Добре премислено

originalПолицаят спря автомобила и приближи до шофьора, който се оказа прекрасна млада жена.

– Добър ден, – каза жената. – Да не съм нарушила, някое от правилата.

– Да, карахте с превишена скорост, – отговори полицая. – Мога ли да видя шофьорската ви книжка.

– За съжаление, нямам такава.

– Тогава какво правите зад волана?

– Лишиха ме от нея, защото шофирах пияна.

Полицаят вече не беше на себе си.

– Бихте ли ми показали документите на колата си?

– Нямам такива, защото я откраднах.

– От кого?

– Той вече не е между живите, убих го.

– Какво?

– Тялото му е в багажника, – жената продължаваше да демонстрира своята наглост. – Искате ли да погледнете?

Полицаят веднага извика няколко човека на помощ. Няколко мъже обиколиха автомобила, в който седеше жената.

Приближи началника на патрула. Той държеше в ръката си пистолет.

– Бавно излезте от колата, – каза началникът.

– Какво е станало? – попита жената, а на лицето ѝ бе изписана изненада.

– Мой подчинен ми докладва, че сте убили собственика на този автомобил.

– Кого съм убила?

– Моля да отворите багажника на колата.

Жената неохотно отвори капака, но там нямаше нищо.

– На кого е колата? – озадачен попита началникът.

– Моя, – вдигна рамене жената.

– Документите моля!

Жената извади бързо исканото. Той ги огледа документите внимателно и нацяло се обърка.

– Но колегата каза, че дори шофьорска книжка нямате!

Жената показа и шофьорската си книжка. Всичко бе изправно.

Началникът се притесни и започна да обяснява:

– Извинете, но работата е там, че колегата ми докладва, че сте откраднали колата, убили сте собственика ѝ и даже нямате шофьорска книжка.

– Господи! – извика жената. – Този лъжец да не ви е казал, че съм карала и с превишена скорост?

Началникът махна с ръка и жената потегли.

Неверието

indexЕдин странник дошъл в Египет и поискал да се изкъпе в Нил, така че по-късно да има за какво да разказва.

Местните жители го предупредили:

– В Нил има много крокодили, не се увличайте да плувате на дълбоко.

Но той не им повярвал:

– Бабешки приказки, – казал той, – с тях можете да плашите само децата. Аз съм добър плувец.

И той заплувал навътре в мътните нилски води.

Изведнъж един крокодил се нахвърлил върху безразсъдния плувец и го разкъсал.

Когато човекът бил здрав и силен той не вярвал, че в Нил има крокодили, а преди да умре, за това не му останало време ….

Как се казва доктор Уотсън

6826Името на д-р Уотсън в произведенията на Артър Конан Дойл се споменава четири пъти.

В „Етюд в червено“ и още две истории той се появява като Джон Х. Уотсън, но в „Човекът с обърнатата устна“ жената го нарича Джеймс.

Смята се, че това е грешка на Дойл, но изследователите на творчеството му имат и друга хипотеза.

Според тях Джеймс е вариация на средното име на доктор Хамиш.

Защо Гърция пречи на Македония да влезе в НАТО и ЕС

6864Образувалата се в резултат от разпадането на Югославската република Македония е член на ООН, където е включена под името „Бивша югославска република Македония“.

В Гърция има провинция със същото име, която заема голяма част от историческата област на Македония.

Гърция настоява, преди Македония да влезе в НАТО и ЕС да промени името си на Република Скопие, по името на столицата или най-малкото да се нарече Северна Македония.

Странното завещание

originalЕдин човек бил вярващ, но синът му не познавал Бога. Бащата много страдал от това, но не можел нищо да направи.

Усещайки, че скоро ще умре, този човек повикал сина си му казал:

– Моля те, да изпълниш една моя заръка.

– Каква, татко?

– Когато умра, 40 дни идвай в тази стая и стой в нея 15 минути.

– И какво да правя в нея? – попитал изненадан синът.

– Нищо не е нужно да правиш. Просто ще седиш в тази стая, но не по-малко от 15 минути.

Синът погребал баща си и точно изпълнил искането му. Влизал в стаята и седял в нея по 15 минути. След 40-я ден синът отишъл в църквата и се покаял.

Много по-късно синът осъзнал, колко мъдро е било бащиното завещание.

Бащата разбрал, че младият човек в този забързан живот, изпълнен със суета, няма време да помисли за смисъла на живота си и за душата си.

Понякога си струва да се спрем за малко, да постоим на тихо място  … и Господ ще почука на сърцето ни.