Пекна слънце и огря всичко. Невероятно време за месец декември.

Хората излязоха от домовете си, искайки да се насладят на изненадата от сезона.

Станимир и Веселин не чакаха покана и тръгнаха бързо към близкия парк.

По пътя двамата разговаряха въодушевено. Никога не им липсваха теми или нова информация, за които да говорят.

– Не е ли невероятно, – засмя се Станимир, – а също донякъде изненадващо? Много хора са се опитвали да ме убеждавали, че лошите новини пътуват много по-бързо от добрите.

– Нещата не ми изглеждат съвсем така, – поклати глава Веселин. – Нали се сещаш за онази приказка „Хващаш повече мухи с мед, отколкото с оцет“. Помисли си само върху това.

– Независимо дали става въпрос за най-вкусното нещо, което съм ял, за страхотен филм, който току-що съм гледал, за завладяваща книга, която просто не съм могъл да оставя……

– А може би невероятен подарък, който съм получил, нова мечтана работа или прекрасна, променяща живота новина – допълни Веселин, – но когато се случи нещо невероятно, първото нещо, което обикновено искам да направя, е да го споделя с другите!

Станимир се усмихна:

– Рождество е празникът изявяващ най-голямата новина, която човечеството е получавало – раждането на Исус.

– За разлика от най-вкусния хамбургер, който току-що си изял или каквато и да е друга вълнуваща новина, което вероятно засяга само теб или малък брой хора, идването на Исус Христос, Спасителят на света, е добра новина за всички, – наблегна Веселин.

– Това е видът новина, който трябва отчаяно, без чувство за срам да бързаме да споделим с всеки човек, когото срещнем.

– Никоя новина не трябва да пътува по-бързо от добрата, – размаха възторжено ръце Веселин, – че Бог е създал начин ние грешниците да възстановим връзка с Него. Освен това Той ни избавя от грехове ни и ни приема в Неговото семейство като деца.

Докато празнуваме Рождество Христово днес и дордето сме на тази земя, ние сме призвани да споделяме посланието за спасение чрез Исус с всички онези, които Бог е поставил в нашия живот.

Наближаваха празниците. Мери и Дани бяха семейство с поотраснали деца.

Родителите и на Дани живееха доста далеч, за това рядко ги посещаваха, а тези на Мери отдавна бяха напуснали този свят.

Двамата започнаха да кроят планове за предстоящите празници.

Изведнъж Дани се усмихна и предложи:

– Хайде да посетим родителите ми.

– Но без предупреждение, че ще отидем, – съгласи се бързо Мери. – Нека това бъде изненада за тях.

На децата не бе нужна покана и те започнаха веднага да помагат на мама и татко, да приготвят подаръците и багажа за дългото пътуване.

Когато цялото семейство нахлу в двора с песни и викове, на вратата ги посрещнаха двама старци прегърбени и побелели. На лицата им се четеше изненада и радост.

– Ето това се казва сюрприз, – каза дядото.

– Добре сте ни дошли, – зарадвана възкликна бабата.

Последваха прегръдки и целувки.

Дани и Мери бяха напълно удовлетворени от желанието си да ги изненадат.

И във всичкото това, нямаше място за въпроса:

– Защо дойдохте?

Когато Исус Христос дойде на земята преди повече от 2000 години, хората имаха много въпроси за това, въпреки че Неговото идване беше обявено няколко века по-рано.

И днес има люде, които се съмняват в идването на Христос на земята, но хората които са повярвали в Бога, знаят причината за това идване.

И все пак защо Исус дойде на земята:

– Той следваше плана на Бога.

– Изпълни пророчествата писани за Него.

– Показа Божията любов.

– Унищожи делата на дявола.

– Дойде, за да стане Спасител на света.

– Изпълни закона.

– Потърси изгубените.

– Призова хората, да се спасят от греха.

– Даде пример.

– Принесе слава на Бог.

– Завърши работата, поверена му от Бог Отец.

