Какво представлява загадката?
Това е въпрос, на който с помощта на логически разсъждения се открива отговора. Загадката е средство за развитие у децата на умение да анализират, да разсъждават и да доказват.
Гатанките развиват у децата проницателност и интелигентност. Все пак това е начин от рано да търсят и научават нещо ново.
Загадките, гатанките и трудните въпроси се използват и в приказките. Нали всеки кандидат за принцесата трябва да реши как да преодолее препядствията, за да се добере до това, което трябва да отнесе на царя.
При древните гърци и германците отгатването на гатанка е било разнозначно на единоборство. В някои легенди и предания се казва, че който не намери отговора на загадката, него животът ще го разплаче.
В гатанките се описват характерни признаци на явленията и предметите. А децата много обичат такива. В последно време се появяват все повече логически и шеговити загадки, които привличат и задържат вниманието на децата.
Децата могат много дълго да размишляват над даден въпрос. Цялото им внимание е концентрирано върху това, да се намери правилния отговор.
Гатанките развиват творческото мислене на децата, задълбочават знанията им за света. А ако са и римувани, помагат на детето да се докосне до красотата и звучността на родния език.
Ако искате детето ви да се развие разностранно, започнете да използвате гатанки още от най-раната му възраст. Първоначално избирайте прости загадки с илюстрации, а след това постепенно преминете към по-сложните, за които трябва логическо мислене.

Тази удивителна история е станала в Литва.
Първоначално мъжът е мислил, че отглежда гущер, но след няколко години „гущерът“ започнал бързо да расте и тогава той разбрал, че това не е никакъв гущер.
Мъжът решил да продаде своя домашен любимец и публикувал в Интернет реклама за това, че продава голям гущер.
Рекламата заинтересувала членовете на Министерството за опазване на околната среда в региона Каунас. Те отишли при собственика на „големия гущер“, но намерих кайман.
Крокодилът е била конфискуван и изпратен в зоологическата градина.
Международната компания DPA дала необходимите средства, за да се направи ное терариум за крокодила.
Персоналът на зоопарка се надяват, че каймана на име Krokas ще се превърне в новия символ на зоологическата градина. По-рано тази почетна мисия е била поверена на нилския крокодил Гена, но през 2010 г. той умрял и от тогава в зоологическата градина не е имало изобщо крокодил.

Марта Армитаж е чудесна жена дизайнер, която прави невероятни тапети ръчна изработка. Сега тя е на 84 години и все още продължава да създава уникални тапети и да ги отпечатва на една стара машина. Марта се занимава не само с производство, а по-скоро с дизайн на тапети.
Марта Армитаж е започнала да израборва тапети през 1950 г., но и сега тя не е много известен дизайнер. Нейни работи харесват движещите модата в дизайна като Илзе Кроуфорд, Тилда Суинтон и Стела Тенант. В многочислените им работи могат да се срещнат  декорации от Марта Армитаж.
Използвайки стара литографска преса от 1960 г. Армитаж е създала на нея всичките си известни работи.
Най-популярните работи на дизайнерката са: джунглата с птици, азбука, градина с дърветата, Соломоновия печат, градинари и др.
Своята работа Марта извършва в собствения си гараж, който има изглед към Темза.

На земята, все още има фантастично красиви места, създаващи впечатление за един нереален пейзаж от друга планета.
Едно от тях е Салар де Уюни, мистериозните солени равнини в Алтиплано, Боливия, което привлича туристи от цял свят.
Огромният снежнобял „океан“ от соли в комбинация с невероятно синьо небе „осеяно“ с облаци в дъждовния сезон се превръща в огромно огледало, създава илюзията за отражение и ходене по водата.
Само природата може да даде невероятно, незабравимо преживяване, което може да се сравни с пътешествие в космоса.

25-я си рожден ден Тинка празнува с приятелите си в едно заведение. Прекараха си много добре, гуляха до три часа през нощта. Накрая повикаха няколко таксита, за да се приберат по домовете си.
Тинка с две от приятелките си се настаниха в таксито на Димитър, така се представи младият и симпатичен шофьор на колата. Решиха първо да закарат Пепи, защото тя живееше накрая на града.
Димитър беше сънен, а момичетата искаха да продължат празника и в таксито. Те се смееха, пееха песни и тормозеха шофьора под предлог, че искаха да го развеселят.
Стигнаха до дома на Пепи. Тя слезе и си казаха довиждане. Шофьорът изглежда се бе нагледал на много неща, за това не каза нищо, беше привикнал.
Тинка започна да разговаря с Димитър, а другата ѝ приятелката от време на време се обаждаше и той подържаше разговора, за да не изглежда неучтив.
Изведнъж шофьорът удари спирачките. Тинка се уплаши, помисли си: „Дошло му е до гуша от нас и сега ще ни свали от колата“.
Димитър слезе и взе от пътя едно малко котенце, погали го и го внесе в колата. Тинка за първи път виждаше мъж, който толкова грижовно да се отнася към животните.
Димитър повдигна с ръка малката пухкава топчица и предложи на момичетата:
– Ако иска някоя от вас, може да се погрижи за него.
Рени махна с ръка:
– Не ме привличат такива неща, – после се оправда, – нямам много време за тях.
Но Тинка нямаше нищо против и го взе. След това покани Димитър и Рени в квартирата си.
– Заповядайте у дома. Стаята ми е малка и не можех да събера цялата компания, – извиняваше се тя, – но можете да дойдете двамата, да изпием по нещо, а и на котенцето трябва да дам нещо да хапне.
Те се съгласиха и тримата отидоха на гости у Тинка. Поговориха си, настаниха котенцето в импровизирана къщичка от картон, а след това си тръгнаха.
Котенцето се оказа много умно и ласкаво, Тинка го кръсти Мър. Преди да си тръгне Димитър бе оставил телефона си на Тинка, ако има нужда от превоз да му се обади. Той също взе номера на нейния телефон.
На другия ден се обадиха от таксиметровата служба на Тинка:
– Поръчаното такси, след 10 минути ще бъде пред вас.
– Извинете, станала е някаква грешка, – смутено каза Тинка. – Аз не съм поръчвала никакво такси.
Но момичето отсреща настояваше:
– Нали това е вашият телефон? Точно на него е поръчано такси. Долу ще ви чака колата…
Тинка слезе по стълбите и отиде пред блока, за да се разбере с шофьора. Таксито беше вече пристигнало. Тя отвори вратата на колата, готова да обясни, но …. зад волана ѝ се усмихна Димитър.
– Извинете, но не можах да забравя среднощната ни среща и ви донесох това.
И той ѝ подаде кутийка. Тя помисли, че е някакъв подарък за нея и размаха ръце.
– Не моля ви, нищо не искам.
Той умолително я погледна в очите. Тя взе кутийката и я отвори. Там лежеше малък нашийник, на който беше написано: „Мър“.
Тинка му се усмихна топло. Димитър я покани на кафе и тя не му отказа. Така започнаха техните срещи.
След месец Димитър ѝ направи предложение и те се ожениха.
И досега на годишнините от сватбата им си спомняха щастливия случай, който ги събра….