Найлоновите торбички вредят на околната среда. Найлонът в тях се прави от нефт, а той не е безкраен.

Такива подобни торбички се разлагат в естествена среда за около 20 години.

Когато чанти и чували от целофан попаднат в околната среда, множество животни поглъщайки ги, могат да се задушат.

Някои части на Световния океан съдържат повече найлон, отколкото планктон.

Изследователи забелязали, че такива торбички могат да се преобразуват в нещо полезно.

Например, пластмасови торбички могат да бъдат използвани за производството на дизелово гориво. Също така, те могат да бъдат рециклирани за природен газ, бензин, хидравлично масло.

Тъй като пластмасовите торбички са направени от гориво, при преработка може да се възстанови около 80 процента от горивото.

Може ли да се направи от картоф батерия?

Звучи безумно!

Но в действителност учените са го направили.

Батерия от обикновен картоф и светодиоди, може да осветява стаята в продължение на повече от месец.

За целта ще са ви необходими: 2 картофа, 2 медни проводника, 2 дълги подцинковани гвоздея и 2 скоби крокодилчета.

В действителност, в страни, където има недостиг на електроенергия, има проблема и с недостиг на храна, така че полезността на изобретението е много спорна.

Класическият автомобил днес трябва да бъде не само красив, но и да ободряват и обогатяват с добри емоции всяко пътуване извън града и да го превръщат в едно прекрасно пътешествие.

При дълго пътуване е необходимо да се спира от време на време.

И защо това трябва да се прави в палатка или хотел, когато за целта може да се използва и самият автомобил?

Домът на колелета VW Camper Bus произведен през 1879 г. е прост и практичен.

Ако на пътешествие тръгнат няколко групи на такива автомобили, може да се създаде едно прекрасно „автомобилно“ селище.

В гореща пустиня под изгарящо слънце върви побелял старец със сляпа старица до него. Доста път изминаха, а в гърлата им има само пясък.

Вървят мълчаливо и мечтаят за глътка вода.

Изведнъж пред тях се появи прекрасен оазис.

Старецът съзира красива врата, а пред нея стои човек, който му казва:

– Ще бъдеш сит и добре облечен. Тук е като в рая, всичко има, каквото душата ти желае, само че остави тази старица пред вратата.

Сляпата жена избърса една прокраднала се сълза.

За да я утеши старецът каза:

– Това е някакъв мираж, да продължим напред, ще стигнем до някой извор.

Двамата старци стигнаха до просторна къща.

Излезе стопанинът. Напои ги. Даде им хляб и им посла да спят.

– Спете спокойно, – каза стопанинът, – вие сте в рая. Ти не остави своята старица, – обърна се той към старецът. – Вечното Царство е за вас двамата. В рая не се пускат тези, които са предали своите.

Един човек отишъл при един мъдрец през нощта и го попитал:

– Знам, че вие сте човек, който учи другите на истината. Аз съм крадец и разбойник. Виждате, че аз не избягвам истината, но тя ме избягва. Защо Бог не ме удари по главата, когато аз отивам да крада и да правя лоши неща?

Мъдрецът отговорил:

– Той хлопа да му отвориш, но ти не го правиш. Той е Бог, а ти си роб. Така че кой на кого трябва да отвори вратата?