Михаил отиваше на работа. През ваканцията той цепеше дърва за продажба. Бе се замечтал, какво ще си купи със парите, които това лято щеше изкара, когато чу детски викове.

Там край реката се разиграваше истинска трагедия.

Михаил изтича и видя как в реката потъва малко момиче, а брат ѝ плачеше безпомощно на брега.

Младежът бързо съблече пуловера си и скочи в реката. Той внимателно обхождаше мътната вода, опитвайки се да намери детето.

Течението на реката бе отнесло момичето в страни, но Михаил продължи да се гмурка. Едва на петия път той успя да извади детето от тинестото дъно.

Когато извади момичето, то бе цялото посиняло и не дишаше. Надвеси се над нея, но не чуваше сърцето ѝ.

Малкото момче уплашено гледаше сестра си.

– Тя умряла ли е? – попита то.

„Спокойно, – каза си Михаил, – не всичко е свършено. Припомни си какво те учеше Стаматов в училище за случаите на удавяне“.

Той бе виждал и по телевизията как дават първа помощ на удавник.

И реши да опита. Михаил знаеше, че ако има възможност да върне момичето в съзнание, това е моментът, по-късно можеше да бъде късно.

Първо с плахи, а после по-сигурни движение той я обърна на страни, за да може да изтече малко вода, а след това започна да масажира сърцето на момичето както бе гледал да се прави. Детето веднага започна да кашля.

По това време край тях мина Стефан на колело.

– Позвъни на бърза помощ, – извика му Михаил.

Стефан видя посинялото момиче, което кашляше и се вцепени от страх. Тогава Михаил сам набра номера и съобщи:

– Да, на реката, близо до гората ….. дойде в съзнание …. побързайте моля ви, тук не разполагам с абсолютно нищо ….

След това се обърна към Стефан, който бе дошъл на себе си и му каза:

– Карай колелото към пътя, да срещнеш линейката. Ще им покажеш точно къде сме.

Линейката дойде бързо и пет годишната Силвия бе откарана в болницата.

След няколко дни позвъниха на Михаил и го помолиха да отиде при нея.

През тези дни той се притесняваше за малкото момиче, което извади от водата: „Дали направих всичко необходимо, за да ѝ помогнат после. Но, тя дишаше вече, навярно се е оправила вече ….“

Когато Михаил влезе в болничната стая, Силвия му се усмихна и каза топло, и сърдечно:

– Благодаря ти.

Михаил се зарадва, тя изглеждаше здрава и читава, а това на него му бе достатъчно.

Веднъж  Амон по време на пътуването си спрял в един манастир, за да пренощува. В пустинята, той бил известен като човек със свят живот, така че монасите много му се зарадвали.

Точно по това време в манастира имало скандал. Станало известно, че един от монасите води в килията си тайно блудница. Възмутени монасите искали сами да накажат безобразника, но след това решили, че е по-добре да се обърнат към Амон и да му оставят той да съди. Светецът се съгласил.

Изплашеният монах скрил жената под една празна бъчва. Когато  Амон влязъл в килията, той веднага разбрал, къде е скрита блудницата. Но вместо да изобличи блудника, седнал на бъчвата и накарал монасите да претърсят килията.

Разбира се, обискът не дал никакъв резултат. Тогава Амон попитал монасите:

– За какво ме доведохте тука?

Обезкуражени монасите поискали прошка от монаха, чиято килия претърсвали и се оттеглили.

А Амон го хванал за ръката, посочил бъчвата и казал:

– Помисли за душата си, братко.

После си излязъл, като затворил вратата на килията.

Изследователите, представляващи норвежки ветеринарен институт, са установили, че собствениците на коне  могат да общуват с конете си с помощта на специални знаци.

Интересното е, че конете са се научили да искат, да им се свали или качи покривалото.

В бъдеще се очаква да се разшири „конния език на жестовете“.

Специалистите са провели проучване, включващо 23 коня, всеки от които вече са свикнали с факта, че по време на захлаждане те могат да поискат да бъдат покрити с одеяло.

По време на експеримента зоолозите са научили конете да кимат на лист хартия, на който е нарисувана хоризонтална черна линия, когато на животните им е хладно. Този жест означавал, че конете трябва да се покрият с одеяло.

При движение на главата към лист с вертикална линия, означавало, че трябва да се махне одеялото.

При ранните етапи на тренировките при изпълнение на искането, конят получавал храна всеки път.

Ежедневните тренировки се провеждали по 10-15 минути на ден. След 11-я ден конят привиквал на „правилата“, а след две седмици напълно съзнателно показвал един или друг знак.

Интересното е, че конете възприели първите тренировки с голям ентусиазъм. Те сами идвали при хората и привличали вниманието им с различни звуци.

Най-малките медузи са от групата на ируканджите. Най-изученият ѝ представител е Carukia barnesi.

Тези медузи се характеризират с малкия си размер. Телата им са колкото човешки нокът – 1-1,2 см в диаметър.

Тези прозрачно бели нежни създания имат само четири пипала, които могат да пораснат до един метър.

Независимо от малките си размери Carukia barnesi е силно отровна. Отровата ѝ предизвиква много паралитични ефекти, които наричат синдром на Ируканджи. Тази отрова може да доведат до смърт.

Две жени разговарят:

– Моят мъж започна късно да се прибира в къщи, – оплака се едната.

– Моят също се пробва да го направи, но аз го отучих, – самодоволно заяви другата.

– Как го направи? – полюбопитствува с надежда първата.

– Когато една вечер се върна късно и позвъни на вратата, аз го попитах: „Ваньо, ти ли си“?

– И какво от това? – попита първата не разбирайки, какво иска да ѝ каже другата жена.

– Но моя мъж се казва Кольо.