Адвокат донася в съда документи, за преразглеждане на делото.
Съдията сърдито пита:
– На какво основание?
– Ваша чест, у клиентът ми се намериха пари, за които аз и не подозирах.
Валентин Григоров живееше в малък град. Когато беше на седем години, на урок посветен на Деня на Земята, той чу за проблема свързан боклука и важността този боклук да бъде преработен.
Тогава той реши: „Ще се занимавам точно с това. Даже мога да принеса някаква полза и да помогна на много хора“.
И започна да събира боклук, като го сортираше.
Пластмасовите бутилки, които успя да събере за последните три години, можеха да заемат площ на 119 футболни игрища.
Валентин стана най-малкият предприемач и създаде собствена компания, която за последните пет години е събрала около 3,5 тона боклук.
Карайки велосипеда си, малкият предприемач започна да събира боклука по плажа, улиците и парковете.
След това го отнасяше в дома си и го разпределяше.
– Майка ми и баща ми са ме учели да не правя боклук и ако направя такъв да и си го почистя, – сподели Валери с журналист от местния вестник. – Сега не правя нищо по-различно, дори това се превърна в мой собствен бизнес.
А ето как бе започнало цялото начинание.
Първоначално в двора на семейство Григорови бяха поставени няколко коша, в които боклука се разделяше. Приятели и съседи идваха и донасяха своя боклук. Всяка седмица идваше камион и отнася разпределения боклука. За всяка партида Валери изкарваше от 200 до 400 лева.
След три години с Валери започна да работи цяла бригада от желаещи. Момчетата участващи в групата събираха в прикрепени кошници на колелетата си боклуците от района.
От получените пари 25 % Валери внасяше в няколко дома за изоставени деца.
– Не е лесно да не правиш нищо, – смееше се Валери, – но е чудесно, когато успееш да направиш нещо.
Той винаги казваше на своите клиенти:
– Кокошката кълве зрънце по зрънце. Една бутилка, това е добро начало.
Валери е щастлив и доволен от работата си. Той се усмихва и казва:
– На мен ми е провървяло в детството, но искам да помогна на тези, които не са имали моите възможности за развитие…
Каквото и да е бремето, което те гнети, предай го на Небесния Отец и тогава ще се освободиш от смущаващите грижи, с които е пълен този свят.
Ако решиш да правиш каквото и да е, разкажи за това на Господа. Предай на Него бремето си. Възложи Му всичките си тревоги, а заедно с тях и себе си, като част от това бреме.
Трудно бихме предали на Господа действия, които Му са неугодни. Ако в сърцето си имаме и най-малкото съмнение, че това, което възнамеряваме да направим не е добро, по-добре се откажем от него.
Нужно е да предаваме пътя си на Господа постоянно, а не само в единични случаи. Колкото и необикновено и неочаквано да е ръководството от Бога, тъй като е близко до пропаст, не означава сами да хванем юздите и да действаме.
Съгласни ли сме да предадем всичките си пътища на Господа и да ги подложим на Неговия съд? Вярващите трябва повече от всичко щателно да изследват вкоренените в тях привички и възгледи, защото човек е склонен да приема, че Бог ги одобрява всичките.
Защо има толкова много вярващи, които са обезпокоени и живеят под постоянен страх? Защото те не са предали своя път на Господа. Такива са предали този път пред Бога в молитва, но са поели грижата за него обратно върху себе си.
Съществуват доста странни литературни произведения, но това, за което ще ви разкажа надхвърля далеч моите представи.
Френският поет Гийом Аполинер е въвел използването на ново понятие „калиграма“.
То се е родило от думите „калиграфия“ и „идеограма“.
Самото то представлява стихове, написани под формата на предмети, за които става въпрос в произведението.