През 1989 г. земетресение с магнитут 8,2 бала почти изтрило от лицето на земята Армения. За по-малко от 4 минути загинали повече от 30 хиляди души.
По време на този кошмар и пълен хаос един мъж оставил жена си у дома, като ѝ осигурил безопасност и се втурнал към училището, където бил синът му.
Когато стигнал там, той видял, че зданието е разрушено до основи. Като се оправил от шока, си спомнил обещанието, което дал на сина си, че каквото ѝ да му се случи, той ще му дойде на помощ.
Сълзи напълнили очите му. Той гледал към купчината натрошени камъни на мястото, където някога е било училището. Всичко изглеждало съвсем безнадежно, но обещанието, което бил дал на сина си отново се върнало в съзнанието му.
Той си спомнил къде водел сина си всяка сутрин, разположението на класната му стая. Тя трябвало да се намира от дясно, отзад на сградата. Той се хвърлил натам и почнал да размества камъните.
През това време дошли други родители, покрусени от мъка, които със отчаяние стенели:
– Синът ми…… дъщеря ми ….
Някои хора от добри подбуждения се стараели да отдръпнат съкрушените хора от развалините, като ги убеждавали:
– Твърде късно е. Те са мъртви. Не можете да им помогнете! По-добре се приберете по домовете си! Бъдете реалисти, тук нищо не можете да направите!
Бащата на момчето се обръщал към всеки от родителите:
– Ще ми помогнете ли?
И продължавал да размества камъните, за да се добере до сина си.
Появил се и началникът на пожарната и се опитал да прогони всички от останките на сградата, обяснявайки:
– Сега навсякъде могат да избухнат пожари, взривоопасно е. Не се излагайте на риск. Ние ще се погрижим за всичко. Вървете си в къщи!
В отговор на това бащата се обърнал към пожарникара:
– Ще ми помогнете ли?
След това смело продължавал да изхвърля каманите настрани, за да се убеди, че синът му е жив или мъртъв. Копал 8 часа, 12 часа, 24 часа, тридесет и шест часа … накрая избутал един голям камък и чул гласът на сина си. Бащата го повикал по име и чул:
– Татко! Аз съм татко! Казах на другите деца, да не се безпокоят. Казах им, че ако ти си жив, ще ни спасиш. Нали бе ми обещал: „Каквото и да се случи, винаги ще дойда да ти помогна!“ И ти го направи татко!
– Как сте там? – попитал бащата.
– Останахме 14 от 33, татко. Всички сме уплашени, гладни и жадни. Всички те чакахме. Когато зданието се срути, се образува ниша, която ни спаси.
– Хайде, синко, излизай!
– Не, татко! Нека другите деца да излязат първи, защото зная, че ти при всички случаи ще ме спасиш. Каквото и да се случи, ще ми дойдеш на помощ!
Самотата
Стаматов я слушаше внимателно и я наблюдаваше с интерес. Беше много по-възрастен от нея и бе видял много неща през живота си.
– Защо майка ви се е омъжила за мъж, който изобщо не е искал да си стои в къщи, а да пътешества по света? – попита я Стаматов.
– Тя не е знаела това, когато се е оженила за него, – защити Елена майка си. – Изглеждаше като мъж, който би се справил със всичко, коео би му се изпречило. Оцелявал е в джунглата само с едно джобно ножче. Това, което не можеше да преживее е заседналия живот в семейството си. Всеки ден да работи от девет до пет, за него беше ад. Опитал се да бъде добър съпруг, когато преуспял в кариерата си. Дори се преместили в столицата, но майка ми издържала, докато забременяла. Когато мама била бременна в осмия месец, баща ми получил задача и заминал. Тя си събрала багажа и си тръгнала. След това той много често идваше при нас и беше много хубаво.
– А сестра ти Елеонора?
– Ние бяхме близначки. но бяхме различни емоционално. Елеонора я нападна куче. През какво ли не мина и това я направи плашлива.
– Интересно, – не се стърпя Стаматов, – били сте различни, а обличахте ли се еднакво?
– Майка опитваше, но баща ми беше против. Той смяташе, че всеки човек е индивидуален и трябва да му се зачита това право.
Елена погледна към градината и дълго мълча. Стаматов не посмя да наруши настъпилата тишина. Изведнъж Елена трепна, усмихна се и каза:
– Той ме научи на много неща. Ловяхме заедно риба и ходехме на лов. Разказваше ми за звездите, за дивите растения, истории за далечните места, където е бил.
– А учеше ли сестра ти?
– Опитваше се, но тя не откликваше. За нея историите му й напомняха, че утре, когато се събуди, той може да е отишъл нанякъде.
– Явно ти си била негова любимка.
– Да. Той беше доминираща личност, дори когато го нямаше в къщи. Майка ми се опитваше да се справя с нещата, но не успяваше.
– Навярно Елеонора е негодувала срещу отсъствията на баща ти?
– Мисля, че го мразеше, заради състоянието на майка ми, а и той като изчезнеше, нямахме много пари.
– Баща ти малко ли изкарваше?
– Не знам, но ни изпращаше малко, а когато се върнеше ни носеше големи подаръци.
– А майка ви работеше ли?
– За малко време. Първо беше келнерка, после в една пералня, но след това започна да пие и нищо вече не я интересуваше.
– А защо баща ти се е оженил за нея?
– Тя беше много красива. Отвън изглеждаше като екзотична принцеса, но от вътре ….. нищо особено. Тя искаше мъж, който да ѝ осигури къща и всяка вечер да се прибира в дома си в пет и половина.
