Така е устроен животът. Има жени, които се харесват на мъжете, а има и такива, които размишляват и пишат за това. Но всеки иска да бъде обичан.
А какво е любовта? Това е нещо, което идва, настига те, не те пита дали ти харесва и нагло игнорира твоите идеали. Шегувам се!
Той беше шеф в пълния смисъл на думата, а тя негова секретарка.
Тя бе наясно със всеки детайл от личния му живот. Изумяваше я факта, че по-дълга връзка имаше с не съвсем интелигентни и красиви момичета.
Не можеше да го съди, все пак тя беше само негова секретарка. Най-главното ѝ качество бе умението да мълчи. Имаше отлична памет, известно количество интелект и умееше да посреща гостите в офиса. Това беше довереното лице на шефа, неговата памет, мълчалив слушател на изблика на разстроените му нерви, удобен вариан на съвест, пред когото можеше да се оправдава, без да очаква упреци от нея.
Един ден шефът ѝ подхвана разговор за жените. Тя бе млада и той смяташе, че трябва да я научи на ум и разум. Според него, идеалната жена трябваше да бъде лека и ефирна.
– Разбери, – казваше ѝ той, гледайки в нея, но отправил поглед в пространството, – животът на човека е пълен с всякакви трудности и проблеми. Ние постоянно трябва да се доказваме пред другите, за да не ни отнемат мястото под слънцето. За това, когато един мъж е до жена, той иска преди всичко да си отдъхне от всичко това. Той иска нещо по-леко, малко безгрижие и светлина, а не там някакви си претенции, умни мисли, скандали и упреци. На мъжа съвсем не му е нужна силна жена, която винаги знае, какво иска и какво е правото ѝ. Не защото се чувства слаб, просто силите му са му нужни с лихва в обществото на мъже. Той не се нуждае от кукла и домакиня, не и от майка, нужна му е жена.
Този монолог напълно я порази. Но с течение на годините, тя се натъкваше на подобен вид жени и започна да разбира шефа си.
Такива жени могат да се видят отдалеч, те се отличават с блясък и нещо примамващо в очите, леко завъртане на главата, неподражаемо изражението на лицето. Такива жени рядко са сами, мъжете просто ги обожавам и ги ценят. За тях мъжете са готови на всичко, дори да положат света в краката им.
В животът, като правило, така наречените успешни мъже могат да си позволят „идеалната жена“ до себе си. Не защото тя е користолюбива, просто такива жени създават условия, някой да се грижи за тях, а това за съжаление съвсем не е евтино.
В замяна на това тя украсява делничните дни и вечери на мъжа. Тя е лека и безобидна, искрена и горчиво ще плаче за счупеното си токче на обувката и малко след това изведнъж ще забрави за „мъката си“.
Жената трябва да е весела и забавна, тъжна и печална, но в умерено количество, без борба и напрежение. Имено такива жени мъжете искат да защитават. За тях те са нежно цвете извън мръсния терен на живота. За такива мъжете пишат сонети и стихове.

Преди две години бе представена една футуристична концепция на чадър Invisible Umbrella от проектанта-студент Quentin Debeyna. Датата за възможната поява на чадъра в реалния свят бе отложено за 2050-та година. Въпреки това, една група от китайски изобретатели заяви, че са открили начин да произведат чадъра вече през 2015 г. и стартирали краудфандингова компания за набиране на средства за проект Air Umbrella с изненадващо малка сума на крайния сбор 10 хиляди долара.
Air Umbrella е пластмасова тръба с дължина 50 см, дължината на тръбата се регулира от потребителя. В единия край на тръбата има отвори за всмукване на въздух и превключвател. На другия край е  вградена въздушна помпа под високо налягане и формира над главата на потребителя, сухо и защитено от влага пространство. Устройството се захранва от батерия, която заема цялата кухина на тръбата.
Чадърът се планира да бъде в два варианта: Мъжки, с тегло 800 гр и дължина на корпуса от 50 см и по-лек за жените, тежащ петстотин грама, имащ дължина 30 см. Съответно, на „мъжки“ вариант батерията му държи 30 минути, а при женския 15 минути .
Пет дни преди края на кампанията за набиране на средства за стартиране на проекта са внесени близо 85 хиляди долара. Цена на устройството в предварителна заявка ще бъде 118 долара. В комплекта има зарядно за кола. Авторите обещават, че всеки ще получи своия чадър, преди края на следващата година.

Важно е да не възприемате детето като глупаво. То усеща отношението ви към него и се държи така, както вие му позволявате.
Докато навърши една годинка, то наистина не може да се нахрани само или да се облече, но в рамките на 1-2 години, детето започва да опитва да придвижи лъжицата до устата си, а вашата работа е да го насърчавате, като му давате възможност да направи първите си стъпки на самостоятелен индивид.
Разбира се по-бързо ще стане ако вие сами да го нахраните и облечете, но се запасете с търпение и дайте на детето толкова време, колкото да усвои новите умения и да ги превърне в навик.
Възможно е първоначално детето да се съпротивлява. навярно то очаква цял живот да го мият, перат, хранят, обличат и забавляват.
Но ако се развива, става самостоятелно. Едва тогава човек разбира какво означава да можеш нещо и да успяваш в нещата, които правиш. Първите стъпки към това започват от най-ранна възраст.
Разрешете на детето си да бъде самостоятелно. Това за много майки е доста тежко. Детето е емоционално и психически привързано към майката. Много майки изпитват удоволствие от тази привързаност, това ласкае тяхната суета: „Колко съм ценна за него!“
Майки, които не искат да загубят тази зависимост, която упражняват върху детето, му правят „мечешка услуга“. Разбира се, на майката ѝ харесва, че детето цени мнението ѝ и че то се ръководи от нейните съвети, но какво ще стане от това дете?
То е човек, а не марионетка в ръцете на родителите си. Не позволявайте собственото ви его, да съсипвае живота на друг човек, особено близък и много скъп.

Днес по улиците на американските градове, можете да видите човек, който яде само храна от кофи за боклук. Не, той е напълно обезпечен финансово и има покрив над главата си. Този човек е природозащитник, активист, пътешественик. С тези си действия, той се опитва да привлече вниманието на хората към проблема с изхвърлените неразвалени продукти, с които могат да се нахранят стотици хиляди гладни хора.
Според изследвания в Харвардския университет в САЩ всяка година от американците се изхвърлят около 40 процента от храната, цената на която се оценява на 165 милиарда щатски долара!
28-годишният активист и природозащитник Роб Гринфилд решава да покаже на хората колко много годни за консумация продукти, които биха могли да се дадат на нуждаещите се, са в кофите за боклук. На своя велосипед обикаля градовете на Америка, по което време се храни само от кофите за боклук.
Както сам признава, първоначално той се е стеснявал публично да се храни от контейнерите за боклук. Но когато видял, че за една нощ е събрал количество храната, която е била достатъчна, за да се нахранят няколко десетки души, Роб започнал да привлича доброволци за това дело.
Намерените в кофи за боклук неразвалени плодове, хляб и бисквити, доброволци нареждали върху тревните площи или направо на улицата. Минувачи, които разбирали от къде са били взети тези продукти, били силно впечатлени и изненадани.
Като цяло, по време на тази кампания били събрани продукти в размер на 10 000 долара, които били разпределени на повече от 500 нуждаещите се.
Друг човек, който също помагал на бездомните е стилистът Марк Вистън. Всяка неделя той ходи из улиците на Ню Йорк и безплатно подстригва косите на бездомните.