Henninger Turm или кулата на Henninger е един от многото известни архитектурни обекти в немския град Франкфурт.

Съоръжението е построено по проект на архитектът Карл Лизер през 1961 г.

Главната цел на това здание е съхраняване на зърното за пивоварните на Henninger. Височината на силозите е 119 метра, което е еквивалентно на 33 етажна сграда.

Съоръжението е побирало 16 хиляди тона ечемик. Всички тези цифри правят кулата на Henninger най-високото хранилище за насипни продукти.

До 1974 г. Henninger Turm е била най-високата сграда в Франкфурт. Освен това, кулата е била единственото в света хранилище на зърно с въртящ се ресторант на върха.

Обяснението за съществуването на такова ненормално съоръжение е просто. Собствениците нямали достатъчно земя, за да изградят традиционен хамбар.

През 2013 г. кулата е разрушена. На нейно място се планира да се изгради 140-метрова сграда с ресторанта на горния етаж.

Понякога се случва детето ви да направи нещо, което не ви харесва. Можете да почнете да му обяснявате, да му се карате, да го убеждавате, но то ще го прави отново и отново, даже с усмивка.

Това е досадно нали?

Нека като родители да помислим, как поставяме забрани и как реагираме на нарушенията им.

Дете на 1,5 – 2 години се изкатерва на високата облегалка на дивана. Вие не харесвате това и искате да му забраните.

Нека да разгледаме историята от гледна точка на родителя.

Бащата или майката вижда, че детето се е качило на високо и всеки момент може да падне и да се удари. За да го предпази родителят с вик се втурва към детето, сваля го от дивана и започва да му чете нотации, плашейки го, че ще падне. Заповядва на детето да не се изкачва толкова високо.

А сега да разгледаме ситуацията през очите на детето.

Детето изследва дивана. Опитва се да се изкачи по-нависоко и успява.

Но изведнъж майката, която е стояла отстрани и не му е обръщала внимание, изтичва, смешно се развика и започна бързо нещо да му говори. В крайна сметка майката сваля детето от дивана….

Но малчугана отново иска да се изкачи на дивана и …. забавлението започва отново.

Кръгът се затваря. Детето с усмивка отново се изкачва на дивана, майката кипва и бурно изразява възмущението си. На детето му става забавно и то получава по-голямо внимание от майка си.

Това ще продължи, докато майката не шляпне детето си по дупето. Тогава ще има сълзи, истерия и развалено настроение.

Какво да правим тогава?

Не обръщайте внимание на това как детето се изкачва по дивана, но радостно реагирайте, когато слезе само от дивана.

Загубата на памет е един от отличителните белези при болестта на Алцхаймер, която сериозно тревожи роднините и приятелите на пациента.

Изчезват спомени за първата любов, прохождането, постижения в кариерата, смешни истории случили се по време на пътешествия, ….

Учените дълго време смятали, че болестта причинява изтриването на паметта завинаги.

А какво ще стане ако тези спомени са временно недостъпни?

Невролозите от Масачузетския технологичен институт, начело с притежателя на Нобелова награда Сусумa Тонегава за първи път са доказали, че спомените могат да бъдат върнати.
Резултатите от изследването са публикувани в списание „Nature“.

Според учените е необходимо да е стимулира хипокампуса, част от мозъка, която кодира краткосрочните спомени.

Методиката, използвана при изследването, е оптично стимулиране на мозъчните клетки или „оптогенетика“. Тя е свързана с внедряване в мозъка на чувствителен към синята светлина ген, а след това той бива стимулира към светлина.

Петър яко се напи. Посред нощ го изгониха от заведението и той бавно се заклатушка по пътя.

Спря на автобусната спирка, отпусна се на пейката и заспа.

По едно време е събуди и усети, че някой го тегли за крака. Когато надигна глава, се изненада. Една лисица дъвчеше обувката и панталона му.

Кой знае какво щеше да стане по-нататък?!

– Ей, – подвикна Петър на животното, – какво си мислиш, че правиш?

Лисицата не мигна дори, само го погледна, сякаш му казваше:

„Я се погледни на какво приличаш! Май си превел нещо нередно?“

Явно животното нямаше намерение да го ухапе, но го теглеше нанякъде.

– Кой знае какво щеше да се случи с мен, ако не бях се събудил, – потърка сънено очи Петър. – Ами ако си бях загубил крака? Но изглежда тя няма желание да ми навреди.

Лисицата бе спокойна и нямаше намерение да го напада.

Петър за първи път виждаше такова нещо, но това напълно го отрези и той си обеща:

– Никакво пиене повече. Прекалих. Можех да стана храна на дивите животни.

Планинската страна Бутан, разположена в Азия, има само едно летище Паро.

То е изградено на височина 2,2 км над морското равнище. Заобиколено е от планини педхилядници и се смята за едно от най-сложните.

Преди да се приземи самолетът маневрира между планините в тесен пролом и се накланя ту на лява, ту на дясно.

При излитане се изкачва по фуния, докато не излети над планините.

Не повече от 10 пилота са получили сертификат за кацане на това летище.