Семейство Томови загуби своя любимец Лъки. Това бе трудно за възрастните, но смъртта на кучето малкият 4-ри годишен Сава не можеше лесно да преживее. Та той беше най-добрият му четирикрак приятел.
Сава не оставаше родителите си след случилото се, постоянно им задаваше въпроси:
– Къде е Лъки? Какво точно е станало с него?
Баща му казваше:
– Не се притеснявай! Лъки сега е на небето за кучета.
Но Сава продължаваше да задава много въпроси, за съдбата на четирикракия си приятел.
Един ден Сава предложи на майка си:
– Мамо, хайде да напишем писмо на Лъки.
Майка му го погледна съчувствено, но не отказа на молбата му. Приготви лист и химикалка, и старателно записа всички думи на сина си, които той ѝ продиктува.
На мястото на адреса, тя написа: „Лъки, небето на кучетата, първи облак“.
Майката на Сава бе решила да прибере писмото , когато синът ѝ заспи, но забрави да го направи.
На следващия ден в пощенската кутия писмото го нямаше, но майка и син намериха писмо, на което пишеше: „От Лъки“.
А ето какво пишеше и в самото писмо:
„Аз съм на небето за кучета. Всеки ден си играя доволен и щастлив съм. Благодаря ти, Сава, че беше мой приятел. Обичам те, Сава!“
Малкото момче бе удивено, защото бе получило отговор от Лъки, но още по-силно бяха изненадани родителите му. Те разбираха, че някое добро сърце се бе смилило над мъката на сина им.
По-късно установиха, че отговорът бе написала пощальонката Марта, която работеше в пощата от 27 години.
– Това писмо трогна сърцето ми, – разказваше по-късно Марта на родителите на Сава. – Разбрах, че това е малко момче, което тъгува за четириногия си приятел. Когато загубиш любимо същество, няма значение на колко си години, всеки страда и изпитва болка.. Това писмо направи работният ми ден незабравим и за това реших да успокоя и зарадвам малкия ви син.
Това бе незабравим жест на любов и съпричасност. Малкият Сава и родителите му няма да забравят това писмо.
