В последните няколко месеца от весело общително и любопитно момче Илиян се превърна в мрачен и недостъпен малчуган. Седеше на чина си, но погледа му беше отнесен на някъде.

Оценките му станаха по-ниски, а поведението … та той само присъстваше телом, а духом го нямаше, такова му беше състоянието дори и в междучасието сред приятелите му.

Учителката му Николина Георгиева се тревожеше много за него. Но какво можеше да направи? Как да му помогне?

Накрая реши да повика родителите му и да поговори с тях за състоянието на сина им.

Майка му и баща му не знаеха, че ги е повикала и двамата.

Илиян бе единственото им дете. Ниските му оценки бяха резултат от постоянните им скандали. Те скоро бяха решили да се разведат, дори вече живееха поотделно.

Майката на Илиян дойде първа, малко след нея пристигна и бащата. Изглежда не им бе все едно това повикване. Прегърнаха се и след това се отдръпнаха бързо един от друг, демонстрирайки пренебрежението си един спрямо друг.

“ Какво да им кажа? – тъжно разсъждаваше на ум Георгиева. – Толкова ми се иска да разберат, че измъчват по този начин детето си“.

Убедителните думи в главата ѝ не се появиха, но все пак тя им разказа следното:

– Илиян е много разсеян, престана да общува със съучениците си. Започна да получава и по-слаби оценки….

Този поток от думи не ѝ помогна много. Двамата родители седяха, слушаха и мълчаха.

Най-накрая учителката извади лист хартия от чекмежето. На него бе написана една единствена фраза….

Първа майката пое листа. Тя го погледна, а след това мълчаливо го предаде на бащата. Мъжът се намръщи. След това суровото му лице се смекчи. Сякаш цяла вечност бащата изучаваше надрасканите от сина му думи.

Накрая, той внимателно сгъна листа и го сложи в джоба си, след това подаде ръка на жена си. Тя изтри сълзите си и му се усмихна. Очите на учителката също се насълзиха, но Георгиева се постара родителите на Илиян да не забележат това.

Мъжът помогна на съпругата си да облече палтото си, а след това двамата напуснаха заедно стаята.
На листа хартия Илиян бе написал това, което идваше от сърцето му, въпреки болката и мъката.

Там пишеше:

„Мамо …..Татко …. Аз ви обичам ….. обичам ви …. обичам ви много“.

Съвременните хора ценят свободата и всепозволеността повече от ред.

Никакви отношение на любов не могат да се създадат върху човешката разпуснатост и на удовлетворението на емоциите и амбициите.

В наши дни няма робство, но много се отнасят към работата и отговорностите си като роби. Усърдно работят пред началника заради повишение в службата или награди, но роптаят и безделничат зад гърба му.

Християните не трябва да постъпват като чревоугодниците, но като слуги на Бога. Когато служат на Господа получават голяма награда от Него, а не от хората.

Непокорният, живеещ според собствените си разбирания, ще получи от своята неправда.

Началниците трябва снизходително да се отнасят към подчинените си така, както биха искали Исус да се отнася с тях.

Господи, ти си ме създал и си ми дал мисия. Помогни ми да направя това, както е угодно за Теб в семейството, на работата, в църквата. Помогни ми да се трудя като за пред Теб, Господи, за да получа Твоята награда.

През 2016 г. крал Мсуати III има 13 жени и 25 деца. За церемония, на която се избира нова съпруга от цялата страна се събират хиляди млади девици, за да изпълнят полугол ритуален танц.

На всички банкноти от последната серия след 1986 г. могат да се видят изображенията на Мсуати III.

Към май 2010 г., Свазиленд става лидер сред страните с най-висок процент на хората, заразени с човешкия имунодефицитен вирус. Повече от една четвърт от населението са ХИВ-позитивни.

Не е ясно защо, но Бах обичал да заспива на музика.

Вечер, когато си лягал, тримата му синове по ред му свирели на клавесина.

Подобни обезателни занятия много досаждали на децата и за това най- сладкия звук за тях било методичното хъркане на бащата им.

Те забелязали, че той бързо заспивал при свиренето на Кристиан.

Щастливци! Бързо приспивали баща си и се отскубвали на свобода.

Дошъл редът на Емануил. Той не можел да издържа тези упражнения и вечер, когато чувал дългоочакваното хъркане, моментално започвал да удря по клавесин и свирел неразрешени акорди Вече потъналият в сладка дрямка Бах, веднага се събуждал. Дисонанса изтезавал слуха му, убивал съня му.

Първоначално Бах мислел, че детето е отишло до тоалетната и скоро ще се върне, но Емануил не се връщал.

Бах дълго се въртял в топлата постеля. След това рязко махал одеялото и в катранената тъмнина се блъскал в мебелите, стигал до инструмента и разрешавал акорда.

След минута композиторът спокойно заспивал.

Тази година при арктическите ледове няма да има анти рекорд.

По данни от 14 август, площта на морския лед в Арктика е била 5,61 милиона квадратни километра. Тази стойност е третата най-ниска за тази дата.

Площта на леда е забележимо по-малка от обичайната по това време забелязана в Бофорт, Чукотско и Източно Сибирско море, която рязко контрастира с обширния лед в морето Лаптев, поради който Северно морския път остава затворен.

Прохладните условия в атмосферата коригирали прогнозите за рекордно малка площ на леда през тази година.

Въпреки че сезона на топене ще продължи до средата на септември, малко вероятно е да се повтори и обнови спрямо предишния анти-рекорд от 2012 г.  – 3,39 милиона квадратни километра.