Веднъж, когато един човек се връщал от работа, завалял проливен дъжд. Нямало къде да се скрие и когато се прибрал, целият бил мокър до кости.

Въпреки това нито един косъм от косата му не бил мокър.

Как е възможно това да стане?

Време е да понапрегнете малко мозъка си. Колкото и невероятно да ви изглежда, това е станало, само трябва да съобразите нещо.

Ако много бързате и не желаете да мислите ви предлагам ….

Отговор: вишелп либ е тъжъм

Един мъдрец вървял по заснежено поле. Изведнъж видял плачеща възрастна жена.

– Защо плачеш? – Попитал я той.

– Защото мисля за своя живот, младостта и красотата си, която съм виждала в огледалото и за мъжа, който съм обичала. Бог е жесток, щом ми е дал способност да помня. Той е знаел, че аз ще си спомня за пролетта на своя живот и ще заплача.

Мъдрецът стоял сред снежното поле, взирайки се в една точка и се усмихвал.

Изведнъж жената спряла да плаче.

– Какво виждате там? – Попитала тя.

– Поле от рози, – казал мъдрецът. – Бог е много милостив към мен, защото ми е дал възможността да си спомням. Знаел е, че през зимата ще си спомня за пролетта и ще се усмихна.

Военните действия, в които се използват отровни газове, датират от 4 в. пр.н.е.

Сведения за тях намираме в ръкописите на „моистите“, секта основана от философа и реформатора Мо Ду.

В древните писмени хроники на моистите четем за мехове, използвани за пръскане на отровни газове в тунелите на врага.

Тези мехове, изработени от волска кожа са били свързани с пещи, в които са горели изсушен синап и други растителни отрови, които са предшествениците на иприта, използван в окопите на Първата световна война.

Употребата на отровни газове е естествена последица от древния обичай за опушване на китайските къщи. Опушването е било използвано като метод за унищожаване на вредителите в домовете.

Първото описание на хеликоптерна перка откриваме в текст от 4 век, чийто автор е философът и алхимикът Гъ Хун.

Става ясно, че през този период пропелерът е обичайна играчка в Китай. Наричали го „бамбуково водно конче“.

Перките са прикрепени към ос под ъгъл с помощта на въже. При дръпването на въжето, особената перка издигала човека във въздуха.

Тази простичка, но фундаментална конструкция е оказала огромно влияние върху пионерите на авиацията.

Към 2 век пр.н.е. китайците изработили миниатюрни балони, пълни с нагорещен въздух, като използвали яйчени черупки.

В книгата „Десетте хиляди безотказни умения на принца на Хуайнан“ се споменава за интересно забавление: „Яйца могат да летят с помощта на горяща прахан“.

Коментарът към този текст дава следното обяснение: „Вземете едно яйце и изпразнете съдържанието му, после запалете малко прахан от див пелин в дупката, така че да предизвикате силен въздушен поток. Яйцето ще се издигне от само себе си във въздуха и ще отлети“.

Дивият пелин – Artemisia vulgaris  е широко разпространен плевел. Неговите дълги, изсушени стебла в Китай се използват като прахан за запалване на огън.

Понякога дивият пелин стрит на прах се добавя като запалителен елемент в ароматизираните пръчици.