В един малък град живееше Стоил. Ти беше вече на 16 години. Още от детството му в семейството му бе неспокойно. Баща му и майка му отдавна се бяха разделили. Дядо му бе починал. За последните три години Стоил трябваше да смени трина втори бащи.

Майка му вечно беше изнервена. Губеше се от сутрин до вечер на работа. От нея Стоил не бе чул нито една добра дума. Имаше само един човек, които истински го обичаше. Това бе неговата мила и добра баба.

Той почти всеки ден разговаряше с нея преди да заспи. Малко бяха дните, когато това не ставаше. Те нямаха тайни помежду си. Баба и внук бяха като едно.

Първата любов, синини, загуба, всяко малко нещо бе известно на баба му. А тя ревностно пазеше неговите тайни, беше същинска Швейцарска банка, която пази в тайна влоговете на клиентите.

Майка му често завиждаше:

– Пак ли интимничите с баба си? Ти се разбираш повече с нея, отколкото с мен.

Така бяха изминали 16 години….

Стоил излезе на двора да разходи кучето. Седна на пейката и забеляза, че до него седи възрастна жена с куфар. Той нямаше да ѝ обърне внимание, но жената много внимателно го разглеждаше.

„Какво се е вторачила тази бабичка в мен, – помисли си Стоил“.

Той се почувства неудобно, под изследващия го поглед на възрастната жена и попита:

– Бабичко, искате ли нещо?

Тя не отговори нищо, а позвъня на мобилния си телефон.

Изведнъж иззвъня и телефона на Стоил, беше неговата мила баба.

– Здравей Стоиле, здравей мой мъничък.

Младежът бе шокиран. Той се взря в непознатите очи, махна телефона от ухото си и извика:

– Бабо!

След това се хвърли на врата на възрастната жена, която седеше на пейката. и потъна в прегръдката ѝ

До този ден той нито веднъж не бе виждал любимата си баба. През всичките тези години тя бе някъде в друга страна, изкарваше пари с които помагаше на майка му, но всяка вечер, тя звънеше на внука си, за да научи как е минал денят му …

Дошло утешението в едно хубаво село с къщи като дворци, където живеели най-богатите хора.

Помислило си, че тук ще може малко да се отпусне и да си почине от непрестанния труд по градовете и селата.

В края на краищата тези тук имали всичко.

Но къде ти?

Оказало се, че именно тук трябвало да работи с пълна сила, много и усърдно, без умора, с пот на челото.

Съставът на зъбната плаката на горната и долната челюст често се различават.

Тя може да се образува не само върху повърхността на здрави зъби, но и на пломби.

С течение на времето, количеството и качеството на бактериите в плаката се променя.

Ако зъбите са почистени преди няколко часа, бактериите са малко, около 10 хиляди в един грам, те са предимно анаеробни. Ако от чистенето на зъбите са минали няколко дни, бактериите са стотици милиарди и основно са анаеробни. Тези факти подкрепят твърдението, че зъбите трябва да се почистват често и старателно.

Експериментите показаха високата ефективност на железните наночастици в борбата против зъбната плака. Установена е тяхната способност да катализират образуването на водороден пероксид, за производство на свободни радикали, които едновременно унищожават матрицата на биофилма и убива бактериите вътре в нея. Това значително намалява плаката и предотвратява развитието на кариес.

Зелената салата в пакети може да доведе до хранителни отравяния и средство за разпространение на салмонелата.

Бактериите на салмонелата отлично се размножават във влажна среда, а такава им предоставя опаковката.

По време на експеримента се установило, че бактериите активно се размножават и в хладилника.

Осен това по време на пакетирането салатните листа често се разделят на части, за да се подобри опаковането на продукта. Така минерали, полезни захари и протеини се отделят със сока, отделящ се от салатата, поради което тя губи много полезни свойства.

Числеността на бактериите на салмонелата, се увеличава десет пъти за пет дни ако се съхранява в пакет или хладилник.

За да се избегнат хранителните разстройства, учените съветват да се използва зелена салата в деня на покупката или най-много на следващия ден.

Традицията за правене на сватбена торта идва от Древния Рим, когато младоженецът разбивал ечемичена торта над главата на невестата.
В средновековна Англия сладки рула се слагали, колкото се може по-високо, за да се целунат младоженците над тях. Ако успеят да се целунат, въпреки препядствията означава, че животът им ще бъде благополучен и преуспяващ.

Не всички торти били сладки.

Повечето от тях се правели от говеждо или агнешко месо. В една от най-ранните английски рецепти за правене на „торта на булката“ се изброяват гребени на петли, кедрови ядки, „момици“ на телешки тестиси, стриди и подправки. Всеки от гостите трябвало да си вземе парче от тортата. Неспазването на това изискване се смятало за изключително неуважително.

Вътре в тортата често се скривал пръстен и който го намерил, се смятал за следващия, който ще се жени.

От XVII век, торта на булката била заменена с такава, която е ранна версия на съвременните сватбени торти.