Третото или тъмно око е разпространен светлочувствителен орган при някои безчелюстни риби, земноводни и влечуги.

Той се намира между основните очи, те са малки по размери и са в кожата, макар и прозрачни.

В него има ретина, нерв и налог на леща, което помага да се възприема посоката на слънчевата светлина, поляризацията на светлината на небето, а според някои хипотези силовите линии на магнитното поле на Земята.

За много видове експериментално е потвърдено необходимостта от тъмно око за нормална ориентация в пространството.

При птиците и бозайниците от третото око е останало само епифизната жлеза., която е част от ендокринната система.

Семейство Минчеви получиха тази зима дългоочаквания подарък. В дома им се роди момиченце. То бе красиво и нежно създание. Кръстиха я Виктория.

Скоро забелязаха, че очите на детето не са добре. Започнаха незабавно лечение. Някаква стара леля от рода им ги посъветва да слагат горещи компреси на очите на детето, но това доведе до лоши последствия. И Вики, така наричаха всички малкото момиченце, ослепя.

Въпреки недъга си, момиченцето не капризничеше, не изразяваше гласно недоволство от съдбата си. Това дете имаше борбен дух и много силна воля.

Бог бе предвидил жизнения ѝ път макар и с такъв дефект. Той бе решил да я използва за свое оръдие.

На 19 години Виктория постъпи в университета. Наравно със зрящите тя усвои преподавания материал и завърши с най-висок успех във випуска. Завиждаха ѝ, но същевременно я съжаляваха.

Но това не ѝ попречи да постъпи в един център, където обучаваше слепи хора, деца и възрастни. Там тя срещна много съкрушени сърца, които искаха единствено да се разделят с живота си, но тя ги приканваше към нов път с Исус Христос, влагайки цялата си любов, търпение и разбиране.

Без страх Виктория с една група християни посещаваше местния затвор. Тя говореше на загрубелите мъже и изпадналите в немилост жени.

– Всеки от вас е направил нещо грозно в живота си, затова е попаднал на това мрачно място, но Бог ви обича. Затова изпрати Сина си, за да бъдете спасени.

Веднъж по време на молитва  един от затворниците извика:

– Не ме отминавай, Исусе.

Бог чу молитвата му и го направи нов човек, а после той стана добър работник на Божията нивата и сееше Божието Слово сред недостигнатите.

Този молитвен зов на затворника дълбоко докосна сърцето на Виктория и тя написа прекрасна песен:

„Не ме отминавай, Исусе! Осени с Духа Си падналата ми душа. Чуй молбата ми, не ме отминавай! …..

Страданията не са напразни. Те ни възпитават, облагородяват душата ни, дисциплинират ни. Всяка болка и мъка прояснява целта на живота ни, закалява ни и изработва у нас стабилен и силен характер.

Виктория се превърна в ярък поет. И от своите страдания, болки и мъки тя извлече много радост, любов и съпричасност, с които възпяваше Господа в стихове и песни.

Много хора бяха докоснати от песните ѝ и те отвориха сърцата си за Бога.

В Египет евреите били жестоко потискани. Те стенели и се молели за свободата си. Но когато станали свободни, те си спомнили за котлите с месото по време на робството.

Пред израилтяните лежала прекрасна земя, обещана им от Бога, но те все още копнеели за безплатна храна и безотговорността на робския животът в Египет.

На тези хора им бил нужен не само хляб, но и възпитание. Бог трябвало освен да им даде храна, било нужно да ги научи на послушание, старание и верност.

За това израилтяните, а и ни ние днес, когато започнем да търси само материалните блага, ни срещат трудност, мъки и болки.

Нека да благодарим на Бога не само за физическата и духовна храна, но и за изпитанията, които ни възпитават.

Писма са се писали на различни носители.

В музея по пощенски и куриерски услуги в Красноярския край, във филиала на федералното единно предприятие „Пощите на Русия“ се намира писмо, написано на лист от магнолия.

То датира от 1954 г.

Това писмо е обявено сред 15-те победители на всерусийската акция „Експонат на пощенския музей“ през 2009 г.

Мостът се нарича SkyBridge, което се превежда като „облачен мост“ и той напълно оправдава името си.

Това е най-дългият пешеходен висящ мост в света.

Дължината на моста е 439 метра и се намира на 207 метра над земята.

Висящите мостове са много „добри“ с това, че по време на силен вятър опорите на моста са подложени на въздействието на въртящ се момент.

Обикновено такива мостове се огъват силно, поради особената си конструкция.

SkyBridge се намира на Ахщирското ждрело над река Mzymta.

Самата структура на моста е проектирана за земетресение от 9 бала.

Идеята и авторските права на този проект принадлежат на пътешественика от Нова Зеландия Алън Хакет.

Координати на моста са 43 ° 31’27 “ северна ширина и 39 ° 59’50 “ източна дължина.