Холандското студио Studio Smack по поръчка на MOTI и Dropstuff е създало рекламно видео за световно известна марка, която може да се изпраща в сънищата на потребителите.

Ние виждаме реклами всеки ден и навсякъде. Те са станали част от нашия живот.

Въпреки, че доста хора се опитват да ги игнорират, рекламодателите продължават да намират начини, за да привличат вниманието на потребителите.

Те са в състояние да се доберат до нас, когато спим. До сега сънят е оставал единственото място, където няма реклами.

Какво ще стане, когато рекламодателите проникнат в съня ни?

Съдейки по последните изследвания в областта на биохимията на мозъка, това е напълно възможно в най-близко бъдеще.

Проучванията, които са послужили като вдъхновение за това рекламно видео, са направени от японски учени. Те се свеждат до това, да фиксират изображение в мозъка въз основа на измерванията на мозъчната активност.

Мъжът влезе и с надежда погледна лекарят:

– Докторе, ръцете ми треперят.

– Пиете ли? – попита го докторът.

– Пил съм, – малко уклончиво каза мъжът.

– Пушите ли? – докторът искаше да получи някаква информация за състоянието на пациента.

– Пушил съм, – смръщи вежди мъжът.

– И кое от двете сте отказали?

– Не, аз само съм решил да ги отказвам, – смутено отговори мъжът.

– Ето виждате ли, организмът ви вече се е изплашил, – заключи докторът.

Първият човек видял Нептун  е бил Галилей. Но той го е отбелязал като звезда в своите записки, а не като планета, на него не му се приписва откритието.

Тази заслуга е призната на френския математик Юрбен Льоверие и английски математик Джон Коуч Адамс, които предсказали, че новата планета, някоя си планета Х, ще бъде забелязана в определена област на небето.

Когато астрономът Йохан Готфрид Гал наистина намерил планетата през 1846 г., математиката записала откритието на своя сметка.

Дълго след това се водели борби, за изясняването на това, кой пръв е направил необичайното откритие. Досега този спор не е решен.

Астрономите решили по равно да поделят заслугите между първооткривателите Льоверие и Адамс.

Симон беше добър поет. Поканиха го на едно пиршество. Той трябваше да рецитира свои стихове, написани в чест на домакина.

Поетите имат понякога странни хрумвания. Между стиховете, които бе донесъл за пиршеството, Симон бе вмъкнал и такива, които възхваляваха и прославяха Бога.

Домакинът много се засегна от това и каза на Симон:

– Ще платя само половината от уговорената цена. Нека другата ти плати твоя Господ. Щом толкова го почиташ и признаваш повече от мен.

Всички започнаха да се смеят на идеята на домакина.

– Прав е, – обади се някой от гостите, – кой е поканил Симон на пира, неговия Бог ли?

Малко по-късно в залата влезе един от прислужниците и пошепна на ухото на Симон:

– Отвън те чакат двама мъже.

Симон вдигна рамене изненадано:

– Никого не очаквам. Какви са тези мъже?

– Назоваха името ти, – допълни прислужникът.

Симон стана и напусна пиршеството. Излезе навън, огледа се, но никакви хора нямаше наоколо.

– Сигурно някой се е пошегувал с мен, – засмя се Симон.

Когато се обърна отново да влезе на пиршеството, се чу странен шум. Сякаш се пукаха и трошеха каменни стени.

До Симон долетяха викове на умиращи… Покривът на дома, в който бе преди малко, рухна пред очите му. Единствено той бе оцелял от пира.

Телата на загиналите така бяха смазани, че близките им не можаха да ги разпознаят. Но Симон освен поет имаше и друга дарба. Всичко, което виждаше се запечатваше в съзнанието му.

Той водеше близките на загиналите из руините и като стигнеха до нечии премазани останки, посочваше с пръст и казваше:

– Това е онзи, който търсихте.

Той бе запомнил, кой къде е седял до мига, когато бе паднал покрива.

Някои хората погрешно смятат, че Исус може да прави чудеса, знамения и да живее безгрешен живот, защото Той е имал някаква божествена сила, която ние нямаме. Следователно, такива и не се опитват да живеят, както Той е живял.

– О, – казват те с голямо смирение – Аз никога няма да мога да живее, както е живял Исус. В крайна сметка, той е имал предимство, нали е Бог!

Те не осъзнават, че когато Исус дойде на земята, Той доброволно се е бил отказал от това предимство.

Той не е живял живота Си тук като Бог, но като човек. Не е роден на земята с някакви специални свръхестествени сили. Той не е имал способността да върши чудеса, докато не е бил помазан от Святия Дух. Той не е вършел чудеса чрез собствената Си власт, но със силата на Отца, казвайки:

„… пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.“

И когато Той се е молил, Го е правел като човек, който ходи по Бога в послушание.

Исус, Божият Син, е отложил за известно време настрана всичките Негови божествени привилегии и власт и е живял живота си на земята като човек.

След като разберем това, душата ни ще се зарадва! Защото това означава, че ние, като новородени деца на Бога, изпълнени със същия Светия Дух, с който Исус е живял на земята, можем да живеем като Него. В действителност, Той това е предвидил за нас.

Исус ни изпрати в света, за да живеем по същия начин, както той е живял. Чрез новорождението Той ни дава възможност да обменим грешното естество на Адам с безгрешната природа на Бога.

Той ни е дал способността и заповедта да живеем без грях, в общение с Отца, да проповядваме Евангелието, да изцеляваме болните, да възкресяваме мъртвите, да изгонваме демони и да правим ученици.

Когато всеки от нас осъзнае това, ще хвърли оковите на съмнението, които ни задържат. Ще започнем да живеем не като воден от греха паднал човек, а като дете на Бога.

Тогава околните ще видят във нас Исус.