Описвайки най-загадъчните места на земята, не можем да не споменем за небе, което изглежда обърнато наопаки. Можем да кажем, че това е естествено огледало, което по площ достига десет хиляди квадратни метра.
В Боливия има пустиня, която много се различава от всички пустини в света.
В какво е нейното превъзходство и по какво се отличава от останалите?
Тази пустиня е необичайно в това, че е събрала множество солени блата. Следователно можем да кажем, че не съдържа пясък, а сол.
Изненадващо е, но тук има и вулкан, който действа. Там растат кактуси и има гейзери.
Тя наистна е голяма по размери
Но когато дойде дъждовния сезон, тя става още по-необикновена.
Докато валят дъждовете, водата не попива в земята. Така се създава гигантско огледало.
Много, които са били там казват, че създава впечатление, все едно небето се е обърнало с главата надолу.

В северната столица е представен дирижабъла, създаден от група ентусиасти специално за експедиция до Северния полюс. Летателният апарат вече е сглобен и тестван от конструкторите.
Истина е, че от класическия модел на ерата на дирижабъл, който приключи още през 30-те години на миналия век, новият дизайн е с редица подобрения.
Старта му е запланиран през 2016 г. Експедицията ще започне от Санкт Петербург, след това е планирана спирка в Северна Норвегия, Свалбард и руската полярна станция „Борнео“. Този маршрут е почти идентичен с експедицията на Умберто Нобиле и Роалд Амундсен състояла се през 1926 г.
Дължината на дирижабъла е 40 метра, крейсерска скорост – 140 мили в час. В него могат да се настанят 8 човека.
Опитен модел е оборудван с електрически мотор, аналог за пътуване до Северния полюс ще остане бензиновия.

Боби се разхождаше из боровата гора. Оглеждаше земята , наслана с борови иглички. В нея сякаш виждаше майсторските покривки на кака Деша.

Боби измерваше на око високите дървета дървета отгоря  надолу и обратно. Реши да ги преброи, но една скоклива катеричка привлече вниманието му. Тя имаше разкошна рунтава опашка. Подскачаше от клон на клон като пружинка.

Изведнъж се появиха още три. Те сякаш се гонеха и играеха по клоните.

Една от тях внезапно тупна на земята. Тя погледна Боби с живите си любопитни очи и се сви на топка. Когато Боби направи крачка към нея, тя бързо полетя към клона над главата му.

Постоя малко, след това се изкачи по-нагоре. Когато почувства, че вече не е застрашена, замря и започна да наблюдава Николай, застанл зад гърба на Боби.

– Тук е пълно с тях, – засмя се Николай. – Искаш ли да ти я подаря?

И той се прицели в красивото животинче.

– Ще я препарираш и ще си я гледаш вечно, – подхвърли Николай.

Нещо трепна в душата на Боби.

– Недей! Не бива! Какво ти е направила животинката.. Аз обичам животните. Знаеш ли колко изхвърлени животни съм приютил в дома си. Бог е създал животните, за да напомни на човека, че има по-добри същества от него.

Последваха три изстрела и три шишарки тупнаха на поляната.

“ Нима  ще посегне на животинчето, за да го превърне в кожа и вата?“ – помисли си Боби.

Боби погледна приятелят си. В този момент Николай му се струваше чужд и противен.

В Русия, Канада и Северна Европа, на територията надвишаващи 45 градуса северна ширина, изследователите отбелязват увеличение на зелената покривка.
В продължение на 30 години тя се е увеличила с 40%. Тундрата буквално цъфти и там има не само пълзящи растения, но реални високи храсти.
Учените са много обезпокоени от този факт, те вярват, че за това е „виновно“ увеличението на концентрацията на въглерод в атмосферата на Земята. Този газ е основният източник на храна за растенията.
Според експерти, климатолози, днес Арктика се затопля два пъти повече, в сравнение с останалата част от планетата.
Фантастичното ѝ и бързо озеленяване до нищо хубаво няма да доведе, защото разпространението на дървета и храсти „работи“ за глобалното затопляне.
Растенията са много по-ефективни да задържат топлина, отколкото голата тундра.
Последствията от глобалното затопляне ще засегне не само Арктика. Африканския Сахел, сухите райони на Индия и Западна Австралия  също отбелязват буен растеж на растителността.

Капитан Джордж Кахлон е бил един от най-възрастните ранен по време на операцията „Нерушима скала“.
Кахлон е на 51 години, офицер от запаса. В цивилният живот е специалист по сложни системи за безопасност.
В първите дни на войната, той е бил повикан в армията и изпратен да проверява терористичните тунели. Там Кахлон е бил тежко ранен в крака. Коляното му е било напълно разбито.
Сега, след много месеци на рехабилитация в болницата „Каплан“, капитанът може да ходи отново, както преди войната.
– Това е невероятно, – казва Кахлон. – Сега мога да се изкачвам по стълбите и в свободното си време да работя като доброволец в бърза помощ.
Това е истинско чудо. Не инвалид, а съвсем здрав мъж. Все едно никога не е бил раняван.