Мъж попаднал в болницата. Сестрата му донесла обяда, който се състоял от парче хляб, четвърт домат, половин яйце и лъжичка каша.
Мъжът гневно погледнал на обяда си, а след това извикал сестрата.
– Какво ви е необходимо? – попитала тя.
– Имате ли пощенска марка? – попитал мъжът.
– За какво ви е марка?
– След като се наобядвам имам навика да почета нещо.

Когато колата ви се счупи и не можете да се движите по-нататък, трябва да включите не само аварийните сигнали, но и да сложите предупредителния триъгълник. Това е особено важно на магистрала.

На един шофьор се счупила колата близо до град Магдебург, но той нямал предупредителен триъгълник. Започнал да търси в колата си нещо, което да наподобява на този триъгълник и накрая намерил.

Полицаи видели спряната кола на шосето, а зад нея нещо червено, което привлякло вниманието им. Това не бил знак, а голяма купа с червени чушки.

Полицаите не могли да удържат смеха си, когато видели този „знак“. Разбира се всеки шофьор трябва да има триъгълник, но от пътна полиция решили да му простят, защото ги позабавлявала неговата изобретателност.

Така, че пострадалият шофьор успял да избегне глобата.

Полицаите накарали шофьорът да обещае, че от сега нататък в багажника му винаги ще лежи авариен знак.

В големият град съседите дори не се познават. Понякога само се разминават и вяло, поради стар запазен навик се поздравяват.

Людмила скоро се нанесе в двустайния апартамент на един не многолюден блок, не че в него нямаше хора, а поради простата причина, че те само се разминаваха, дори без да се поздравяват. Не се интересуваха един от друг. Дори някой да умреше от тях, другите нямаше да разберат, докато не се разнесе зловонната миризма от апартамента му.

Людмила имаше три деца и ежедневието ѝ бе запълнено до секунда, но тя обичаше да общува с хората и се стараеше да им помогне с каквото може.

До нея живееше възрастна жена. За нея казваха:

– Те е много ексцентричен човек. Живее сама, не общува с другите от блока и в дома си не пуска никого.

Людмила си помисли: „Тази жена навярно има нужда от помощ, но не знае към кого да се обърне“.

Тя няколко пъти се опита да заговори възрастната жена:

– Здравейте! Ако имате нужда от помощ бих могла да ви помогна.

Но старицата се свиваше и отказваше всякакъв контакт.

Людмила не се отказваше лесно особено, когато нещата не вървяха. Тя чувстваше, че тази жена се нуждае от помощ, а тук никой не ѝ обръща внимание. Людмила продължи да я поздравява и да ѝ предлага помощта си.

Най-накрая възрастната жена ѝ се довери, дори ѝ отвори вратата на апартамента си.

Когато младата жена влезе в него, разбра защо тази старица се държи така странно. Това, което видя се оказа много по-лошо от това, което очакваше.

Подът бе покрит със доста голям слой мръсотия. Дрехите бяха стари, а мебелите напукани. В кухнята почти нямаше храна.

И Людмила се хвана за работа. За няколко дена почисти апартамента. Изхвърли старите мебели и ги замени с запазени, които ѝ отстъпиха приятели и познати, когато им разказа историята на баба Мина. Превърна жилището в място, подходящо за живеене.

Изведнъж всичко се промени за старата жена, не само леглото, мебелите и всичко останало в апартамента. Тя вече имаше нови приятели, които често я посещаваха, готвеха ѝ и се грижена за нея.

Не е вярно, че хората в града, не се обичат и не желаят да общуват един със друг, просто им трябва повод, за да покажат добротата си.

Тръгнала лакомията на гости на алчността.

Скарала се по пътя със сребролюбието, казвайки му

– Няма да ти дам  влезеш в столовата, да не говорим да похапнеш там.

И сребролюбието си тръгнало с празни ръце да се оплаква на гнева.

За разлика от другите кореноплоди сладките картофи могат да се съхраняват продължително време, дори при високи температури.

В свеж вид сладкият картоф не се употребява в храната.

Един картоф може да достига до 8 килограма.

В редица страни на Африка сладките картоф са главен източник на препитанието им.

Световен лидер в отглеждането на сладки картофи е Нигерия. През 2012 г. в Нигерия са извадени 38 милиона сладки картофи, докато в Гана, която държи второ място по производството на културата е успяла да събере само 6,64 милиона тона.