Никаква логика не може да се намери в любовта На практика всички знаем, че солта е солена или меда е сладък, но когато говорим за любовта, откриваме, че желаната от някого личност, може да е съвсем отблъскваща за някой друг.
Защо е така не знаем, но нали не разбираме и слънцето, което ни осветява и кара плодовете и зеленчуците да растат. Не знаем как расте плода в утробата на майката.
Не можем да проумеем любовта, но нали не знаем как храната се превръща в плът и кръв от тялото ни и все пак не спираме да се храним, само защото не разбираме този процес.
Неразбираема, непонятна, привидно абсурдна, такава е любовта.  И все пак на този свят няма нищо по-велико от нея. Наистина не съществува нещо по-чисто, по-благородно, по-радостно и по-красиво от обичта.
За това не трябва да се учудваме, че когато Соломон, мъдрия цар, искал да намери точни думи, с които да изрази отношението между Бог и Израел, е употребил тези за прегръдки, целувки и милувки, които си разменят мъжът и жената.
Любовта е създала този свят и като е увековечила нашия вид, е избрала един съвсем различен начин от този на пернатите или люспестите животни.

Космонавтите са най-суеверните хора на планетата. При полет по традиция те взимат стръкче естрагон, защото то най-дълго от всички растения запазва миризмата си и напомня за Земята. А при старт руския екипаж се изпраща с песента “Земля в иллюминаторе”.
Начало на „космическите суеверия“ е поставил главния конструктор Сергей Каральов. Известно е, че той не обичал стартовете в понеделник и винаги премества датата, ако се пада в този ден. Защо го е правил си остава загадка. Каральов устоявал гледната си точка дори и пред по-висше стоящите, от което се разгаряли не малко сериозни конфликти. През първите три години от космическата ера, космически кораби на Съветския съюз не са излитали в понеделник. После започнали да летят и в този ден, но се случили 11 аварии и от 1965 г. понеделник в съветската, а сега и в руската космонавтика неофициално се смята за „нестартов“ ден.
За Байконур има и „нещастни дати“. Старт на 24 октомври не се насрочвал. В този ден на стартовата площадка не се извършват никакви сериозни дейности. На 24 октомври 1960 г.  на стартовата площадка в Байконур се е взривила ракета носител МБР Р-16, загинали са десет човека. На същата дата през 1963 г. на старта избухнала ракета Р-9А и изгорели осем човека.
Друго суеверие е свързано със „щастливия“ оператор, който винаги натискал бутона за старта. Това бил капитан Смирницкий. Нито едно изстрелване на ракета не ставало без него. Даже когато имал екзема пак натиснал бутона, защото Каральов смятал, че този човек има „лека ръка“.
Същия Каральов строго е забранявал на старта да се появява един от конструкторите, защото по време на едно от дежурствата му имало проблем.
Космонавтите никога не раздават автографи преди първия полет. Въпреки това, целият екипаж винаги се подписва на бутилка водка, която изпива на Земята, в казахската степ, след успешен полет.
Космонавтите с удоволствие оставят автографи на вратите на хотелските стаи, където преспиват преди самия старт. Такива автографи е забранено да се изтриват и заличават.
Алкохол космонавтите можели да употребяват 12 дена преди старта, когато основния и дублиращият екипаж идват в Байконур на „работа“. Дублиращите космонавти обезателно трябва да пропуснат по 100 грама чист технически спирт, а основния състав можел да изпие само глътка шампанско, след одобрението на комисията по избиране на екипажите.
Половин час преди началото на старта космонавтите дубльори пият „за късмет“ с основния състав и журналистите. Само два пъти дубльори не са взели участие в тази традиция, но е имало неуспех, затова от тогава стриктно се спазва този ритуал. След завръщането си от космоса, космонавтите засаждат дръвче със своето име на алеята на космонавтите в Байконур.
Говори се, че поради суеверие са се страхували да изпратят Валентина Терешкова в космоса. Това било свързано със традицията на моряците, жена да не бъде допускана на борда. Но съветското ръководство не било много суеверно. През 1963 г. в навечерието на международната конференция на жените в Москва в пространството трябвало да лети жената.
В космоса дълго време не били допускани мустакати мъже. По време на полета Виктор Жалабьов имал мустаци и програмата трябвало да бъде спряна предсрочно.
Заедно с екипажа в космоса отивали и меки играчки. Те не били само талисман, но помагали на космонавтите да усетят момента, когато преминават в безтегловност.
При старт на космически кораб не се казва „последен“, като например, „последния старт на станция Мир“, предпочитат да казват „крайния“. Също така космонавтите никога не се прощават с изпращачите.
Когато космонавтът се изкачва по стълбата към кабината на кораба, обезателно трябва да помаха с ръка за довиждане.
На космодрома в Плесецк преди стартирането на ракетата върху нея обезателно пишат „Таня“. Казват, че това име е въвел влюбен офицер в някоя Таня, при извеждането на първата ракета там. Веднъж забравили да въведат щастливото име на корпуса и ракетата преди старта се взривила.
Един ден преди старта космонавтите гледат филма „Балото слънце на пустинята“. Това е свързано с трагическа страница от историята на съветската космонавтиката. На 30 юни 1971 г., при завръщането на екипажа на Земята в състав Доброволски, Волков и Пацаев, корабът с космонавтите се взривил. Следващият полет на „Съюз-12“ минал успешно и се установило, че преди това екипажът е гледал филма „Бялото слънце на пустинята“.
За космонавтите е правило да се изпикаят върху колелото на автобуса, който ги води към стартовата площадка. След това им нахлузват скафандрите и плътно ги стягат, следващата възможност да се облекчат е след няколко часа, когато са вече в космоса. Ритуалът е тръгнал от времето на Юри Гагарин, който поискал да спрат колата за малко в казахската степ по пътя към Байконур. Други смятат, че основателят на тази традиция е главния конструктор Сергей Корольов, който винаги оросявал ракетата преди старта.
Напоследък преди старта космонавта получава от началника си приятелски ритник.
Но със числото 13 няма никакви космически суеверия. Малко хора не харесват това число, но мания за „петък 13-ти“ няма.
В НАСА числото 13 не го обичат особено, защото на такива дати са се случвали неприятни инциденти. Така знаменития лунен „Аполо 13“ тръгнал на 11 април, но на 13-ти имало експлозия на борда на кораба. Взривила се една от кислородните бутилки.

