Какво правим днес? Пилеем времето си! Ти можеш да си заангажиран с много дейности в църквата, да проповядваше поне на две места през седмицата, да посещаваш болни, възрастни и хора в неравностойно положение, но ….

Трябва да изберем важното пред маловажното.

Исус знаеше накъде върви и към какво се стреми. Той отиваше в Ерусалим, за да умре на  кръста и да победи греха, смъртта и сатана.

Христос беше прекрасен проповедник, но не си постави за цел да стане популярен учител и да напише книги, които да остави на поколенията.

Исус изцеряваше, освобождаваше и се грижеше за хората, но не изгради голяма хуманитарна или мисионерска организация.

Той нямаше амбиции да заеме мястото на първосвещеника в храма, за да промени неправилните му виждания, според които водеше хората.

Христос правеше много неща. Проповядваше, изцеряваше, хранеше хората, критикуваше и спореше с фарисеите, но винаги знаеше към какво се стреми.

Всеки християнин търси мястото, за което е призован. Не е задължително на това място да се чувства добре и удобно, то може и да не удовлетворява неговите амбиции.

Исус е нашият пример. Помислете къде беше призован да застане? На кръста. Там Исус, не се чувстваше добре, дори плака и се моли ако е възможно тази чаша да Го отмине, но отиде на кръста.

Нашето място в Божия план може да не бъде леко и приятно, но именно там ще можем най-добре да вършим Божията воля.

Защо да го правим?

Бог ни е призовал да бъдем Негови съработници и да участваме в изкуплението на този свят. Ако искаме да бъдете част от Божието царство, ще бъдем съработници с Бога и ще трябва да застанем на своето място. Това не е лесно, но ако наистина знаем за какво работим, няма да жалим силите си.

„Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен“.

Днес в света крадец е не само този, който краде пари от чантите, портфейлите и стоки от магазина. Съвременният бизнесмен във всяка точка на земното кълбо е крадец, независимо дали е узаконен или нелегален.

Нито една страна не разполага с достатъчно затвори за всеки един, като се започне джебчиите и се се стигне до крупните мошеници и грабители.

Светът живее по двоен стандарт. Затворите никога няма да променят положението, защото в тях затварят само дребните крадци.

Тогава възможно ли е глобално да се реши този проблем?

Съвременното общество трябва да промени начина си на мислене, да се отърве от толерантното отношение към крадците от голям мащаб и ранг.

Само страхът, изпитващ всеобщия социален срам и лишаващ от право всеки член на обществото, е способен да спре крадеца и да го накара, да спазва закона.

И тогава ще дойде ерата на дългоочакваното милосърдие.

Киселов след поредното натякване на жена си, бе изпратил майстор в дома си, да настрои пияното.

След това успокоен се зае с делничната си работа. Сега вече нямаше вече да чува сърдития и недоволен глас на жена си.

Когато Киселов се прибра  у дома си завари майстора да целува жена му.

– Помолих ви да настроите пияното, а не да целувате жена ми, – извика раздразненият съпруг на нахалния майстор.

– Извинете, господине, но тя също беше разстроена …

Идеята за появата на този сладкиш принадлежи на Мари-Антоан Карем. Това нежно и ароматно парче покрито с шоколад, имащо невероятен пълнеж се появило през 1765 г.

Думата „еклер“ на френски означава „мълния“, т.е. сладкиш, който се изяжда мигновено.

В САЩ еклерът се нарича „дългия джон“ – продълговати понички, неотличаващи се по рецепта от известните „doughnut“.

В Германия еклерите се наричат с остарели немски названия „Любовна кост“ – Liebesknochen, „заешка лапа“ – Hasenpfote, а също и „кафеен прът“ –  Kaffeestange.

Мъж и жена седят на дивана и решават кръстословица. Мъжът попадна на въпрос, чийто отговор знаеше, но решил да провери ерудицията на жена си.

– Столицата на Албания?

Жената се замисли.

– Нещо подобно на начин, по който ти се обръщаш към мен понякога, – опита се да ѝ подскаже мъжът.

– Козелово, Идиотград или нещо подобно? – безобидно, без всякаква злоба предположи жената.

– О, не …..Тирана, – с отегчение и досада каза раздразнен мъжът.