– И Елеонора ли искаше същото?
– Абсолютно. Тя си намери такъв съпруг, който ѝ даде всичко това.
Елена не беше млада, може би към четиридесетте, а Стаматов скоро щеше да навърши шейсет. Тази вечер ги събра една маса пред чаша бира. Те бяха напълно различни хора, имаха напълно различни интереси, но имаше нещо, което ги обединяваше и това беше самотата.
Стимулатор на храносмилателната система
Още от древността листата на дафиновите дървета са били използвани за борба с различни заболявания. Днес дафиновият лист е едно от най-достъпните лекарства.
В дафиновите листа се съдържа ароматно етерично масло. То съдържа в себе си почти 50% цинеол и още около 65 различни компоненти, сред които е рутин.
Благодарение на ароматните летливи съединения дафиновият лист има фитонцидни свойства и подпомага пречистването на въздуха. Освен това, той съдържа много микроелементи, дъбилни вещества, изкарва шлаката от организма, повишава имунитета.
Сред вещества, съдържащи се в дафиновия лист са манган, калции, калий, фосфор, магнезий, желязо, натрий и цинк.
Дафиновият лист стимулира храносмилателната система, защитава черния дроб и предпазва от газове. Отвара приготвена от дафинови листа премахва камъните в бъбреците, помага при чревни спазми, събужда апетита и нормализира работата на стомаха.
Ако се смеси дафинов лист с царевично олио, се получава мазило, което се втрива в кожата при артрит, миоцит и невралгия, а с оцет и мед дафиновият лист помага при ревматизъм и болки в ставите.
Дафиновият лист помага още при синузит, като облекчава дишането. Препоръчително е да се капне една капка в носа масло от дафинов лист. Това масло можете да приготвите сами, като нарежете на дребно 30 грама листа, които заливате с чаша растително масло. Тази смес трябва да престои 5 дена, след което се прецежда и използва.
Ако страдате от разстройство можете да използвате следната рецепта със затягащо действие.. Вземете около15 дафинови листа , залейте ги с 2,5 чаши вода, оставете ги да врат 5 минути. После налейте течността в термос и оставете да престои 4-5 часа. Прецедете и пийте по една супена лъжица дневно.
Чаят от дафинови листа помага и срещу суха кашлица. Той трябва да се пие вечер преди лягане.
Дафиновият лист е известно средство за повишаване на имунитета. Летливите му масла имат противомикробно и противовъзпалително действие. допълнително качество на дафиновият лист е, че той отпуска спазмите на дебелото черво.
Наскоро бе открито, че неговите дъбилни вещества понижават захарта и действат добре на диабета.
При артрози – коксартоза, гонартроза е добре да се приложи маслен екстракт от дафинов лист. Той се приготвя като се накълцат 10-15 грама дафинови листа, към които се прибавят 50 милилитра олио. Тази смес се оставя да престои една седмица на тъмно и хладно. Вечер с този ексракт се намазва болната става, завива се с вълнено парче и се оставя така цяла нощ.
Използването на дафинови листа не се препоръчва при болни със заболявания на стомаха. Големи дози могат да доведат до повръщане, тъй като прекалено много стимулират храносмилателната система.
Като подправка се използват изсушените дафинови листа. Най-често се използват в ястия с пикантен вкус – от дивеч, говеждо месо, риба и т.н.
Слага се при приготвянето на туршии, заедно с лук, чесън, бахар, черен пипер.
С него се подправят супи и яхнии. Преди да пуснете дафиновите листа в супа или ястие, потъркайте ги едно в друго. По този начин лечебните свойства и аромата им ще се засилят.
Преди консумация на ястието дафиновия лист се изважда. Има силен аромат, поради, което трябва да се използва пестеливо – за 4-5 порции е нужен само един лист.
Ислямистки бунтовници са щурмували колеж в Кения и са убивали християни
На територията на кенийски колеж банда въоръжени мъже, убивали и залавяли заложници.
Според министъра на вътрешните работи на Кения, най-малко 15 души са били убити на територията на Garissa University College. Други 550 са изчезнали. Общо на територията на колежа са били около 815 студенти.
За нападението е поела отговорност сомалийската групировка Ал Шабаб. Според информационната агенция Франс-Прес, атакуващи били разделили по религиозен признак учащите се. Мюсюлманите били освободени, а християните били задържани като заложници.
Според последните данни, 50 студенти са били освободени, 65 души са били хоспитализирани. Девет часа след нападението в кампуса още се чували изстрели и експлозии. Кенийските войски са изчистили три от четирите сгради и общежития, и са заобиколили терористи в последната сграда.
Един от нападателите е бил арестуван, когато се е опитал да напусне университета. Колко са били екстремисти все още не е известно.
Всяка възраст си има своите особености
Помня времето, когато моите връстници и малко по-големите се обръщаха към мен:
– Хей, момиче!
Но сега мъничетата, които едва са се научили да бърборят, ме сочат с пръст и викат:
– Баба, баба, ….
Никой по-добре от тях не може да определи възрастта ми.
Сега мога да чуя около себе си само учтивото:
– Госпожо!
И ето дойде съвсем друго време …..
В търговията и на други обществени места работят предимно млади момичета. И когато се обръщат към мен весело казват:
– Бабче, – но аз си мълча.
Една моя приятелка веднъж сподели, че след сладникавото „бабче“, тя също си замълчала, но душата ѝ протестирала:
– Аз не съм баба! Чесна дума, още се чувствам млада, повярвайте ми!!!