На пръв поглед може да изглежда, че разлагащият се боклук в Парагвай е на значително разстояние от големите концертни зали на Европа, където мъжете във фракове слушат класическа музика, но една група от млади музиканти не са останали безразлични към проблемите на околната среда. В края на краищата, ако музика идва от сърцето няма значение от това, от какво се правят инструментите дали от махагон или от обичайния боклук.
Програма наречена Sonidos де-ла-Tierra – „Музика на земята“ има за цел да помогне на нуждаещите се деца от по-бедните страни да променят живота си чрез музиката. Чрез инструментите си от боклука, активисти са се опитали да покажат, че имат достъп до всички, без изключение, независимо от размера на портфейла им.
За първи път програмата е организирана през 2002 г. за група оказваща помощ и обмен на музикален опит сред бедните. Оттогава програмата е нараснала и в нея работят около 3000 деца от 72 страни по света. Работещите в Sonidos де ла Tierra изпитват голяма радост от участието си. Те имат възможност не само да споделят опита си, но също така да популяризират културата за повторна употреба.
Програмата в момента има над 100 спонсори от целия свят, което прави „Оркестърът повторна употреба“ световна звезда. В групата се обръща повече внимание, не на концертната дейност, а на специални семинари, в които всеки може да научите как да си направи инструментите от боклука. Тук няма нужда от умения да се заварява, нито дълбоко инженерни познания. Трябва само малко търпение, творчество и „умели ръце“.
Независимо, че доминира просветителската дейност, тази група от музиканти са известни по целия свят и са свирили на над 80 концерта, както у дома така и в чужбина.

Жителката на шотландския остров Луис, 65-годишната Стефани Нобл  е пуснала в малката си къщичка да живее пони.
На кончето му забранили да пасе в градината на съседите и искали да го отпратят в някоя конюшня, но собственичката му не могла да се раздели със своя любимец, затова издействала от властите да настани понито в дома си. Височината на кончето е само 1,4 м. Такива животни живеят 30 години. За да осигури чистота в дома си и се наложило да закупи 60 литра котешки пълнители.
Изборът на домашен любимец говори много за характера на човека.
Например коневладелците са упорити, склони към високомерие. Те не умеят да се разбират с околните хора. Близкият контакт с конете ги успокоява и примирява със сложната реалност, дава им сили да понесат тежестта на социализация.
Любителите  на котки са много по-различни. Те са меки хора, незаинтересовани, винаги са готови да помогнат на ближния. Такъв човек проявява алтруизъм. Той обича без взаимност. Притежава изострена интуиция.
Любителите на аквариумите рибки са хора мислещи, сериозни. За тях работата свързана с мисълта е приятна. Доказано е, че наличието на домашен аквариум подобрява успеваемостта на децата в училище.
Птици притежават хора, които са весели, безгрижни, имащи много приятели.
Най-спорна е ситуация с кучета. Това е много зависи от избора на породата. Така например, представители на гигантски породи, като мастифи, да кажем  или играчка породи – пекинез, йоркшир са символ на екстремния егоцентризъм на собственика. Такава покупка често демонстрира желание да бъде в крак с модата или центъра на внимание. Бойните кучета доказват комплекса за малоценност на собственика. Тяхната свирепа форма им дава самочувствие. Но в повечето случаи любителите на кучета са мирни и кротки хора. Не се отчайват лесно, обикновено са заети със своите си работи и държат всичко в света.

През април британския интернет магазин бил включил в „Споразумението с потребителя“ клауза за това, че купувачът се съгласява да даде душата си на магазин за неограничено време.
Този магазин продавал конзоли за видео игри и компютърни игри. Собствениците му решили да проверят доколко клиентите четат „Условията“. С условията в договора трябвало да се съгласи всеки, който извършвал покупката.
Магазинът давал възможност на купувачът да премахне точката от договора, с която не бил съгласен, като натисне бутона „Отказ за прехвърляне на душата“.
Според изследването 7500 души са се съгласили да продадат душата си, което представлявало 88 % от общия брой купувачи. Това говори, че много хора не дочитат договорите, които подписват или изобщо не ги четат.

Днес на 21 януари се празнува сравнително младия празник –  Денят на прегръдката.
Празникът се е появил през 70-те години на XX век в студентските среди на западноевропейските младежи.
На този ден момчета и момичета са се прегръщали едни други без някаква особена причина.
Според „поверието“, когато хората се прегръщат споделят дружеска топлота.
Съществуват и научни доказателства за полезността на прегръдката. Дружелюбното докосване повишава имунитета, стимулира централната нервна система, повишава нивото на хемоглобина в кръвта, както и хормона окситоцин, който предизвиква благоприятно разположение към други хора.
Прегърнете се и загърбете всичко лошо!

Опитвали ли сте някога да направите пиеса от истинския живот. На мен това ми доставя голямо удоволствие.
Нека перона на тази гара ни бъде сцена. От двете страни има достатъчно входове и изходи за „артисти“. На заден план е локомотивът, който върви.
Цялата тази блъсканица от хора минаваща напред назад са „действащите лица“, които сякаш дълго са репетирали. Но вижте, колко естествено е всичко това. Забележете, те изобщо не поглеждат към зрителите. И всяка група е самобитна, няма никакво повторение. Дори хамалинът, с купчината багаж, струпана на количката му, изглежда толкова реалистичен, че човек се изкушава да ръкопляска,
След тях тича притеснена майка с разгорещено лице. Тя влачи със себе си две ревещи хлапета и крещи на някой отзад: „Иване, побързай!“ А той отрупан с пакети и вързопи мълчаливо притичва отзад. След него върви изплашена малка бавачка, която носи дебело бебе. То оглася с мощния си рев обстановката.
Какъв прекрасен епизод. Забелязахте ли притесненото лице на бавачката?
За повечето от нас животът е скучен и еднообразен, като мина която е изчерпала ресурсите си. Но за човек, който е достатъчно наблюдателен, всичко това е края на една увертюра. Самата пиеса все още предстои.
Ето вие ходите на театър или кино и плащате за билет. А какво получавате срещу парите си? Някаква импровизация на ситуации, в които артистите се опитват да разговарят свободно и непринудено.
По-добре вместо в театър настанете се в някой влак и ще гледате реална пиеса. Разполагате с места на първия ред. Е, оркестър няма, но всичко се вижда ясно и за него не плащате нищо.
Питам се дали Шекспир е бил осеян от подобни мисли, когато е написал : „Целият свят е сцена“?
Прахосваме половината удоволствие, което можем да получим от живота, като не внимаваме достатъчно и пропускаме почти всичко, което става около нас. Вземете, който момент искате от него, дори да е съвсем тривиален, няма значение, защото принципът е един и същ.