Още една смяна. Изпълни я желание за почивка и спокойствие. Тя пристъпи  уморено до входа на кооперацията и зачете съобщението лепнато на вратата:
„Скъпи съседи. Днес около 09.20 часа до входната врата са загубени 120 лева. Ако някой ги намери моля занесете ги на номер 76-ти на Антония Петрова. Пенсията й е 143 лева“.
Тя не се колеба дълго, извади 120 лева от чантата си и се отправя към посочения адрес. Звънна. Отваря й баба с препасана престилка и тъжни очи. Когато възрастната жена видя протегнатата ръка на младата жена с пари в нея трепна.  Прегърна я, а очите й се напълниха със сълзи. С разтреперан от вълнение глас едва проговори:
– Отидох за брашно. Като се връщах извадих ключа за вратата и …навярно тогава съм ги изтървала.
Бабата отказа да вземе парите. Оказа се, че през изминалите  няколко часа, шестима бяха намерили „нейните“ пари.
Колко  самопожертвувателен може да бъде човек, дори в такова трудно време.

През 2001г английският певец и музикант Батт издава албум с кавър версии на класически произведения. Между тях имало  «A One Minute Silence»“, което представлявало една минута тишина.
Скоро след това собствениците на авторските права на произведенията на Джон Кейдж, известен със своята пиеса „4’33“ „, която съдържала тишина, са заявили намерението си да дадат под съд Батт, който копирал тишината.
Композиторът заявил, че неговата тишина няма нищо общо с тази на Кейдж. Въпреки всичко му се наложило да води преговори и за да не се стигне до съд се наложило да плати шестцифрена сума за компенсация.

Един ученик дошъл при учителя си и го попитал:
– Колко приятели е нужно да има човек, един или много?
Учителят се усмихнал и казал на ученика си:
– Откъсни ми ябълка, ей онази червената.
Ученикът повдигнал глава нагоре и казал:
– Но тя е много високо, как да я стигна?
– Извикай някой приятел да ти помогне.
Момчето извикало свой приятел, качил се на раменете му, но…
– Пак не мога да я достигна.
– Нямаш ли повече приятели? – засмял се учителят.
Ученикът повикал още момчета. Те направили жива пирамида и откъснали исканата ябълка. Тогава учителят извикал ученика си и го попитал:
– Е, разбрали, колко приятели е нужно да има човек?
– Разбрах, учителю – много. Заедно ние можем да решим всеки проблем.
– Да, – казал огорчено учителят, поклащайки глава. – Действително са нужни много приятели, та поне един от тях да се досети да донесе стълбата.

Една змия подгонила една пеперуда и я преследвала ден и нощ. Страхът давал все повече сили на пеперудата, но змията не изоставала и я следвала по петите.
На третия ден уморената пеперудата почувствала, че не може повече да лети. Тя кацнала на едно цветче и попитала змията:
– Преди да ме убиеш мога ли да ти задам три въпроса?
– Нямам навик, да предоставям на жертвите си такава възможност… Добре, нека това бъде предсмъртното ти желание. Питай!
– Ядеш ли пеперуди?
– Не.
– Направила ли съм ти нещо лошо?
– Не.
– Тогава защо искаш да ме убиеш?
– Мразя да гледам, как летиш.
Много често ние се обиждаме, мразим другите, искаме да ги сполети нещо лошо и дори не се замисляме, защо е така. Но често причината е в самите нас. Просто трябва да погледнем вътре в себе си, за да забележим „змията“-завистта, която е основната причина за човешката омраза.

В Ню Йорк тъмнокожа жена искала да стане член на една църква. Пасторът я изгледал от главата до петите и казал:
– Разбирате ли, ние сме една много специална църква в този град. Нека да направим така. Вие ще попитате Бога, дали вашият характер и останалите ви достойнства подхождат за нас и ако той каже: „ДА“, то няма никакво препятствие да станете член на нашата църква.
След една седмица жената отново дошла.
– Последвах съвета ви и попитах Господа, дали подхождам за вашата църква.
– И какво ви каза той?
– Той ми каза: „Дъще моя, нямам нищо против, да ви видя в тази църква, но помисли това е едно много избрано общество. Аз вече няколко години се опитвам и не мога да попадна в него“.