторки Zhao Na.
Нейното необуздано въображение поразява с много интересни по смисъл сюжети за илюстрации. Представените рисунки са чудесен пример за изразителен почерк на автора, изградена въз основа на качественото изследване на най-малкия детайл.
Увеличавайки фрагменти от произведенията ѝ, се разкрива добра графична интерпретация на текстурите и дават възможност да се наслаждаваме на красотата на линията.

Всеки от нас има нужда от светлина, за да можете да видите около себе си, за да се избегнат бъдещите препятствия.
Бог иска да осигури светлина за ума ни. Разбирането на думи и обстоятелства носи светлина за умовете на обикновените хора.
Бог иска да даде светлина на всеки един човек. Той иска да освети съзнанието ни с истината за това кой е той и коя е следващата стъпка за живота ни.
Ако се фокусираме върху Словото на Бога това ще ни донесе светлина в живота. Чрез Бога ще видите живота от различна гледна точка. Божието Слово ни дава посока в живота, То ни показва пътя, който Бог иска от нас да извървим.
Ако държите фенерче и искате повече светлина, за да виждате вашия път, вие трябва да предприеме следващата стъпка. Много пъти съм искала светлина, за да видя целия си път, но Бог ни дава достатъчно светлина само за следващата стъпка.
Един от най-добрите начини, да включите светлината на Божието Слово е да се молите. Искаш ли да видиш прекрасни неща от Божието Слово? Помолете Бог да отвори очите си за това, което той иска да направи през живота ти.
Той е готов да включи тази светлината.

Теодор е само на три години, но е голям дипломат.
Когато не иска да прави нещо, старае се да намери уважителна причина.
Веднъж каза на майка си:
– Мамо, не искам да ям тази краставица.
– Защо? Какво ѝ е на краставицата.
– Тя е солена, – заявява Теодор без дори да я погледне.
– Но аз още не съм я посолила.
– Тогава я посоли и аз няма да я ям, – дипломатично завършва синът.

Отново избори. Една огромна тълпа като настръхнал мравуняк напираше да влезе в киносалона.Какво очакваха тези хора? Може би някой да им разреши проблемите, кой знае?!

Един от „силните на деня“ започна разпалено. Хората го слушаха внимателно и от време се чуваше някоя одобрителна реплика.

– Повярвайте ми, не мога да ви лъжа ………

Ораторът размахваше ръце и се опитваше да покори хората. За него нямаше значение колко ще излъже и колко неосъществими неща ще обещае. Сега му се е удало случай, защо и той да не опита какво е това власт?

Малка групичка отзад го гледаше, а хората в нея тихо си шушукаха и леко се подсмиваха. Сред тях седеше едър човек, с прошарени коси, а в погледа му се четеше ярост и негодувание.

– Този ли, – изсъска през зъби мъжът. – Колко нещо е „присвоил“, а за жените да не говорим, няма женена, няма мома, щом е хубава, негова е. Дом има като дворец, две вили и четири коли.

– Да не мислиш, че не знаем, отдавна сме му влезли в дирите.

Един старец до тях поклати глава и каза:

– Има недостойни хора, чиято намеса харесаме или не, определят хода на събитията.

– А не можем ли с нещо да допринесем за намаляването им? – пракъсна го голобрадо момче, с едва наболи мустаци.

– Вероятно може да се постигне нещо, като не им даваме възможност да действат, – продължи старецът.

Опрял се на вратата, млад мъж с очила, дънки, синя фанела с „чуждестранен“ надпис, присви очи и каза:

– Външният вид нито прави някого да бъде подходящ, нито неподходящ. На нас ни липсва проницателност. Единствено мъдроста на Бога е достатъчно адекватна в управлението на Неговото царство. Не трябва да се впечатляваме от външния вид и гръмките думи, а точно това правим при поредните избори. Обикновено търсим хора, които са инициативни, които могат да разтърсват и разчувстват, настъпателни, общителни, амбициозни, които имат добър подход към хората и могат да се представят добре. А някога питали ли сме ги, какво правят през свободното си време, как се отнасят в семейството си към баща, майка, съруга. Децата уважават ли ги? Могат ли да плачат, да се  грижат за инвалиди, болни и стари хора?…..

Старецът се засмя тихичко и прибави:

– Понякога Господ трябва да ни избавя от нашите „избраници“. Защото на време не сме гледали и не сме се застъпвали, за когото трябва.

Дребна жена с прошарени коси изгледа групичката и каза:

– Такава апатия е обхванала хората, че какъвто и ярем да им наложат, все ще го тегля.  Нявярно нещо силно трябва да ги разтърси, за да разберат на къде да гледат и какво да направят.

Групичката се умълча, а ораторът продължаваше да омайва аудиторията…..

В Константинопл живеел един човек, който обичал хората, които си нямали нищо. По улицата винаги зад него вървели просяци, но той никога не им отказвал и винаги им давал по нещо.
Веднъж го попитали:
– Защо си толкова милостив?
А той им разказал следното:
– Бях на 10 години. Чух в църквата, когато свещеника каза, че който дава на просяка, дава в самите ръце на Христос. Аз не повярвах. Тръгнах към къщи и размишлявах въру това. Изведнъж видях на пътя беден човек в дрипи, а над него лицето на Спасителя. Подадох хляб на просяка, но в този момент Христос протегна ръка към хляба и приемайки го, благослови милостиво човека. Виждайки това, аз се уверих, че когато давам на този, който няма, давам на Христос. И досега виждам лицето на Христос над главата на просяка, за това с любов бързам да дам на всеки нуждаещ се според възможностите си.