Известно е, че възрастта на дърво може да се определи по пръстените в сърцевината му. Причината за появате им е смяната на сезоните и забавянето или ускоряването на растежа на тъканите на дървото, в зависимост от тях.
Но това е валидно само за дърветата в умерения пояс.
В тропическите райони, където климата е еднакъв почти през цялата година и отсъстват периоди на засушаване и захладняване, при голяма част от дърветата не се образуват годишни кръгове.
За да се разбере възрастта им се прави анализ за концентрацията на едни или други химични елементи в дървесината.

Ентусиаст от Бишкек е създал електрически трициклет. Винена бъчвичка, кожа от анаконда, кофа за шампанско, но това не са всички предмети, които е използвал конструктура за създаване на необикновения си мотор.
Средната скорост на това превозно средство е 20 км \ ч, но основната му характеристика не е мощността на двигателя, а уникалния дизайн.
На пръв поглед може да изглежда, че този мотор е създаден от случаен боклук в кошчето. Но в действителност, дизайнерът внимателно е подбрал всеки елемент, за да съответства на общия стил.
Дизайнерът е използвал за облицовка кожа на анаконда, която доста добре се е вписала в дизайна на транспортното средство.
По-голямата част на трициклета е от ковани бронзови и месингови части.
А ръчната спирачка има формата на скелет на ръка, истинско произведение на изкуството. Освен това, звукът по време на спирането е страховит.
Вниманието привличат най-вече кованият паяк на решетката и оригиналното огледало за задно виждане.
За трициклета е измислена аудио система, музикална кутия с романтични мелодии, пускаща се с помощта на специална стрелка.
Тези, които имат слаби нерви, по-добре да не поглеждат под седалката. Там се намира цар Кашчей.
Слага се специална шапка и очила, които да съответстват на трициклета. За гражданите е истинско събитие, когато тази машина преминава по улицата.
Прекрасно допълнение към превозното средство е пръстена на Жул Верн. Това не е просто украшение, а телескоп.

Близо да Варшава, може да се види правоъгълна конструкция „висяща“ във въздуха. Ако се приближите до нея, ще разберете, че това е обикновен дом, но с необичайна фасада.
Първият етаж е облицован с огледални панели, отразяващи околната гора. Благодарение на тази оптическа илюзия, част от постройката отдалече изглежда невидима.
Останалата част от жилището съответства на обикновенна вила. Главния вход, гаража и покритата тераса се намират на обратната страна на зданието.
Друга огледална къща е построена в холанския град Алмере. Нейната фасада буквално се слива с природата и тя остава незабележима за околните.

Една вярваща жена се зарадвала, че нейн квартирант е човек, който твърдял, че вярва в Бога. Тя имала доста проблеми с предишните квартиранти.
Новият квартиран живял месец и не платил наема си, живял втори месец и пак не платил, третия месец се случило същото.
Отишла жената при него и какво да види?! Всички вещи били изчезнали, оказало се, че ги е продал ….
– Какво си направил? – попитала жената.
– Бог не ви ли е учил, че трябва да споделяте това, което имате с другите? – отговорил квартирантът.
– А ти даваш ли десятък в църквата?
– Исус ни учи да не даваме десятък.
– Покажи ми, къде е написано това!
Той отворил Библията и прочел: „.. горко вам, фарисеи, защото давате десятък от джоджена, от седефчето и от всякакъв зеленчук …“ – и замълчал.
– А защо не четеш по-нататък? – попитала хазайката.
– Нататък не е нужно да се чете, вече всичко е казано …

Сутрин е. Елена е станала отдавна. Приготвила е закуска за всички. Ще ги изпрати, а след това и тя на бегом ще стигне до работното си място. Тя е грижовна майка и съпруга. Дъщеря ѝ Марта още не се е измъкнала от леглото. А остават още 10 минути до автобуса, а другият ще дойде чак след 35 минути.

Всичко това изнервя обстановката.

– Хайде, Марта, излизай, ще закъснееше. От 40 минути вече те викам, – извика Елена на вратата на дъщеря си.

– Има време, – сънливо се обажда отвътре Марта, – не ми давай зор.

– Хайде, – Елена подкани още веднъж по-настойчиво дъщеря си. – Обличай се и тръгвай.

Марта излезе в коридора и се разкрещя:

– Виж ми косата, на нищо не прилича. Трябваше да ме събудиш по рано, за да се изкъпя. Не мога да отида така.

Елена кипна:

– Нямат край капризите ти. Да съм я събудела по-рано, а ти щеше ли да станеш тогава? Когато и да те вдигна, все рано било, можело още малко да си поспиш.

Марта мина демонстративно край нея тръшна се на стола и погледна злобно майка си.

– Имаш само 45 секунди, – извика ѝ Елена. – Вземи си чантата и тръгвай, косата можеш и вън да си я вържеш.

Марта тръгна недоволна към стаята си.

– Ти никога не си ме разбирала, – каза язвително Марта и тръшна вратата зад себе си.

Владо влезе в кухнята, добре избръснат и елегантен както винаги.

– Ще се бунтува и капризничи, – каза Владо, като изгледа жена си, – ти от малка я разглези. Сега никой не иска да слуша. Прави си каквото знае.

Елена беше готова да скочи и да извика: “ А ти къде беше, когато навсякъде тичах след нея? Опрадаваше се с работата си, а сега ….“, но си премълча.

За Марта беше готино да се бунтува и издевателства. Какво толкова, нали и нейни съученици правят същото? Ако знаеха родителите ѝ колко гандни неща вършеха те? Тя бе цвете пред тях, дори минаваше за смотанячка.

До кога ли ще трае това пубертетно „самочувствие“? Докато паднат в тинята и затънат до гуша. А тогава няма ли да е много късно да ги спасяваме? Белезите и раните, които ще получа, докато пропадат, за някои от тях ще останат неизлечими следи в живота им.

Родители, нека научим децата си на правилните неща, докато е време!