Който консумира отрова, умира. Този, който не управлява добре парите си, ги пропилява и завършва дните си в бедност. Този, който не си спомня, че има Създател, един ден ще се яви пред Него и ще осъзнае, че е пропилял краткото си съществуване по най-лошия възможен начин.
Всички тези истини, нямат алтернатива. Защото отровеният няма да оздравее, а умира. Увеличава се само това, което се харчи разумно. Дори хора, които отричат, че няма друг живот освен този, променят мнението си на смъртното си ложе.

Може ли да се върже бъдещето? Непредвидените неща се се случват на всеки
Хора умират млади, когато животът им едва е започнал. Войни избухват неочаквано. Деца се раждат мъртви от съвсем здрави майки. Богатата реколта се проваля от неочаквана болест върху растенията… Никой не знае, какво ще му донесе утрешния ден.
Но това не бива да ни натъжава. Трябва да проявим достатъчно разум и да проумеем, че не всички желания са изпълними, някои от тях могат да ни навредят. Всичко е в ръцете на Бога.
Ако приемем това, няма да бъдем огорчени, нито озлобени от това, че животът не е такъв, какъвто сме си го представяли. Нека да го приемем такъв, какъвто е, едно приключение, пълно със загадки.

Животът е изпълнен с парадокси. Това идва от погрешната оценка, която даваме за нещата. Понякога нещата, които изглеждат трудни, се оказват изключително лесни. Плаши ни външния вид на задачата, забележките на другите и въпреки всичко онова, което изглежда обвито в огромни трудности, се оказва съвсем не сложно за изпълнение.
Съществува и обратното, когато лесното се оказва трудно. Един брак, който изглежда щастлив и спокоен, една проста операция свързана само с просто отваряне и почистване на абцеса, възпитанието на един кротък и послушен син изведнъж се превръща в извънредно трудна борба.
Там, където преди е цъфтяла любовта настъпва неприязън и отблъскване. Там,, където е имало оток, раната се инфектира и причинява смърт. Там, където е имало уважение, се настанява незачитане и отблъскване.
Може би понятията „лесно“ и „трудно“ не съответстват точно на действителността. Те са само етикети, които поставяме, за да се успокоим, че ще успеем да направим нещо или ще се провалим.
Но истината е, че няма нищо, което здраво да държим в ръцете си, когато дойде даденият момент.
Само Бог, който създава живота в утробата на майката, знае какво ще се случи.