Един човек в детството си много дружал със един възрастен съсед.
Времето си вървяло, появил се колеж, увлечения, после работа…Всяка минута на младия човек била заета. Той нямал време да си спомни миналото, да поговори дори с близките си.
Веднъж той научил, че старият му приятел, възрастния съсед е починал. Тогава младежа си спомнил как този човек се е опитвал да замени загиналият му баща. Почувствал се виновен. Отишъл на погребението.
Вечерта след погребението младият човек влязъл в празния дом на покойния. Всичко било така, както преди много години.
Само малката кутийка, в която старецът съхранявал най-цената си вещ я нямало на масата. Мислейки, че някой от близките му я е взел, младежът напуснал дома.
След две седмици той получил колет. Подателят бил починалият старец. Младежът с разтреперани ръце го отворил.
В него лежала онази кутийка, която той не намерил на масата. В нея имало златен часовник с надпис: „Благодаря за времето, което прекара с мен“.
Тогава младият човек разбрал, че най-ценното за старият човек е било времето, което е прекарал с малкия си приятел.
От тогава той се опитал да отделя повече време на сина си и жена си.

Имало един младеж, на който никак не му вървяло в любовта. С което и момиче да се запознае все „не е то“. Едни му се стрували грозни, други глупави, а трети свадливи. И когато се уморил да търси идеала, решил да се обърне към един мъдрец.
Старецът изслушал младия човек и казал:
– Виждам, че не ти е леко. Но кажи ми, как се отнасяш към майка си?
Младежът се изненадал:
– И каква връзка има майка ми със всичко това?… Често се ядосвам, когато тя ми задава глупавите си въпроси или постоянно показва загрижеността си. Когато иска нещо, първо се оплаква…. Но въпреки всичко мога да кажа, че я обичам.
– Ще ти открия тайната на любовта. Щастието се намира в сърцето ти. Семето на твоето благополучие в любовта е посеяно от един много важен човек в живота ти – твоята майка. От твоето отношение към нея ще зависи  отношението ти към всички останали жени. Ако обичаш и почиташ майка си, ти ще уважаваш и ше цениш всички останали жени. И тогава непременно , някоя девойка, която ти харесва, ще отговори с усмивка, ласкав поглед и мъдри думи на вниманието, което си и отделил. Ти няма да имаш предубеждения спрямо жените. От това как се отнасяте в семейството ще зависи вашето щастие.
Младия човек благодарил за съветите и си тръгнал. Когато бил вече на вратата чул зад себе си следното:
– Да и още нещо. Търси такава девойка, която обича и уважава баща си.

Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.
И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, загадъчни и поставящи по-големи интелектуални предизвикателства. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат като подкожната инжекция, промъквайки своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо,  колкото и малко да е, за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.
Той бе надарен с красноречие, интелигентен, любопитен, но на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката.
Беше станало така, че  преди науката да успее да стигне до него беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване, всички те бяха заблудили този човек. Всичко, което обществото беше позволило да се промъкне до мозъка му, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация.

Би ми се искало да ви разкажа за учители си по естествени науки, които съм имала в началното, основното и средното училище. Много малко от тях се опитваха да изградят мислещи личности от нас.
Всичко се свеждаше до наизустяване на периодичната таблица на елементите, на формулите за лостовете и наклонените равнини, на фотосинтезата при зелените растения, на разликите между антрацитните и битуминозните каменни въглища….
Нямаше усещане за погрешните идеи, в които хората някога са вярвали.
При лабораторните занимания в гимназията имаше предварително известен отговор, до който трябваше да достигнем. Когато не успявахме, получавахме слаби оценки.
Не получавахме насърчение да отстояваме собствените си интереси, подозрения или съмнения. На последните страници на учебниците имаше неща, които изглеждаха много интересни, но учебната година винаги свършваше, преди да стигнем до тях.
В библиотеките се съхраняваха прекрасни книги, но те не се споменаваха в класните стаи.
Сложното делене се преподаваше като набор правила от готварска книга — без никакво обяснение за това как тази особена последователност от прости деления, умножения и изваждания дава правилния отговор. В гимназията извеждането на корен квадратен се предаваше с благоговение все едно беше метод, даден на хората от върха на планината Синай.
Нашата работа се свеждаше до запомнянето на това, което ни е било заповядано. Получи верния отговор и няма никакво значение, че не разбираш какво всъщност правиш.
Това ни направи неактивни, слабо преценяващи и робуващи на избрана идея. Всяка инициатива бе умъртвявана в зародиша си.
Сега има повече свобода и повече възможности, но какво правим със всичко това?

Като се има в предвид напрежението в Близкия Изток, можем да кажем, че гибелта на Коста Конкордия не е случайност, а лошо знамение за света.
Ние всички сме пътници на кораб, наречен „Живот“. Трудно се справяме с живота, но въпреки това се опитваме да го живеем по най-добрият начин. Просто искаме да се насладите на нашето пътуване.
Вярваме, че нашите лидери – капитани няма да отведат кораба до скалите, а в действителност те това правят.
Изпращат ни срещу скалите, а после ни лъжат: „Идете по кабините си. Няма причини за безпокойство. Това е дребна повреда, която техниците скоро ще отстранят“.
След това напускат кораба и ни оставят сами да решаваме проблемите си. „Спасявайте се както можете! Всеки сам за себе си!“ Тези, които са повярвали и са се върнали в кабините са починали.
Забележете корабът е получил името си през 2006г. и на латински се превежда като съгласие, хармония. Всяка палуба е получила име на някоя европейска страна. Съвпадение ли е, че Европа е попаднала на скала, настоящата икономическа криза?
Луксозния лайнер Коста Конкордия олицетворява върха на постиженията на човечеството. Но то е обхванато от зла сила. Корабът, който е легнал сега на една страна символизира факта, че нашите „капитани“ служат на тази сила.
Войната това е нейното основно оръжие. Понякога тя организира „случайна злополука“ като Фукушима, Мексиканския залив или урагана „Катрина“. Нейните последователи си играят на богове. Какво ли не биха дали за да властват над човечеството!