Когато бащата на Боби повярва в Бога, всичко в дома им се промени. Този едър и як мъж започна да води цялото си семейство на църква, дори запя в хора.

Настъпи Рождество и в църквата бяха приготвили мюзикъл.

Йосиф и Мари бяха облечени в халати, а на главите им имаше навити кърпи.

Семейството се движеше от врата на врата и чукаше, за да намери място да се настани, но нямаше никъде такова.

Стигнаха и до на една странноприемница. Излезе ханджията, огледа двойката и отсече твърдо:

– Няма стая!

Боби веднага си помисли: „Този ханджия е голям злодей. Исус дойде на Земята, за да спаси целия свят, а този човек го настани в плевня“.

Колко добре чувстваме, като си казваме:

– Ние не сме като този ханджия.

Ако Исус дойде на земята, не бихме го изхвърлили по такъв начин.

Минаха години. Боби порасна и разбра, че ханджията от странноприемницата във Витлеем не беше лош. Той бе обикновен човек. Когато Мари и Йосиф почукаха на вратата му, наистина нямаше свободни стаи.

Един ден, когато Боби разговаряше с пастира, сподели мислите, които са го вълнували в детството му и как нещата са се променили.

– Знаеш ли, – засмя се пастирът, – Този ханджия му даде място, но не му даде мястото.

Колкото повече години наблюдавам този ханджия в евангелската история, виждам, че понякога започвам да приличам на него. Той по-скоро е като всички нас.

Докато празнувате Рождество тази година, спрете и помислете:

– До колко съм освободил място за Исус? Не просто място, а мястото в нашето сърце!

Дядо Горо и чичо Стамен седяха в малката кръчма на селото, надигаха от време на време чашите си и притиснати от живота споделяха мъките си:

– Цял живот съм се борил и за какво? – въздъхна тежко дядо Горо.

– Като си направя равносметка, излизам все на загуба, – добави тъжно чичо Стамен.

– Повече съм бил болен, по-малко съм бил добре, – започна да изброява стареца, като свиваше пръстите си на дясната ръка. – Повече съм бил уморен и вечно не отпочинал. Почти винаги тъжен и рядко щастлив.

– Колко пъти се бил побеждаван и много малко успешен, – допълни чичо Стамен. – Повече съм се чувствал празен , отколкото доволен…..

– Какво друго да очакваме освен смъртта и студеният гроб? – смръщи вежди дядо Горо.

Към масата се приближи Камен. Той бе млад човек, в разцвета на силите си. Камен бе дочул част от разговора на двамата мъже, за това отиде при тях. Искаше му се малко да ги разведри:

– Какво сте се омърлушили? – усмихна се младият човек. – Погледнете нагоре. Независимо от обстоятелствата можем да гледаме към небето. Там е подготвен дом за мен и за вас …..

Двамата мъже леко се усмихнаха, а дядо Горо заклати глава:

– Така е, момче, надеждата ни е само в Господа!

Баскетболният женски отбор дойде да участва в поредни турнир. Но там ги очакваше голяма изненада.

– Вижте, – насочи вниманието на другите от отбора Слава, – Те носят също като нас тъмносини фланелки. Как ще се различаваме, когато играем с тях?

Това внесе смут в отбора. Нямаха време да променят спортното си облекло, за това се съгласиха и така да играят, но това доведе до загубата им.

Дойдохме на този свят облени от вонята на греха на Адам, но я покрихме със собствените си грехове.

Не позволявай на сатана да те посочи и се присмее на миризливите ти и мръсни дрехи.

Дори, когато крещи:

– Той е дисквалифициран! Играта приключи! С тебе е свършено!

Знай, че Бог ще отнеме мръсната ти дреха и ще замени с бяла.

Ако останем в старите си и мръсни дрипи, ще загубим играта на живота, но ако се отвратим от греха си и се обърнем към Исус……

Той ще ни облече със Своята правда.

Време е да проверим какво носим!?