Някои смятат, че свободата, която желаят ще дойде наготово отвън. Убедени са, че ако можеха да плащат по-малки данъци, имат само един съсед, който да не ги безпокои или ги управлява човек, на когото биха се доверили, света ще се промени и те ще бъдат щастливи. Но те жестоко се заблуждават.
Истинското освобождение винаги идва от вътре. Външната промяна е второстепенна, защото е лишена от главното.
Човек мечтае за това, което не притежава, гневи се, когато го победят и се въвличат в спорове, които понякога опират до ножа.
Все повече се убеждавам, че няма щастие без вътрешна свобода. Без вътрешно освобождение, външното се свежда до думи, които водят до измамни надежди и огромно желание да притежаваме….., което никога няма да бъде задоволено.
И така преследвайки щастието със същия успех, с който можем да уловим вятъра, присъстваме бавно в живота си, докато той свърши и накрая се оказва, че се е превърнал в шепа пепел.

Съгласно изследванията направени от учени на Университета във Валенция и Оксфордския университет, по-добре се пие от кремава или оранжева чашка, отколкото от бяла или червена такава.
Цвета на съдовете, в които се храним или от които пием, могат да усилят някои показатели, такива като вкус и аромат. Учените са потвърдили това при опитите си с горещ шоколад.
В експеримента им участвали 57 човека, които трябвало да оценят качеството на горещия шоколад, който се предлагал в четири различни по цвят, но еднакви по-големина чашки. Чашките били оцветени в бяло, кремаво, червено и оранжево.
Според изследването, тези резултати са важни за учените, които се интересуват от разбирането, как мозъкът реагира на визуалната информация, не само за храната, но и за „пакета“, в който е представена самата храна.
Съществуват и множество други примери. Ако се пие от жълта чаша се увеличава усещането за вкус на лимон. За утоляване на жаждата е добре да се пие от чаша с топли тонове, например в червено. Ако напитката е в розов съд, питието ще изглежда по-сладко.

За жителите на големите градове звезното небе изглежда тъмно и скучно. Осветлението на града, стотици хиляди мигащи светлини на автомобилите, осветени сгради с апартаменти и офиси, ярките неонови светлини, уличните лампи и декоративни гирлянди, лишава гражданите от удоволствие да погледат звездите над главата си, да намерят и видят съзвездията.
Само далеч от града, в гората или в планината, ние откриваме истинската красота на звездното небе. Какво щяхме да видим, ако в продължение на няколко минути, целият град потъна в мрак?
Фотограф Тиери Коен безнадежден романтик, имал идея да „загаси“ гигантския мегаполис, за да покажем на хората това, което те се лишават без да напускат границите на града.
Живописният арт – проект фотографът е нарекъл Darkened Cities. Градът е потопен в тъмнинаа, осветен единствено от небето осеяно със звезди.
Тъмният и чист Шанхай, спокойният и тих Ню Йорк, мрачния Лос Анджелис, обездвижения Париж, мълчаливия Рио и печалния Сан Франциско изглеждат мъртви, изоставени, неуютни и студени…
Но това е до тогава, докато не обърнеш поглед към горната. част на фотографиите. Там всичко е вълшебно, безподобно, удивително. Небето сякаш е обсипано с милиарди диаманти, чийто блясък се прелива и се пречупва в светлината.
Разбира се, фотографа буквално не е „угасил“ светлините на града. Тези снимки той е получил настрани от града, но на същата географска ширина, за да получи същото разположение на звездите върху нощното небе. А след това е направел друга снимка чрез мало манипулация.
Малко вероятно е, ние някога да видим тези огромни селища такива, но представете си, това, което сме загубили в надпреварата за научен и технологичен напредък, комфорт и други материални блага.
Но това би било от полза за нас, не усещате ли?

Международният съюз за хуманизъм и етика IHEU е публикувал отчет, посветен на това, как в света се отнасят към светските хора. Установено е, че в 7 държави атеизма се наказва по закон със смъртно наказание.
Доклада „Свобода на мисълта за 2012 г. е отчет за дискриминацията срещу хуманистите и не религиозните хора. Изложен е на 72 страници и съдържа подробности за крайни случаи на преследване на невярващи хора в света.
Афганистан, Иран, Малдивските острови, Мавритания, Пакистан, Саудитска Арабия и Судан са седемте страни, в които атеистите получават смъртно наказание.
Повечето от атеистите са в затвора, заради изказвания на личните си възгледи в медиите.
В доклада се разглеждат подробно редица случаи, когато атеисти просто са споделили идеите си в социални мрежи например, като Facebook.
IHEU отбелязва, че през последните години броят на случаите на богохулство, силно нараства.
Повечето от страните разгледани в доклада са в Азия и Африка. Законите им „отричат правото на съществуване на атеисти, нарушава се свободата им за изразяване на мнения, отменя се правото им на гражданство, ограничава се правото им да се женят.“ Докладът посочва също законите, които „възпрепятстват достъпа им до всеобщо образование, както и забрани да влизат в организациите на гражданското общество, които работят за държавата, криминилизират критиката им срещу религиите и екзекутират при оставяне религията на родителите.“
Бангладеш, Египет, Индонезия, Кувейт и Йордания са изброени като страни, където любов или симпатия към атеистичните възгледи напълно се забранява или строго се ограничава от законите.
В други страни като Малайзия, гражданите са принудени да се регистрират като последователи на малък брой от официално признати религии.
Докладът „Свобода на мисълта за 2012 г.“ също разглежда примери от Европа и САЩ, където, според авторите, правата на атеистите също са страдали.

Такъв случай на канибализъм е станал в Индия в една плантация за чай. Това е установено по време на разследването свързано с размирици на работното място.
През декември 2012 стотина индийски работници заобиколили бунгалото, в което е живеел собственика на плантацията и я запалили.
Според полицията пряко в убийството са участвали 15 души, индетифицирани като подстрекатели на бунта.. Всички са задържани.
Разследването е разкрило, че най-малко петима работници са яли плъта на плантатор и съпругата му, изгорени в собствената им къща.
Причината за бунта било желанието на собственика да изгони десет работника от домовете им и арестуването на други трима, които възразили на това.
Каквато и да е причината, властите подчертават, че такова варварство е недопустимо.
В щата Асам се произвежда около 55% от чая в Индия, но живота на работниците в тези плантации е много тежък.