В село Муруфити в Танзания разярена тълпа изгорила седем човека, заподозряни в магьосничество.
Според полицията, селяните атакували предполагаемите „вещици“ и „магьосници“, въоръжени с мачете и ги разсекли на парчета, които след това изгорили. Всички жертви са над 60 години, с изключение на двама. Служителите на реда са арестували подстрекателите. Арестувани са 23 души, сред които е местния шаман, който също е участвал в клането. Всички те са обвинени в предумишлено убийство.
Местните активисти за правата на човека твърдят, че всяка година в Танзания се убиват около 500 „вещици“ и „магьосници“. Като правило това са възрастни жени или албиноси. Местните фермери ги обвиняват за своите нещастия и вярват, че са довели до някакво проклятие, което води до безплодие, бедност и провал в бизнеса.

Да се смееш без причина, това е признак ….. Но това твърдение не се отнася за жителите на Аравийския полуостров. При тях расте необикновенно растение. Не случайно го наричат цветето на смеха.
Тези необикновени цветя имат семена употребяването, на които предизвикат у вкусилия ги неудържим половин часов смях, след което човекът заспива.
Месните жители употребяват това растение като обезболяващо при зъбобол. След приемането му се наблюдава възбуждане, обърква се говора, човекът започва да се смее, губи памет, периодите на апатия се сменат с шумна активност. Може да се появи бълнуване, пристъп на агресия, след което човек дълбоко заспива. Преобладаващите сънища имат сексуално съдържание.
Когато се събудят хората има махмурлук и илюзорна престава за станалото. Разбира се тези свойства на цветето не са останали незабелязани от любителите на опиати. Листата на растението се използват за пушене, в следствие на което се получава леко опиянение. Корените и семената на цветето на смеха се смилат, смесват се с вода и се пият. Полученият опиат от цвета добавят към марихуаната за усилване на действието.

Една ранна утрин продавачката на цветя бе изненадана пред магазина си от един подранил посетител. На вратата стоеше облечен във униформа млад и красив лвйтенант. На лицето му засия усмивка, когато видя, че жената идва, но в очите му се четеше тъга.
– Много сте подранили тази сутрин, – каза продавачката.
– Бързам за летището. Няма да ме има цяла година, заминавам за Афганистан. – започна да обяснява ранното си посещение младият мъж.
Той усети съчувствие в погледа на жената и сподели:
– Имам много красива жена. Тя изпълва живота ми със светлина и щастие. За това всеки петък ѝ подарявам голям букет красиви и свежи цветя.
Жената заела мястото си сред цветята, леко се усмихна. Тя разбираше напълно младия мъж. Лейтенантът погледна продавачката и смутено каза:
– Не бих искал да прекъсвам тази романтична традиция. Но …. наложената ни принудителна раздяла ще навява много тъга на съпругата ми, – въздъхна младият мъж. –  Дойдох при вас, за да поръчам 52 букета.
– Бъдете спокоен, ще доставям на жена ви всеки петък вечер по един букет, докато се върнете, – обеща му продавачката.
Даже му направи 50% отстъпка за цялата поръчка.
Такава любов не само докосва, просълзява и трогва сърцето, но изпълва света с повече светлина.

Бяха го изпратили на командировка в Канада. Там стоя около две седмици и потегли обратно. Остана с много добри впечатления от страната. Чистота, дисциплина, уважение, ….. просто нямаше думи да изрази възторга си.

Когато кацна на летището във Виена, му казаха, че самолета за България е заминал. Имаше гъста мъгла и полетът му от Канада се бе забавил.

Но нищо, можеше да разгледа града и вечерта да тръгне, чак тогава имаше друг самолет. Времето беше влажно и студено и на него никъде не му се ходеше. За това избра друг маршрут, при които трябваше да се прехвърля още веднъж. В Европа това не е толкова стресиращо, защото обслужващият персонал на летищата прави това прехвърляне удобно и приятно. То не бе съпътствано с допълнителни заангажираности, които могат да отровят удоволствието от такова пътуване.

Беше летял няколко часа и края на пътуването бе към своя край. Той неспокойно надничаше през кръглите прозорци на самолета и с нетъпение очакваше да стъпи на пистата.

Отново у дома. Слезе от самолета и дълбоко въздъхна. Трябваха му 40 минути, за да освободи багажа си, докато в Европа това ставаше за броени минути.

Тръгна към таксито натоварен с доста багаж и каза адреса си. Настани се на задната седалка и започна да си представя, как ще му се зарадват в къщи.

Изведнъж шофьорът започна да псува наред, всички водачи на превозни средства, които успяваха да се промъкнат край таксито, бабата бавно пресичаща пешеходната пътека, ……стигна и до правителството. На никого не му се размина.

Да той наистина си беше дошъл в България. Грешка нямаше, само тук може така ……

Една жена, която била мисионерка в Китай, паднал в японски плен по време на Вротата световна война. Тя успяла да скрие забраненото за четене Евангелие от Йоана. Преди сън го отваряла и научавала наизуст по един пасаж от него.
Когато затворниците били освободени, повечето от тях едва си движели краката, но мисионерката изглеждала бодра.
Някой казал:
– Навярно там са ѝ промили мозъка.
Кореспондент на списание „Life“ взел интервю от нея, след което казал:
– Да тя наистина има промит мозък. И това е направил Бог.
Не само четете Словото, но и Го учете наизуст. Навярно в началото ще ви бъде трудно, но повтаряйте постояно стих по стих и ще видите как Словото постепено ще пусне корени в сърцето ви. Когато в живота ви има трудности, тези стихове ще се появят от паметта ви и ще укрепне вашата надежда.
Пазете в сърцето си Божието слово. То е пригодно, нужно, важно и полезно за всеки случай.