Днес Михаил дойде на работа, а нет няма. Някой е извадил кутията с проводниците, така че интернет нямаше да има докато не се намери кутията.

„Но всяка работа е свързана с Интернет, – помисли си Михаил.- Какво да правя?“

– Ще отида малко на разходка, – извика Михаил въодушевено. – От кога не съм го правил? А мога и велосипед под наем да си взема.

Във велопарка на стената имаше мисъл на Алберт Айнщайн: „Животът е същото като карането на колело, за да запазите равновесие, е необходимо да се движите през цялото време.“ Много точно казано.

Михаил въртеше педалите по брега. Не е горещо, вятърът е прохладен, а въздухът влажен.

– Е, не е чак толкова лошо, че някой е взел кутията с кабелите, – засмя се Михаил.

Той забави движението си около детския двор, където децата безгрижно си играеха.

– Виж какво намерих, – някакво дете тича към Михаил и му го показа….

Парче зелена прозрачна пластмаса.

– Браво, – каза му Михаил, – провървяло ти е.

Детето се зарадва. То ще притежава този предмет. Колко малко е нужно понякога на човек, за да е щастлив. И този незначителен, даже нямащ работно име зелен предмет доби смисъл в живота си…

Бащата на това момче лови риба. Не се знае какво може да извлече на брега. Но виждали ли сте град без рибари?

Бащата се усмихва и крещи на сина си:

– Хвърли го! Това е мръсотия. Не можеш да я вземеш……

Той разбира сина си!

Михаил продължава да върти педалите и навлиза  в пространство покрито от малък облак. Върху него се изсипват прохладни, а не студени капки.

– Стана много добре, че днес някой бе взел кутията с кабелите, – каза си Михаил, – сега разбирам, какво губя, като по цял ден стоя пред компютъра.

Анелия пътуваше с автомобила си към къщи заедно с пет годишната си дъщеря Петя и малкия си син Пламен.

Тя бе много изморена. Грижите за тези две малки деца плюс работата ѝ в офиса, напълно я изтощаваха.

Очите ѝ се притваряха, но тя се стараеше да следи пътя и да внимава къде кара.

Накрая умората надделя и Анелия заспа на волана. Колата излетя от пътя, блъсна се в едно дърво и увисна над бездната.

Пламен изгуби съзнание. Анелия припадна със счупен гръбнак. Само на Петя ѝ се бе разминало.

Момиченцето излезе от седалката за деца и изпълзя от колата навън.

„И сега какво? – помисли си Петя. – Ако не отида да кажа на някого, те ще умрат“.

Спасението на майка ѝ и братчето ѝ тежеше на нейните рамене.

И все пак Петя успя. Когато видя хора, започна да вика и да плаче:

– Мама… Пламен, кола…. спаси, ……..умрат.

Хората не можеха да разберат какво казва детето, но усещаха, че се е случило нещо лошо. Извикаха по телефона линейка и се насочиха към мястото, на където ги теглеше Петя.

Медиците, които по-късно преглеждаха Петя, не можеха да повярват на случилото се.

– Как това малко момиченце е успяло да излезе от колата, да се покатери по скалата и босичко да тича, докато срещне хора, извиквайки ги на помощ?

– Смелостта на това дете е просто невероятна.

– Погледнете я, колко е малка, а не се е поколебала, да тръгне да търси помощ за майка си и брат си.

Скоро Анелия и Пламен ще се оправят, а произшествието ще остане в паметта на това семейство, като кошмар.

Това е велосипед с четири колела, мотор и картечница с калибър 0,303, които са монтирани в предната част на велосипедиста.

Първото в света въоръжено транспортно средство било направено от британския изобретател Фредерик Ричард Симсън през 1888 – 1889 година.

За бронята на тази необичайна машина е предвидено изключение. От страни и отзад каращия колелото е бил напълно открит за вражески обстрел.

Въпреки че Motor Scout никога не е бил използван за военни цели, е доказано, че това превозното средство на четирите колела може да се използва и като мобилно оръжие.

Много викторианците са вярвали, че с помощта на вода може да лекуват травми и заболявания, а също така да се увеличи и общото самочувствие.

Това често ги принуждавало да ходят до потоци и реки, където те вземали специална вана.
Тези реки и потоци често са били надалеч, така че на хората им се налагало да пътуват цели седмици, а понякога и месец.

За да се опростят водните процедури, били измислени специални люлеещи се вани с високи брони. Това е било направено специално, за да може човек да разкачи ваната за да симулира движението на водните потоци в реката.

По време на Викторианската епоха не рядко се случвало хората да изпадат в кома, а ги погребвал като мъртви. На тези, на които им провървяло, се събуждали по време на своето погребение, а губещите се събуждали в гроба под земята.

Вълната от паника по повод на тези случаи довела до появата на „предварителни морги“, в които труповете лежали дотогава, докато не почнели да гният. Но това не оправило положението, защото твърде много трупове се събирали в моргите.

За това се появили“безопасни гробове“, които изглеждали, както обикновените, с това изключение, че в тях били осигурени инструменти и апарати, които човек можел да използва, ако случайно се събуди в гроб.

С тях той можел да излезе от гроба или можел да информира, че се е събудил там.