В офиса компютъра нещо се развали. Обадиха се на специалист. Той дойде и всичко оправи.
Ето какво разказва служителят за всичко, което се е случило:
– Дойде програмистът, погледна компютъра, вдигна ръце към небето, нещо прошепна, обърна стола 10 пъти обратно на часовниковата стрелка, ритна компютъра по крака, отново нещо прошепна и излезе. Всичко заработи. Той е истински магьосник.
А ето и гледната точка на програмиста за всичко, което е станало:
– Обадиха ми се по телефона, нещо се случило с компютъра и не работел. Отидох. Изглежда сътрудникът е нервен и неспокоен. Постояно се върти на стола и ето шнурът се е навъртял около крака на стола и щепсела е излязъл от контакта. Аз се ядосвам тихичко, като развивам кабела от стола, наричайки този глупак с какви ли не имена. След това поставих компютъра по-далече, вмъкнах щепсела и си тръгнах. Бива ли за такава глупост да ме викат?

Едни от най-известните забележителности в Лондон са Биг Бен, Уестминстърското абатство, площат Пикадили, двуетажните автобуси, червените телефонни кабини и невъзмутимият караул на Бъкингамския дворец.
Телефоните бутки са не само червени, но и зелени. Те функционират със слънчева енергия.
Работата се състои в това, че градските власти са решили да помогнат на туристите и гражданите, смартфоните на които са „изгладнели“, поставяйки в обикновена бутка акумулатори, захранващи се от слънчеви панели и щепсели за различни производства техники.
По такъв начин, докато чакаш нужния ти транспорт или просто отделиш 10-15 минути, зареждаш своята мини техника екологично.
Слънчевите панели и акумулаторната батерия са предвидени до 100 мобилни устройства за денонощие. Зеленият цвят на кабинките привлича вниманието и повишава привлекателността на града в очите на туристите.
За сега е поставена само една такава кабинка, но се предвижда установяването на още пет такива.
Комерсиализацията на проекта се решава за сметка на рекламата, която посетителят ще види в бутката на екрана, докато стои вътре. Голяма част от рекламите ще бъдат социални.

Британски учени смятат, че икономическият бум води до изчезването на езиците.
Според учените, заплахата ясно е изразена в северната част на Австралия, както и в северо-западната част на САЩ и Канада, където английският „убива“ езиците и диалектите, използвани от местното население. Съответните области се определят по следните три критерия: компактно местообитание на коренното население, малък размер на популацията на местните жители и намаляващата раждаемост сред аборигените.
След това изследователите анализирали получените резултати и ги съпоставили с икономическите. Установено е, че нивото на Брутния вътрешен продукт на глава от населението е свързано със загубата на езиковото многообразие. Казано по-просто, колкото е по-висок този показател, толкова по-бързо ще изчезне езиковото многообразие в тези райони.
Учените отбелязват, че тази тенденция е свързана с факта, че официалния език, често се използва в политическите, образователните и икономическите сфери, просто се изместват местните езици.

Знаете ли кой може да скочи на разстояние няколко пъти по-дълго от тялото си, без да се използват мускулите си?
Това го могат само паяците скачачи.
За разлика от скакалците, паяците извършват това без да употребяват мускулната сила на краката си.
Те използват принципите на хидравликата и се отласкват от повърхността, благодарение на резкия приток на телесни течности по краката си.
Скоковете на тези паяци не са случайни. Те се подсигуряват чрез специална нишка прикрепена към мястото, от където скачат. Ако скока е несполучлив, паякът се връща обратно по нишката.

В чужда страна рядко посрещат емигрантите радушно. Местните ги търпят неохотно с прикрита ненавист.
Емигрантите са чужденци, те често стават жертва на дискриминация, агресия и нетърпимост.
Подобно на тях и последователите на Христос се сблъскват с презрението на околните, отхвърлянето дори и на по-близки приятели, дори някои от тях са преследвани.
Това е защото имат други виждания и цености за живота. Не са съгласни с лъжата и лицемерието в този свят. Обичат истински и помагат на другите.
Да си истински християнин е трудно да бъдеш на тази земя, но всеки последовател на Христос знае, че е част от Божието царство и един ден ще се прибере у дома.